Иска да се погрижи за хората с ментални проблеми в "забравените" домове
Тя е обикновен човек. Студент в Богословския факултет. Майка е на три деца. На пръв поглед нищо специално и различно. Но само на пръв поглед. В навечерието на Рождество Христово се срещам с Велислава Крумова. Жена, която не спира да помага на хората дори и по време на тези толкова големи семейни празници.
Разговаряме в движение, защото тя няма много свободно време. Занимава се предимно с благотворителност, но не само по Рождество, а през цялата година. Доброволец е и в единственото училище по религия в столицата, което е към енорийския център при храм "Св. св. Кирил и Методий".
Споделя, че преди празника Рождество заедно с децата са направили коледни картички, плетива, подаръчни пликчета и коледни бурканчета за сладкиши. Благодарение на тези изработени сувенири децата ще заминат на зелено училище в някой от манастирите, където ще се докоснат до природата и Бог.
Заедно с нейни приятелки пък са изплели шапки и терлици за възрастните хора от старческия дом във село Ясна поляна, Бургаско. "Последната ми инициатива е да се опитаме да приберем на топло бездомниците", казва Велислава, като добавя, че намира дрехи, обувки и храна за хора в беда и социално слаби. Открива хора, изпаднали в нужда - болни деца, възрастни, нуждаещи се от животоспасяващи интервенции. И разпространява където може, за да могат повече хора да помогнат.
Приятелите й я описват като ангел на доброто. Сега работи и по проект за правене на къщи за бездомници. Осигурила си е нужните инструменти, остават й материалите. "Постоянно ходя по институции, за да говоря", казва с лека усмивка Велислава. Тя е и от хората, които редовно даряват кръв, когато е нужно.
Добротата и вярата й я карат да помага, защото, както тя се изразява, това е един от най-големите дарове на човека - да може да дари и другите с любовта на сърцето си. Попитах я какво я кара да помага. "Ами мисля, че съм голяма късметлийка, защото Господ ми е дал три прекрасни слънчица - децата ми. Дал ми е покрив над главата. Някои си нямат нищо. Живи сме, здрави сме, какво повече да искам?", риторично ме пита тя. И наистина, когато човек има, той преспокойно може и да дарява, защото не е обременен от материалните неща. За да прехранва семейството си, често се случва Велислава да работи на две места, а от скоро прави и сувенири, с които да подпомага семейния бюджет.
Помолих я да ми разкаже за някое дете, на което е помогнала. "Ами аз с повечето деца оставам приятелка и след като съм помогнала. Ето, онзи ден две сестричета и братче заминаха с коледния си подарък за вкъщи. Подаръкът въобще не е тривиален. Малко котенце, което спасихме от котешката чума. С тях често си пиша."
През новата 2016 г. един от проектите й е да наблегне на децата от провинцията, на така наречените забравени домове, както и на домовете за хората с ментални проблеми. "Това са места, забравени от хората..." Свежда нажален поглед и отново се замисля, защото наистина е така.
В страната ни хората, оставени в такива домове, бавно умират, забравени от близки и роднини, самотни и жадни за човешка приказка.
"Сега търся начин някой да закара книги за един мой приятел от Бургаско. Иска ми се някой от издателствата да помогне и да прати книги с жития на светиите за домовете там", споделя с надежда Велислава.
Питам я и за наскоро появилите се якета по бул. "Витошка", които бяха предназначени за бедняци, които нямат топла дреха за зимата. "Българинът обича всичко да му е безплатно", казва Велислава. "Предполагам, че освен нуждаещи, са се възползвали и други. Хубава е инициативата, но мисля, че не са отишли по предназначение".
Мотото й е: "Давай, без да очакваш нещо. Моли се и живей с вяра в Бог и себе си и всичко ще е наред".
Разговорът ни обаче изведнъж прекъсна, след като телефонът й звънна. Обади се нейна приятелка, която я извика, за да й помогне по настаняване на човек с увреден слух в приют.
Разбрахме се да довършим разговора някой друг път - за друг празник или пък не. Не знам. Едно обаче съм сигурен. Че Велислава и хората като нея не са изчезващ вид. И макар само по празници да се говори за тях, те са сред нас и водят своята тиха борба за доброто, което надвива злото во веки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
