25-годишната психоложка ще се обясни в любов на родината и с кукерска маска
В истински учебник по българска история е превърнала тялото си 25-годишната Петя от София. Прабългарската розета от Плиска, маслодайната роза и двата лъва от стария ни герб са само част от татуировките, които девойката си е направила от любов към родината. Кога и защо започва с патриотичните си татуси и какво означават те за нея - Петя Илиева разказа пред "Стандарт".
Всичко започва преди 6 г., когато Петя е едва на 19 г. Тогава девойката прави първата татуировка на дясната си ръка. "Беше розетата от Плиска, тъй като е популярен исторически символ, датиращ от основаването на Българската държава, свързва се с рода Дуло и представлява древен календар", връща се в спомените си Петя. Освен розетата до момента тя има татуирани шевица на лявата китка, надписа "Мизия, Тракия, Македония" на кирилица на врата, както и "Времето минава, България остава" на глаголица под формата на кръст на гърба, маслодайни рози около ханша, а на плешките - два лъва от стария герб на страната ни. "Всичките ми татуировки са свързани с България - исторически и културно. Влагам дълбок смисъл в тях, тъй като са свързани с родината ми, мястото, на което съм израснала, формирала като личност и на което искам да остарея", споделя Петя. За нея обаче тези вечни рисунки не са самоцел.
Не се "драскам" просто, защото е модерно
а за да популяризирам тези символи, защото ми харесват и са част от българските култура и традиции", обяснява девойката. Тя е категорична, че никога не би си украсила тялото си с китайски йероглифи или "трайбъли" например, тъй като не са част от нашата култура. За Петя татуирането е изкуство и начин да изрази себе си, своите вярвания, убеждения и принадлежност, макар да изглежда екстравагантно за някои. Тя е категорична, че няма да спре с патриотичните си татуси и дори вече обмисля следващата. Кукерска маска или друга шевица ще е поредното й обяснение в любов към България. Тя споделя, че по-консервативните й приятели и хората над 40 г. не одобряват особено татуирането. "Свързват го все още със затворническа практика, но намирам това виждане за доста остаряло. Хората явно не проумяват, че като остарея и кожата ми се сбръчка и увисне, така или иначе няма да е естетически красиво, без значение дали съм татуирана или не", споделя Петя. Младежите в обкръжението на Петя обаче се кефят на татусите й. "Харесват ги, защото са по-различни, изглеждат добре, патриотични са. Поздравяват ме дори и непознати хора в социалните мрежи, радват се като цяло, че все още има млади хора, които мислят и милеят за България", вълнува се Петя. За себе си казва, че е патриот, но по-важното за нея е, че е такава в очите на хората. "Обичам родината си,
искам да остана тук, да се развивам
и да създам семейство някой ден. Никъде другаде по света не мога да се почувствам, както на родна земя, не бих живяла за дълго на друго място. Тук са най-скъпите ми спомени, приятели, емоции, местата, които обичам да посещавам", споделя Петя. Тя е категорична, че въпреки множеството неуредици у нас, България все пак е добро място за живеене. "Проблемите няма да се решат от самосебе си или да изчезнат с магическа пръчка. Решението им зависи изцяло от нас. Ако младите, талантливите, образованите напускат страната, трудно ще се подобри положението, имайки предвид и демографската криза", посочва младата българка. Тя разказва, че през годините й се е налагало да живее за известно време в чужбина, но никога не е мислила да остава трайно зад граница. "Налагало ми се е да живея в Гърция най-вече през летните ваканции, тъй като майка ми е там от години. Бях за кратко в Германия - 3 месеца, а после във Финландия - месец и половина. Прибирала съм се, защото знам, че искам да остана тук - да се реализирам професионално, да създам поколение, да подпомагам общността ни, както мога - с културно-просветна дейност, с доброволчески инициативи, с подкрепа за българските общности извън границите ни", посочва Петя. Тя има бакалавърска диплома по "Психология" от СУ "Св. Климент Охридски", където сега следва магистратура по "Трудово-организационна психология". Занимавала се е с различни доброволчески дейности през годините по програми на европейско и национално ниво. "Част съм от доброволното формирование към Столична община - към ГД "Пожарна безопасност и защита на населението, участвала съм в доброволните инициативи в Аспарухово и Мизия", споделя родолюбката. В свободното си време обича да е сред природата, най-вече в планината и да пътува извън София. Когато я питам за какво мечтае, отвръща: "За стабилна България, която да привлича младите хора да останат тук, а не да търсят спасение в чужбина; да се гордеят с културата си и какво сме дали на света; да има възможности за реализация и просперитет. Дори и най-простото - хората да живеят добре
да няма мизерстващи и крайно бедни
пенсионерите да се радват на спокойни старини, а колегите ми от университета да искат да се развиват тук". Петя е убедена, че сами ковем съдбата си и затова призовава младите да не се отчайват. "България тепърва ще се развива в позитивна насока и ще се откриват нови възможности. Дори сега наблюдаваме прогрес, например в ИТ сферата. Надявам се да има повече възможности за младите, за да останат тук", споделя девойката. За нея е важно всеки българин да познава историята ни, за да знае от къде сме тръгнали и на къде отиваме. "Историята, миналото са мъдър изживян опит, пътища, по които са минали предците ни и може да ни научат на много, ако искаме да получим това знание. Националните ни герои са светли личности, от които също може да взимаме примери, още повече, че са живели в пъти по-неблагоприятна обстановка от нас. Това е и начин да оценим свободата си, която те не са имали, а са отдали животите си за нея", посочва Петя. Според нея трябва първо да се научим да ценим това, което имаме, за да го запазим и развием занапред. Тя не иска да посочи любим национален герой, защото според нея всички заслужават уважение и преклонение. "От Апостола на свободата, Патриарха на българската литература, поета-революционер Ботев, Даме Груев и Гоце Делчев, до личности, за които се сещаме, ако са дали имена на улици и места - "Попа", както е известен патриарх Евтимий Търновски, заради паметника му в центъра на София, бъдещият паметник на 1-ви и 6-ти пехотен полк при НДК, обсъжданият напоследък Цар Самуил, до Паметника на Незнайния войн: всички те, и много други, заслужават да бъдат почитани и помнени", категорична е Петя. Събитията от родната ни история, с които девойката се гордее най-много и оставят трайни следи в съзнанието й са тези, свързани с трагични моменти, като падането на България под византийска, а после - османска власт, потушаването на Априлското въстание и Баташкото клане, Илинденско-Преображенското въстание, обесването на Васил Левски, разбиването на Ботевата чета, борбите за национално обединение. "Но тези събития не ме отчайват, а ми напомнят колко силен духом, борбен и смел е българинът всъщност и че сме наследници на велики хора, извършили велики дела", гордо заявява Петя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
