Неврокопският митрополит Серафим освещава 15-вековния храм
Днес Мелник ще бъде огласен от тържествен камбанен звън. Неврокопският митрополит Серафим ще освети уникалния 15-вековен храм "Света Параскева"/"Света Петка", който бе възстановен след повече от 100 години. Но дори и в руини, тук се стичаха поклонници, тъй като мястото е свято. В църквата пак ще палят свещи и ще се молят за здраве хиляди миряни от страната и чужбина. Тя възкръсна буквално от пепелта като птицата Феникс. В олтара й се съхраняват мощите на трима светци - на Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон. Тази църква е една от перлите в короната от храмове и манастири в региона. Радваме се, че само за последните 40 дни две църкви в Мелник отворят врати за хората - тази и храмът "Света Зонa", който открихме на 31 август, казват щастливите мелничани.
Всичко започва през 2004 година. От някогашната църква са останали само едва забележими руини. Тя се намира на около километър югоизточно над населеното място, в склона на Мелнишката крепост - под Деспот-Славовия манастир "Св. Богородица Спилеотиса"/"Света Зонa". Бизнесменът Живко Литов е в основата на възкресяването на храма. "Това бе първият случай в България, в който частно лице се явяваше инициатор и спонсор на теренното проучване и реставрацията на културно-исторически обект, който е държавна собственост. Работихме заедно с асистент Цветана Комитова и с Оля Миланова, помагаха ни студенти археолози от Нов български университет. Спазени бяха всички изисквания на Закона за културното наследство при реставрацията и консервацията", разказва археологът професор д.и.н. Виолета Нешева. Тя е категорична, че огромната заслуга за възстановения храм е на Живко Литов. Той дал пример
как може да се работи със сърце и душа
на "полза роду". "Възхитена съм от голямото Богоугодно дело, което този човек извърши с рядко срещана днес християнска скромност и смиреност и небивала упоритост да допринесе за спасението на богатото църковно наследство на Мелник, за възкресението на някогашната му слава на Богозидан и Богоспасен град. Очарована съм от прецизността му, всяко камъче мина през неговите ръце. Надявам се и другите нови собственици на имоти в този град да последват неговия пример, кой с каквото и колкото може", споделя археологът. Преди Литов да се заеме с църквата, чието местоположение и наименование е било известно на специалистите от архивни карти и писмени данни, руините й едва се виждали, потънали заедно с целия терен край минаващото тук Сушицко дере в дълбок насип - градско бунище след 1913 г., което той сам почистил. "Това е подвиг, като имам предвид, че в последния четвърт век божественият някога Мелник придоби лошата слава на най-неподдържания и замърсен жив исторически град у нас", казва проф. Нешева. Археолозите установили, че църквата е била съградена с камъни - ломени и речни, споени с хоросан и кал. Затова и сегашният храм е вдигнат по тази технология. Eдна от най-древните църкви в Мелник е с богата история. Изградена е през VI век, била е разрушавана и възстановявана през IV десетилетие на ХIII век, в края на ХVI - началото на ХVII век, и през втората половина на ХVIII - началото на ХIХ век. Окончателно е рухнала при Кресненско-Крупнишкото земетресение в 1904 г. През ХIII век църквата е енорийска /квартална/, а през османската епоха отначало е свързана с малък манастир на мелнишкия митрополит, а по-късно става собственост на манастира "Св. Богородица Спилеотиса", който пък е метох на Ватопед в Атон. През Възраждането отново е енорийска. Патронът й през първия й период не е известен. През втория период е променен и тя е посветена на светицата Преподобна Параскева - Петка Епиватска, превърната в Търновска и Българска застъпница и закрилница от цар Иван Асен II, който тържествено пренесъл през 1231 г. свещените й мощи в старопрестолно Търново. Днес те се намират в румънския град Яш. "Този акт на българския цар не само следвал примера на предците му - първите Асеновци, укрепвали чрез мощите на светци силата на държавата и трона си, но бил израз и на триумфа му в паметната победа през 1230 г. над Епирска Византия на Теодор Комнин. При устройството на новоприсъединените от него земи "от Одрин до Драч" култът към Преподобната Параскева Българска постепенно изместил култа към почитаната дотогава във Византия св. Параскева Римлянка чрез построяваните нови храмове с нейно име, един от първите от които е в Мелник", казва проф. Нешева, която е написала книга за култа към Търновската св. Петка. Тя счита, че има нещо загадъчно във факта, че управител на Мелник, когато е реконструирана мелнишката църква през ХIII век, е
бил болярин по име Николай Литовой
а днешният й възстановител носи същата фамилия.
Ж. Литов казва, че няма нищо по-възвишено от това да построиш храм. Той е убеден, че всичко се дължи на света Петка и няма нищо случайно. Примерите не са един и два. За престола трябвало да намерят бял лен, но се оказало, че няма. Търсил дори в Гърция. В последния момент, преди три дни, му се обадили, че открили последните 6 метра бял лен в една фирма. Литов сменил 5-6 майстори, които не се справяли с мазилката. Накрая се появил един, който останал без работа. Тъкмо завършил свода и му звъннали от фирмата, че го назначават отново на работа. На камбанарията са монтирани 7 камбани, донесени от Русия. Те са произведени в град Каменск в Урал. Монтираните на храма камбани имат няколко вида мелодии на звънене, които могат да се пускат и чрез компютър. Най-тежката е 700 кг, най-леката - 26 кг, общото им тегло е 1 тон. Проблем се оказало прибирането им от Русия, тъй като имало забрана цветни метали да се изнасят. Зам.-министър от Москва помогнал за богоугодното дело и камбаните първо стигнали до Виена, а от там - до Мелник. "Този руски зам.-министър дойде тук и видя църквата. И това го промени, той се обърна с лице към Бог и православието. Всичко идва от света Петка. Питат ме колко ми струва всичко това, но е без значение. Никой нищо не е взел със себе си на оня свят. За мен празникът е преосвещаване на църквата, тъй като я е имало и преди. И не ние освещаваме храма на света Петка, а тя нас осветява", смята Живко Литов. Той е поканил всички духовници, които познава, за празничното събитие. Отравя апел към свещениците да забравят за вражди и разпри, да поведат православния български народ по правия път с вяра в бога. Да се помирят, да няма омраза. Да се радваме на това, което имаме, да благословим Ббога, а свещениците да дадат личен пример. Пожелава на миряните да разберат, че единствено Господ може да ни помогне, че той страшно много ни обича. Затова трябва да му отдадем дължимото - да обичаме Бога, като по този начин обичаме и себе си, и околните. "Злобата и завистта се превърнаха в религия. Такива събития като възкресяването на тази църква могат да ни изведат на правия път. Изпълнен съм с благодат, единственият лек за нас е вярата в Бога. Сърцето ми е изпълнено с неописуема радост и любов.
Човек сам за никъде не е
Исус също е имал нужда от апостолите", разкрива бизнесменът. Всичко, което правим за Бог, е малко. Истината е, че го правим и за себе си, за нашето спасение, че без вяра сме за никъде и сме обречени, споделя ктиторът.
Богозиданият град - така наричали Мелник през Средновековието. Тук в дълъг период от време е имало над 70 храма и манастира. Населеното място е било пазител на вярата и българщината векове наред. Днес местните хора се гордеят, че тази слава на най-малкия ни град се възвръща бавно, но сигурно. Възстановяват се стари църкви и параклиси. "Тази слава на Мелник като стожер на православната вяра трябва да се върне и не щадя нито силите си, нито средствата си, нито труда си, за да постигнем заедно тази голяма цел", казва Живко Литов. А някои чакат европейски програми, европейски проекти, нещо отнякъде да им падне наготово. Често в страната ни се ръкопляска на крадци, а мислят за луди тези, които правят нещо добро. "В Мелник някога е имало десетки църкви. Колко от тях са построени по европейски проекти?! Нула. Затова е време да се вземем в ръце и да живеем с вярата в доброто и в Бога", категоричен е той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
