Внучката Невена пази кореспонденцията, библиотеката и пишещата машина на дядо си
Авторът на "Жени и вино" плакал най-много за приятеля Алеко Константинов
Когато питали Кирил Христов какъв е по професия, той със самочувствие отговарял: "Прочетете името ми на обратно". Лирик. Но и белетрист, драматург, преводач, автор на исторически текстове и епиграми. На 23 юни се навършват 140 години от рождението на един от класиците на модерната ни литература от края на ХIХ век. А скоро отминаха 70 от смъртта на автора на "Жени и вино, вино и жени". Едно от най-хубавите стихотворения на Кирил Христов e "Над люлката на моя син" - бъдещия академик, световноизвестен геодезист и астроном Владимир Христов. Той е единственият, който дарява поета с наследник. Внучката Невена Христова дълги години е режисьор в телевизията, а днес работи упорито в памет на дядо си. Организира чествания, помага за издаването на книгите му и пази жив спомена за него.
Голямото събитие, посветено на Кирил Христов, ще бъде на 15 юни в Столичната библиотека. Ще има и изложба с вещи на поета - между тях като цигулката му и чашите от сервиза, с които пиели кафе със съпругата Ноеми. И, разбира се, много книги - предоставени са от Невена и от Националния литературен музей. Ще бъде прожектиран и документалният филм на Малина Петрова "Духът и камъните". Подобно честване имаше и в Стара Загора. Сега Невена Христова предлага една от стаите на училището в града, което носи името на дядо й, да бъде отделена за негов музей.
Прекрачите ли прага на дома на Невена Христова на столичната улица "Раковски", попадате в друга епоха. Тук витае духът на някогашната българска интелигенция. Стените са покрити с картини и портрети от прочути художници. От класици, приятели на Кирил Христов, до майстори на абстракцията като Генко Генков. Борис Денев е нарисувал самия поет. Негов литографски портрет пък е правен в Чехия през 30-те години на ХХ век - от един от големите тамошни майстори. Има и репродукция на картичка шарж на Христов, рисувана от приятеля му Александър Божинов през 1899 година в Свищов. Невена доскоро е използвала пишещата машина на дядо си. Когато той научава, че синът му чака бебе, казва: "Дано да е момиче с черни очи. Да е Невена - на баба си. И да обича да пише как мен". Орисничеството се сбъдва до последната буква. "Апартаментът не е мой наследствен. Но се постарах да запазя всичко останало от рода ми и да го обогатя. Половината от картините са на дядо ми, останалите съм купувала", разказва внучката. Не дава интервюта, но сега го прави заради годишнината.
"За Кирил Христов са изписани невероятни глупости. Бил контето на София, издържали го жени. "Тъмни зори" бил първият еротичен роман, а е просто любовна история. Измислици големи. Дядо ми винаги е бил издаван, учителствал е в Шумен през 1900 г., а през 1901-ва го местят в София - командироват го в библиотеката на днешния Софийски университет. Сътрудничи на почти всички литературни издания от онова време. Това все пак са някакви доходи, макар че е имал и периоди, когато е живял с оскъдни средства. Загубвал съня си, ако трябва да вземе пари назаем. Но винаги е бил изрядно облечен - сам е гладел панталоните си. Често са го обвинявали в сприхавост. Но той не е бил злобен. Всичко е казвал право в очите, не зад гърба на човека. Много съм търсила и проучвала спомени на негови приятели и близки.
И днес си обяснявам защо е бил припрян по характер. Той е преживял огромен стрес - и то не веднъж. Остава сирак на 2 години. Неговият баща е Христо Генчев, един от най-известните и богати мъже в Стара Загора. Наричали го Букурещлията, защото внасял куршуми в свински черва от румънската столица. Жена му Анна Хаджийоргова е била дъщеря на най-заможния човек в града на липите. Женят се, ражда се Кирил. И когато е бременна с второто им дете, турците убиват Христо при опожаряването на града, а нея интернират с майка й, прабаба ми Пена, в манастир в Одрин. Там Анна ражда детето, но получава инфекция и не след дълго умира. Първият стрес за малкия Кирил - докосва ледената ръка на мъртвата си майка. Отглеждат го баба Пена и вуйчовците му, генерал Георги Абаджиев и юристът Стефан Киров, професор по право в Софийския държавен университет. Веднъж пътуват с файтона към някакъв град, а дядо ми, тогава съвсем малко момче, нещо мрънкал. Вуйчо му Георги го сваля сред стадо овце на една поляна - за наказание, да го сплаши. После Кирил три дни не е проговорил в пълен ступор. Боледувал е и от малария. Едвам го спасили. На 17 години дядо ми идва да живее в София с вуйчо си Стефан. Настаняват се на "Солунска" 45. Собственик на къщата е известният столичен книжар Иван Касъров, издател на Вазовото списание "Деница". Под тях е живял самият Иван Вазов с майка си баба Съба, пропъдила скоро съпругата му Атина Болярска. Така започва приятелството между двамата таланти. "Кириле, ти си поет по Божия воля", му казвал по-възрастният събрат по перо. По-късно като министър на просвещението Вазов му намира службица. Е, не в Народната библиотека, както е искал, а в статистиката. Двайсетгодишният по това време младеж вече е сътрудник на д-р Кръстевото списание "Мисъл", търсят го и от други издания. Когато Вазов умира, дядо ми чете надгробното слово и е пълномощник на завещанието му. За Вазов се знае, че не обичал да пише писма. Малкият му брат, Борис, на млади години е бил нещо като секретар на народния поет. Като научава, че Кирил Христов има около 40-50 писма от Иван Вазов, възкликва: "Никой няма повече от няколко писма от брат ми!". Пазя ги на специално място", загадъчно замлъква внучката, но допълва, че преди 14 години ги публикува в книгата "Кирил Христов в сто петдесет и пет писма".
Академик Михаил Арнаудов, Богдан Филов, Борис Йотов са били сред най-близките приятели на поета. Но той самият най-много обичал Алеко Константинов. Когато бащата на Бай Ганьо е убит, Христов е в Германия. Толкова много плакал, че хазайката му го попитала кой близък е загубил. "България загуби най-добрия човек", отговорил. После пристигнал и излял последните си слова за приятеля на гроба му.
През 1941-ва професор Александър Станишев, разстрелян 4 години по-късно от Народния съд, оперира лирика. Успешно, но здравето му е все по-лабилно. На 7 ноември 1944-та умира от рак на белия дроб в ръцете на съпругата си Ноеми. Посмъртната му маска днес се пази в музея в родната Стара Загора. Един от последните хора, които виждат огромния някога мъж, смален от болестта, е Радой Ралин. Удивлявал се как, дори и тогава, не изменил красивия си почерк. "Искал да гледа Витоша от леглото си и така си отишъл", разказва режисьорката. Случва се в гарсониерата му на "Овча купел" 6 - единствения му собствен дом, в триетажен блок до самата квартална баня. Днес там виси скромна паметна плоча, а собствениците са други. В София има още поне десетина адреса, на което поетът е живял под наем. Никой, освен внучката му, не ги знае. Казвал на близките си, че два пъти се разминал с голямо богатство. Говорело се, че в гроба на родителите му е било скрито златото на Хаджийоргови, но турците обрали всичко. Къщата с кулата на булевард "Цар Борис III", принадлежала на един от вуйчовците му, била изгубена в наследствени битки.
Невена Христова е и човекът, който се грижи до последно за леля си Анна, сестрата на баща й. Тя дълги години е била редактор в БТА, умира на 95 през 1999-а. Никога не се е омъжвала, а е била изключително красива жена. Споделяла на племеницата си, че е имала много любовници, но не е искала брак. "Аз я погребах. Имаше тяло на момиче. Беше човек, който живее за себе си", казва Невена за леля си. Баща й Владимир, въпреки че е по-голям, умира на 76 през 1979-а.
Жена скарва лирика с д-р Кръстев
Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие - към бури и вълнения?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
Кирил Христов е бил мъж със самочувствие. Особено харесвал фердинандовския си нос, смятал го е за своята гордост. "Много се говори за любовните му истории, но по-важното е, че е бил бунтар и аристократ по душа", казва госпожа Христова, кръстена на баба си, Невена Палашева. Любовта между твореца и Невена започва бурно. Срещат се за първи път в Костенец, във вилата на д-р Кръстьо Кръстев. Духовният водач на литературния кръг "Мисъл" е поканил и други две девойки за компания на лирика. Невена току-що е завършила гимназия. Била любимка на Екатерина Каравелова, на която направила впечатление с хубостта и бързината на ума си. Мъжете дълго гледат след стройната й фигура, когато минава покрай тях. И Кирил Христов, безспорен ценител на женската хубост, е зашеметен. Двамата не крият връзката си и скоро слухът за любовта им стига до Кюстендил, откъдето е момичето. Тя е от стар македонски род. Баща й е известният за времето си художник Георги Палашев. Той не може да се примири с открития флирт между дъщеря си и емоционалния поет, който май няма намерение за брак. Македонските роднини му поставят ултиматум да се сгоди за нея - или ще има неприятности. Д-р Кръстев също се опитва да вразуми момичето: "Ще направиш най-голямата грешка в живота си. Той не е за семейство, волна душа е." Тя е непреклонна. Но тази намеса разваля отношенията на Кирил Кръстев и литературния критик. Поетът отстъпва пред родата и чрез формален годеж спасява доброто име на девойката. На него в Костенец, освен роднините Палашеви, присъстват Пенчо Славейков и Рада, жената на д-р Кръстев.
Скоро след годежа Христов заминава за Прага. Минава две години. Но един ден Кирил прочита в местен вестник за българското изложение в града. Там е и Невена с група учителки. Така двамата се срещат и чувствата им избухват с нова сила. "Още ли сте свободна?", пита я той. Госпожица Палашева си тръгва, но този път поетът не може да я забрави. Пише й, предлага брак. Двамата се венчават през 1900 година. Кумове са им Антон Страшимиров и съпругата му.
В София се настаняват под наем на "Добруджа" 9. Там се раждат Владимир и Анна, но Невена е доста ревнива. На същия адрес живеела и поетесата Сандра Йовчева. Всяка сутрин тя идвала при лирика да й оправя стиховете. Невена не можела да търпи дълго това. Един ден грабва малките, качва се на файтон и си заминава за Кюстендил. "Ако дойдеш да търсиш мен и децата, ще убия себе си и тях", написала серт македонката на съпруга си. Той, противно на клюките, че не си е гледал децата, редовно им изпращал пари. И им пишел много писма. Внучката пази и тях. "Ние бяхме остри камъни с Невена, но имахме страшно физическо привличане", пише по-късно лирикът за учителката. "На 28 години баба ми настива, хваща я пневмонията, а после и туберкулозата. Три месеца преди да умре, поискала дядо да отиде при нея. Така се видели за последен път. Живели са пет години заедно", разказва госпожа Христова.
Вдовицата Весела Панайотова е следваща важна жена в живота на Кирил Христов. Тя го боготвори, приема го под покрива си на "Аспарух" 18, където идват много негови приятели. Когато през 1922-ра той се установява в Лайпциг, Весела и белетристът, публицист и театрален деец Христо Цанков-Дерижан, бащата на режисьора Вили Цанков, се разпореждат у нас с издаването на книгите му.
Емиграцията се налага след разпра с професор Александър Балабанов. Професорът изважда стара епиграма на Кирил Христов против македонстващите и те го подгонват. През 1929-а Христов заминава за Прага. Настанява се в дома на покойния пастор Фридрих Молнар. Там 54-годишният поет среща дъщерята на пастора, Ноеми Молнарова. Тя е на 29, полиглот, работи във външно министерство, пише стихове. Романът им е любов от пръв поглед. Семейството й е на нож заради разликата във възрастта. Влюбените напускат къщата на Ноеми и заживяват в мансарда под наем. Кирил Христов създава катедра по българистика в Пражкия университет.
Чехите го носят на ръце. Но нацизмът вече настъпва в Европа. В "Бели дяволи" Христов пророкува, че хитлеризмът е ненавистична идеология, която ще направи от хората барабани. (Според внучката Невена на този роман и на "Тъмни зори", "Бездна", "Ад в рая" трябва да се обърне истинско внимание, тъй като те са пророчески за онези години). Погват го след "дяволите". Ноеми е уволнена, той също остава без работа и изпада в депресия. През 1938-ма се връща в България, а година по-късно се женят с Ноеми. Кумува им Цанков-Дерижан. Наемат квартира на "Цар Самуил" 2. Тя е жената, на която бохемът остава верен до края на живота си. А и тя на него, дори научава български. След смъртта на съпруга си Ноеми продава гарсониерата в "Овча купел" и се връща в родината си.
Ралин и Геров четат в Салона на 4-ия етаж
Невена Христова изпълнила и друг дълг към дядо си. Той казвал, че жената трябва не само да е добра домакиня, но е хубаво да има и къща за духовност. Така през 1992-ра внучката създава в дома си на "Раковска" литературен салон "Кирил Христов". Негов патрон тогава става съседът й от долния етаж - поетът Йосиф Петров. Той винаги идва на минутата в уречения час с неизменната си папийонка и сяда на старинното кресло до прозореца. Домакинята иска срещите да имат същата слава и притегателна сила като салона на Султана Рачо Петрова. В него един път в месеца са се събирали значими български творци - академик Ефрем Карамфилов, Георги Джагаров, Вили Цанков, музиканти и художници. Тук е представена последната книга на големия ни поет Александър Геров. Имало е вечери на Радой Ралин, Димитър Вълчев. Известният художник Иван Яхнаджиев е правил изложба там. Най-ценното - водели са се незабравими разговори. След известно прекъсване сега Невена Христова отново ще възобнови сбирките. Смята да кани и млади автори като Николай Гроздински. Това е младият мъж, който три години беше будистки монах в Тибет и вече има няколко романа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
