Искаме поне на път за оня свят поп да ни опее, казват местните
В благоевградското село Церово вярващите не се молят в църква, а за църква. Повече от 90% от над 730-те жители са християни. Но няма православен храм и никога не е имало. Местните хора са принудени да обикалят съседните села, за да се помолят и да запалят свещ. Преди повече от 3 г. на 11 септември 2011 г. бе направена първата копка на бъдещата църква от тогавашния Неврокопски митрополит Натанаил. Това пък се случи цели 13 г. след създаването и регистрирането на църковното настоятелство. Младите ентусиасти от селището сами изкопаха основите на строежа, но всичко приключи дотам. "По-добре късно, отколкото никога" - тази поговорка дава надежда на близо 700 души в село Церово. Хора от Инициативния комитет проведоха среща с настоящия Неврокопски митрополит Серафим, на която обсъдиха проблема. Те се надяват, че владиката ще ги подкрепи в осъществяването на отколешната им мечта.
"Наясно сме, че не си ли помогнем сами, няма кой да ни помогне. Затова не съм спрял да тичам вече 16 г. - от 1998 г. е църковното настоятелство, в което сме четирима души от селото и отец Андон Шавулев от благоевградския храм "Въведение Богородично", казва председателят на църковното настоятелство Росен Едипов. Той не крие, че селището е българомохамеданско. Мюсюлманите са по-малко от 10%, но те също нямат джамия. Без молитвен дом хората са принудени да бият път до града, за да се помолят в света обител. Но все някога това трябва да спре и Церово да се сдобие със своя църква, убеден е младият мъж. През годините срещнал множество спънки със своите съратници, но вече всичко е на финалната права. Разкрива, че покойният митрополит Натанаил настоявал приживе общинската земя, на която ще се построи храмът, да се прехвърли като собственост на Неврокопска епархия. Това така и не станало. А молбата в кметството за предоставяне право на строеж върху въпросния терен била внесена още през 2001 г. Разрешението дошло 10 години по-късно. Докато чакали, възрастен
мюсюлманин им предложил да си даде земята
за строежа на православния молитвен дом.
Добрата новина за всички е, че са издадени всички необходими строителни книжа и разрешителни за градежа на храма. Готови са плановете на сградата, която ще е с площ от 120 кв.м. Прогнозите са, че строително-монтажните работи ще са за близо 200 000 лева. "Ние сме първото църковно настоятелство, което се регистрира и в общината. Предстои да открием банкова сметка за набиране на средства. Защото без пари няма как да сбъднем мечтата си. Вярвам, че ще се намерят добри хора с финансови възможности, които да ни подкрепят в тази благородна кауза", споделя Росен Едипов. За съжаление местните жители няма как да заделят пари от скромните си доходи, за да подпомогнат строителството на църквата, която ще носи името "Свети Пантелеймон". Доста от тях са пенсионери, които вземат мизерни пенсии, тъй като са работили цял живот по полето, били са работници на ТКЗС и АПК. Най-лошото е, че младите мъже масово са без работа. Повечето от тях се трудеха като строители по време на бума на вдигането на хотели край Разлог и Банско, но в последните години са без работа. "Лошо е положението. От година на година става по-тежко. Стига правителството е строило магистрали, ами да помисли и за обикновените хора, че трябва да има кой да пътува по тези нови пътища", казва 70-годишният Олег Юруков. Местното население
отдавна е загубило вяра и в управляващите
и в институциите. Дори в своето собствено и основно препитание не вярват. Тук всички разчитат на доходи от отглеждане на тютюн. Но в последните години фирмите им извиват ръцете и вземат продукцията им за жълти стотинки. Работят по 7-8 месеца от сутрин до вечер на полето, а не получават навреме парите си. "Ето и сега е същата работа. То не се търпи повече. Фирмите никакви ги няма. А тютюнът ни мухлясва, качеството му пада. Ще дойдат търговците чак след Нова година и ще го купят за 4-5 лева за килограм. Как ще караме празниците без пари? За това никой не го е грижа и никой не ни пита", гневи се баба Росица. Затова местните хора толкова настояват да имат църква в селото си. Защото поне вярата си в бог не са загубили. А за да я съхранят, им трябва православен храм.
За да има къде да кръщават децата си
а не да ходят все в града. Да може в селището си да се венчават, да се молят и да палят свещи за здраве и благоденствие. "Не е нормално и да си отиват от този свят нашите съселяни, без поп да ги опее, погребват ги служебно. Вярвам, че ще успеем в нашата мисия и ще имаме църква в родното си село", убеден е Росен Едипов. Дори на местните зевзеци не им е до смях и закачки, когато стане въпрос за липсата на храм в населеното място. "Хубавото е, че сме упорити като нашите свещени животни - магаретата. Без тези животни тук сме за никъде - те ни мъкнат и дървата за огрев от гората, и тютюна от нивите, че и нас возят на гърбовете си. Но по инат дори тях изпреварваме. Затова няма да се откажем от мечтата си за църква в Церово, докато не вдигнем православен храм", заричат се не само чешитите на селото, но и близо 700 техни съселяни.
Кметът:
И на параклис ще се радваме
"Тежък е животът на хората. Няма работа. Много съселяни се принудиха да се лишат от много неща заради немотията и липсата на достатъчно пари. Но не по наша воля сме лишени от православна църква", споделя селският управник Лефтер Едипов. Основният поминък на почти всички семейства е тютюнопроизводството. Стотина жители на селото вече са на гурбет зад граница, тъй като няма препитание за тях тук. "Трябва да се инвестират средства в селското стопанство, за да се гарантират по-високи доходи за стопаните", смята кметът. Липсата на храм обаче е голямата болка на местните хора. Почти всички са християни, но има и мюсюлмани. Няма нито църква, нито джамия, нито поп, нито ходжа. Тръгнали да строят през 2011 г., цялото селище празнувало. Всеки бил готов да даде своята лепта и да помогне с доброволен труд за градежа на светата обител. Въпреки кризата дори и пенсионерите кътали по някое левче всеки месец, за да са полезни на благородното дело. Събират пари и в момента. Но липсата на средства стопирала всичко. "Ние сами няма как да намерим толкова много пари. Сагата с построяването на църква няма край. А в това тежко време е добре да може човек да потърси упование в Бога. Според мен е по-реално да се построи малък параклис, тъй като пари за голяма църква няма откъде да се осигурят. Така поне ще има къде да палим свещи и да се молим, а не да бием път до съседните селища", твърди Едипов.
Търсите връзка с някой от нашите герои? Или искате да разкажем история във "Възкреси доброто"? Потърсете ни на тел. 02/8182374 или 02/8182377, или ни пишете на имейл [email protected]
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
