Очите на Веско Минчев Маринов се напълват със сълзи, когато се срещаме. Той е още дете - едва на 17 години, но всъщност не мисли никак детски. Има мечта и е готов с цената на много труд да я осъществи.
Понякога съдбата си прави лоши шеги с хората, като им струпва беда след беда и има такива, които се отчайват и отказват от борбата, но Веско Маринов е от хората, които са решени да отстояват с труд живота си и са целеустремени да го направят по-добър въпреки трудностите.
От малък той се сблъсква с проблемите. Ражда се в семейство на родители с проблеми. "Майка ми е с лека умствена изостаналост, а баща ми е с шизофрения и мозъчен инсулт. В момента само майка ми работи към чистотата в Тервел. Аз съм роден в града и съм учил там, преди да дойда в Добрич", разказва момчето нелеката съдба на семейството си и своята. Заради проблемите, които имат родителите му, са им отнети родителските права. След като завършва четвърти клас в родния Тервел, е настанен в помощно училище интернат в Каварна, където учи две години. Когато завършва шести клас, специализирана комисия преценява, че Веско е напълно нормално дете и мястото му е в нормално училище. Той се връща отново в Тервел, където учи 7 и 8 клас. Разказва, че година-година и половина е живял с приятел на баща му, който се грижил за него и ходел на училище в родния Тервел. Мъжът - Младен Михайлов, го посъветвал да се обърне към социалните работници, като заявил, че иска да го осинови. Но социалната служба
отказала на Михайлов да осинови момчето
и му заявили, че ще го настанят в дом за деца, лишени от родителски грижи. "Имах дело и бе решено - 6 месеца живях в приют за деца без родителски грижи, а след това ме преместиха в дом "Дъга", където живея и в момента. Казаха ми, че в дома мога да остана до навършване на 18 години или докато завърша образованието си. Навършвам 18 г. на 24 юни тази година и смятам да изляза на квартира - ще работя и ще уча, защото не ми харесва в дома. Аз съм свикнал да работя. Като живеех с приятеля на баща ми, също му помагах и работех" - споделя Веско.
Дните му не са били леки, за да си осигурява средства, защото родителите му не могат да му помагат, Веско се хващал често да работи, каквото успее да си намери.
Копал съм градини, лозя, копал съм канали
цепил съм дърва" - казва порасналото дете. В девети клас постъпва в СОУ "Св. Климент Охридски" в Добрич в паралелка с изучаване на музикален инструмент. "Свиря на кавал и много ми харесва. Мечтая да завърша училище и да уча в Пловдивската музикална академия кавал, а като завърша там - може да стана учител" - казва Веско, чертаейки планове за бъдещето си.
Класният му ръководител - Милка Драгнева, говори с изключително топло чувство за Веско. "Той е едно страхотно дете. Идвайки при нас, влезе в колектив, който се познава от първи клас, но въпреки това бе приет много радушно от класа. Заради трудния живот, който е имал досега и продължава да се бори с трудности, той е много сдържан и прави впечатление, че гледа да не предизвиква внимание върху себе си. Кротко дете е. В разговорите с него усещам, че има вътрешно желание да успее в живота.
Изненадвам се от начина му на мислене
- за разлика от децата, които имат нормална среда, той има идеи за бъдещето си, мисли занапред - нещо, което е несвойствено за днешните млади хора" - казва Драгнева.
С възхита за труда, който полага, и постигнатите резултати за Веско говори и преподавателят му по кавал Христо Христов. "Когато дойде при нас, Веско не знаеше нотите. Днес вече се справя чудесно и ходи по конкурси. Беше в Стара Загора, а на 29 март ще участва в национален конкурс във Варна. Това, което му пречи да покаже таланта и възможностите си, е неговото притеснение, върху което работим" - казва Христов и споделя още: "Изключително трудолюбив е. Няма ден, в който да не дойде при мен. Освен че свирим в часовете, той всеки ден ме търси и по още час се занимаваме двамата. Много е трудолюбив и скромен" - хвали го учителят по кавал.
Веско
има и сестричка - на 7 години
която живее с лелята на децата. Момчето, споделя, че през уикендите и ваканциите си ходи в Тервел, за да види родителите си и нея. В момента Веско преживява с 33 лв. на месец, които му дават от дома, където живее, като казва, че тези пари, заедно с 20-30 лева, които майка му му дава, когато може, успява да се справя някак си, защото поне храната му е осигурена. Учителите пък са приели Веско като свое дете и често му помагат - кой с каквото може, като всички са категорични, че той има потенциал и се надяват с желанието и хъса, които има да се бори с трудности, да успее в живота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
