До Великден остават броени дни. За най-светлия християнски празник у нас боядисваме яйца, месим козунаци и печем агне. Как обаче празнуват другите народи по света и какви традиции имат те?
Един от най-любимите и забавни ритуали за малки и големи, който извършваме сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, е боядисването на яйца. Първото яйце задължително е в червен цвят, то остава за къщата и се пази до следващия Великден. С него се рисуват кръстчета на челата на децата, за да са здрави.
Второто яйце, което също е червено, се оставя в църквата след литургията в полунощ. Останалите яйца се декорират, както пожелае домакинята. С тях в семейството се чукат за здраве и късмет.
Любопитно е, че дори ромите мюсюлмани боядисват яйца, с които на празника на Аленото яйце (Къзъл емурта) децата се чукат, а най-възрастната жена в семейството събира черпуките и ги хвърля в огъня с пожелание за здраве. В с. Драгиново българите, изповядващи тази вяра, също боядисват, но на Гергьовден. В Родопите пък християните шарят яйца и ги раздават на комшиите си мюсюлмани.
В далечна Австралия много се предпочитат захарните и шоколадовите яйца. Те имат различни размери и се правят във формата на зайче или билби - торбеста животинка, подобна на мишка, което за австралийците се превръща във великденски символ на страната им. Менюто в празничния ден включва: печено агнешко, телешко или пилешко със зеленчуци на скара (моркови, грах, картофи или броколи); десертът обикновено е сладкишът "Павлова", който се приготвя от целувчено тесто, украсено с ягоди, киви, мандарини и ананаси. Преди църква австралийците закусват с горещи кифлички.
Семействата в САЩ също ходят на църква. Обядът след това се състои от шунка с ананас, картофи, плодови салати и зеленчуци. Децата получават кошнички, напълнени от "великденското зайче" рано сутринта с шарени яйца, шоколади и бонбони. Те играят на игра, в която се надпреварват да търкалят яйца по наклонена ливада. Най-голямото такова състезание се устройва на поляната до Белия дом, където идват стотици малчугани със своите великденски яйца.
Финландците посрещат Великден с традиционната „пасха" - вид чийзкейк от извара и сметана, които се пресоват в специален съд с формата на пресечена пирамида. Друго традиционно тяхно ястие за празника е мямми - сладко печиво от ръжено брашно с препечен до кафяво малц, което се поднася със сметана и захар. То се пече в картонени кутийки, напомнящи кора на дърво.
В Полша на великденската трапеза слагат студени месни закуски, домашни печива и сладкиши, направено от разтопена захар агне и хляб "пасха", изпечен от ръжено брашно с мая и намазан със свинска мас, а отгоре се украсява с кръст от тесто. От студените месни закуски най-предпочитан е белият колбас, подправен със сол, пипер, мускатово орехче, чесън и майорана. Традиционно той се поднася с цвекло. Най-вкусни сред сладкишите са маковите щрудели.
За Великден шведите украсяват целия си дом в бяло, зелено и жълто. На трапезата сервират ястия, близки до коледните. Най-голямо внимание обръщат на бонбоните и сладкишите. Техните великденски яйца представляват яйце от картон с голям, красив бонбон вътре.
На този празник италианците задължително ядат агнешко с печен в жар артишок за гарнитура. Великденският козунак в Италия се пече под формата на гълъб и се нарича "коломба".
Германците на Велика събота устройват "погребението на постната супа жура", а сельодката, която също е част от постното меню, се закачва на дърветата. Пекат се плетени подобно на нашите козунаци сладкиши от брашно, мляко, яйца и стафиди. На закуска задължително се събира цялото семейство, а децата търсят скрити из целия дом великденски кошнички, пълни с шоколадови зайчета, малки подаръци и други сладкиши.
Във френската част на Швейцария украсяват изворите с гирлянди от боядисани яйца, клонки и ленти. Те имат и древен обичай през Страстната седмица църковните камбани да напускат страната, за да „отидат" в Рим. Връщат ги на Великден, като на срещнатите по пътя деца се подаряват шоколадови камбанки и раковини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
