София. Броени дни след старта на кампанията ни "Възкреси доброто" в редакцията на вестник "Стандарт" по електронната поща пристигна писмо от три деца - Симона, Евдокия и Людмил. Тийнейджърите го написали тайно от майка си с молба някой да чуе вика им за помощ и да помогне на семейството им да има дом.
В момента семейството живее на свободен наем и голяма част от доходите на майката отиват за него. "Дойдохме в София, за да има работа за мама и за да избягаме от баща ни, който само ни тормозеше. Имаме най-добрата майка. През годините ни е пазила и защитавала както никой друг", пишат учениците.
"Мама по цял ден е на работа. Лишава се, за да има за нас. Може да се разболее и ще ни вземат в дом за деца, а ние искаме да сме с нея. Нуждаем се от собствен дом, в който мама да ни отглежда спокойно! Да няма притеснения, че ако й забавят или не й платят заплатата, ще ни изгонят (което се е случвало)", се казва още в писмото. "Стандарт" потърси Ася, за да разкаже нейната история. С надеждата, че някой ще откликне и ще подаде ръка на семейството. И че държавата ще се вгледа в случая им по-сериозно именно сега, когато всички партии обещават. За да имаме в бъдеще такива правила за помощи към семействата с проблеми, които не избождат очи, когато трябва да се изпишат вежди.
"Сигурно Симона го е писала, тя е много активна. Писа писма и до различни партии, и до телевизии, но досега не сме получили реална помощ. А тя ни е нужна. Трябва ми съвсем малко, за да мога да отглеждам децата си както трябва", разказва Ася Маркарова. Разпознала без колебание пръста на средната дъщеря в писмото до редакцията, тя идва във вестник "Стандарт" заедно с 14-годишното момиче. Каката Евдокия е на 16, двете момичета учат в професионалната гимназия по туризъм и искат да станат готвачки като майка си. Най-малкият - Людмил, е в 105 СОУ и скоро ще навърши 12.
"Заради митарствата ни по различни квартири децата ми дори нямат време да завържат приятелства като хората. Понякога нещата стават същински кошмар - когато ни забавят заплатите, хазяите започват да ни притискат за пари. Стигало се е дотам, да ме изгонят на улицата с трите деца", споделя Ася. В моментите, когато й става най-тежко, дори очите й се насълзяват. А одисеята й не е от леките.
Семейството идва в София преди 4 г. , за да избяга от бащата пияница, който вечно ги тормози. "Стигал е до насилие - и към мен, и към децата. Затова от Варна решихме да отидем в друг град. Минахме през цялото Черноморие, бяхме в Бургас, бяхме и в Сливен." Най-накрая стигат до столицата и проблемът изглежда решен - бащата остава в миналото, спира да ги търси. За сметка на това започват митарствата по квартири. "За да ни картотекират като крайно нуждаещи се за общинско жилище, искат да сме живели 10 г. в столицата. Търсих шефа на общинарите Елен Герджиков, но не можа да ми помогне", разказва Ася. От общината й казали, че не могат да направят компромис, защото тогава ще дойдат още поне 20 души със същия проблем.
"Искат от мен адресна регистрация, но хазяите не желаят да се занимават с това. А без тях не става. Всъщност от един апартамент ни изгониха именно защото настоявахме да се регистрираме там", спомня си жената. "Критериите за регистрация като крайно нуждаещи се от дом трябва да се променят според мен. Не може дете на 20 г., което има дом в София, да има право на такава регистрация, а семейство като моето - не." В момента Ася плаща 350 лева за двустайно жилище. "Въпреки че децата ми са от различен пол, не мога да им осигуря отделни стаи.
Работя по 14 часа на ден и след като се разплатим със собствениците, ми остават около 400-500 лева за насъщните нужди на четиримата. Опитвам се да ги разпределя, така че да не лишавам децата от добра храна и дрешки. Но не стигат. Да не говорим, че нямам време да бъда с тях, за контрол пък и дума да не става", разказва жената.
През семейството 2010 г. преживяло тежък момент - стигнало се дотам, че четиримата се отзовали в Центъра за временно настаняване - затворени в една стая сред клошари и бездомници, точно в центъра на гетото. Там ги изпратили именно социалните служби, като им обяснили, че това е единственото нещо, което могат да направят за тях.
"Попитах кой ще е виновен, ако с децата ми се случи нещо в този квартал", спомня си Ася. Естествено отговорили й, че вината ще си бъде нейна. Живели така 3 месеца - Ася спяла заедно с Евдокия, защото в стаичката им имало само 3 легла. "В отчаянието си тръгнах да обикалям различни фирми с молба да ни помогнат финансово, за да успеем да се изнесем оттам", спомня си жената.
Ходенето по институции, които уж биха могли да окажат помощ, се е превърнало за нея едва ли не в ежедневие. Отвсякъде си измиват ръцете с нормативните документи, които не могат да нарушат. "Тогава да променят документите. Не може да няма възможности да се направят някакви фондове, които да подпомагат хората в подобни ситуации. Знам, че има и семейства с двама родители, които са по-зле от нас", разсъждава жената. Писмата на Симона до партиите също не довели до нищо. Големите дори не отговорили, от една от малките пък й предложили да им стане активист, а в замяна на това те "ще се борят за правата на майките".
Не искам да ставам партиен активист за ничия кауза, малкото ми свободно време ми е нужно, за да бъда с децата", казва Ася. "Навсякъде пише, че купуването и продаването на гласове е престъпление. А какво ме карат да правя с това предложение? Точно това", заявява тя. Участвала и в едно предаване за "най-добрата майка", пак по идея на децата. След това в ресторанта, където работи, я намерил мъж, който й предложил да живее с него на семейни начала и да чисти дома му. "Накрая се наложи колегите ми да го изгонят оттам, защото не проявяваше дори елементарно уважение. Даже ми заяви: "Като си стигнала дотук, значи нямаш избор." А избор винаги има", категорична е Ася. Впрочем и чиновник от общината си позволил да й намекне, че изглежда добре и може да си потърси някой мъж, който да я храни, а не да чака помощ от администрацията. "Трябва ми съвсем малко, за да могат децата да си стъпят на краката и да им дам това, което им е нужно", категорична е жената. "От Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) ми отговориха, че нямам нужда от помощ, защото съм написала в писмото си, че успявам да се справя. Да, обикалям и прося помощ от фирми, някои дават. Но така ли трябва да бъде", казва Ася. "Когато се оплаквам, че работодателят ми бави заплатата и мога да загубя дома си, ми отговарят: "Ами съдете го, това са частни отношения."
Имам впечатление, че всеки иска да си измие ръцете казва жената. "Бях заедно с трите деца на последните протести, защото искам бъдеще за тях", добавя Ася. На семейството на първо време е необходим дом, в който да не се тревожат за плащането на наема. "Искаме мама отново да има време за нас", написала е Симона. Остава някой да откликне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
