Как изучаването на език на Острова развързва езика и сближава с приятели? Благодарение на кампанията на "Стандарт" "Възкреси доброто" младият биолог Теодор Трифонов от НПМГ успя да види това на място. Шампионът по биология, който "живее" в света на птиците, получи курс по английски в сърцето на Лондон от консултантска фирма "Интеграл". Преди няколко дни той се завърна оттам - омагьосан не само от страната, а и от хората, които е срещнал.
"През цялото време си държах очите и ушите отворени, за да не пропусна нещо", разказва Тео. Момчето, което изчита по книга на ден и се опасяваше, че четивата му ще бъдат свръхбагаж в самолета, върна непрочетени "тухлите" по биология, които бе взел със себе си. Интензивното обучение и срещите с нови хора, както и очарованието на Лондон, не му оставили време за донесените от България книги. За сметка на това обаче изчел всичко, което си купил там. А това са две книги на Тери Пратчет и уникален "Определител на птици", който младият орнитолог определя като "истински бисер".
"По принцип тази книга е рядко срещана и не очаквах да я видя в книжарница, макар че конкретно тази беше на пет етажа. Надникнах просто от любопитство - и видях четивото, което мислех да поръчвам от България по интернет в началото на новата учебна година", разказва Тео. Излязло му двойно по-евтино да си го вземе от Лондон - и естествено тутакси го разтворил.
"Моите връстници вече бяха свикнали със "странните" ми реакции - например, докато си говорим за друго, да кажа полу на себе си "Я, този гривек е много интересен", смее се Тео. Буквално шашнал преподаватели и връстници със знанията си по биология - особено когато посетили Природонаучния музей и Ботаническите градини. "Да ходиш в парка с биолог е вредно за менталното здраве", смее се момчето.
Ботаническите градини, които учениците разгледали, според него са най-красивите - "огромни и пълни с живот". "Има един огромен парк с пагода, а различните части са оформени като градини от различни краища на света. Има средиземноморска, има японска. Следват самите оранжерии, които не просто показват определени растителни видове един до друг, а са направени необикновено атрактивно. И между тях скитат животни", спомня си Тео.
Видели например на една ръка разстояние червеногуша гъска, която у нас се брои на пръсти. "Животните въобще не се страхуваха от хората - видяхме гълъби, катерички на две крачки. Вярно, ние се постарахме да ги постреснем", смее се биологът. Посещението в Природонаучния музей пък се оказало истинско приключение.
"Той е много по-различен от другите, защото не е просто сбирка от експонати. Направен е интерактивно, така че всичко да бъде интересно, да има особена атмосфера", възхищава се Тео.
Самото обучение по английски в центъра "Лондон Доклендс" му помогнало да "дръпне" много - не само с езика, а и с удоволствието от неговото говорене и с увереността в общуването с други хора. А там чужденците не били никак малко - имало поне няколко групи с китайци, руснаци, казахи, италианци, германци. "Разделиха ни на групи според езиковото ниво. Аз не бях от най-напредналите, в техните групи имаше повече граматика. При нас се наблягаше най-вече на комуникацията, на това чрез общуване да добием увереност да говорим езика", спомня си той. Въпреки това успял да добие и увереността да прочете Тери Пратчет, макар че преди заминаването разказваше, че тези четива на английски все още го затрудняват.
Сред участниците имало както ученици на 13-14 години, така и "батковци" на по 19. Българите си имали и любим ръководител - около 25-годишен японски студент, който обаче изцяло споделял щурите им идеи. "Беше точно като нас, настроен към забавленията", спомня си Тео. Японецът бил един от придружителите им при разходките в Лондон, тъй като на учениците не е разрешено да скитат сами из града. "Успяхме дори да си извоюваме той да ни придружи още веднъж по време на разходките ни", разказва ученикът.
В общежитието няма и интернет, защото целта на курсовете все пак е да се стимулира общуването и контактът между младите хора, а не всеки да чати с близки и приятели в България. Тъй като Тео не е от живеещите в нета младежи обаче, това не го притеснило особено.
"Вечно бяхме ангажирани с нещо и вечно закъснявахме", спомня си той. Българите били най-закъсняващата група - до края на престоя им всеки дал своята лепта от поне едно закъснение за обяд или вечеря, като обикновено дотичвали от метрото в последните 20 минути, задъхани и въодушевени от видяното в Лондон. Интензивните занимания продължавали и вечер, когато учениците избирали между дискотеки, филмови вечери и кръжоци. "Нямахме много свободно време, но преживяването си струваше", разказва Тео.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
