Новият подземен релсов път за извозване на рудата ще увеличи добива с 40%
В "Горубсо Мадан" изпитват остра нужда от работна ръка. Само в рудник "Върба-Батанци" са необходими 250-300 миньори. Новината съобщи навръх празника на Мадан и на св. Иван Рилски, покровителя на миньорите - 28 август, Николай Вълканов, председател на управителния съвет на "Минстрой холдинг", който държи 50% от минното дружество.
Закритият в началото на 90-те години заради неефективност рудник "Върба-Батанци" и дълги години останал в забвение, днес се радва на поредна нова инвестиция и перспективи за дълъг живот. В празничния ден бе открита нова 5-километрова жп линия, по която добитата под земята руда директно отива в обогатителната фабрика в Рудозем.
В годините, когато мината е била експлоатирана, извозването на рудата е ставало по въжена линия - работа трудоемка, бавна, замърсяваща и несигурна. Всъщност проектът за изграждането на подземния път е започнал още в края на 80-те г. на миналия век - по времето, когато рудникът е част от държавното минно предприятие "Горубсо". Строителството е възложено от тогавашното предприятие"Минстрой" - Мадан, което изпълнява по-голямата част от съръжението - прокопаването на тунела и полагането на жп линия, но до извоз на руда така и не се стига. Причината - в началото на 90-те започва ликвидация на неефективните за държавата рудници. И един от тях е "Върба".
Година след възстановяването на рудника и цели 28 г. от прокопаването на подземния път по него вече минават вагони с руда. Новите собственици - обединението между Минстрой холдинг и КЦМ Пловдив, са възстановили целия релсов път, от който 4 км е под земята, а 800 метра на повърхността. Възстановени са и всички съоръжения по изработката, а на промишлената площадка пред обогатителната фабрика са монтирани 30-тонна електронна везна и обръщач за вагоните. Инвестицията е за 5 млн. лв. Като в нея е включено и изграждането на тръбопровод за целия водоотлив на рудника, който да отвежда промишлените води до хвостохранилището.
"С новата инвестиция и намерението да пуснем в експлоатация нова шахта, по която да минават по-големи вагони, добивът от рудника ще се увеличи с 40% в следващите три-четири години", заяви изпълнителният директор на "Горубсо Мадан" Сергей Атанасов. Той определя "Върба-Батанци" като най-богатия и перспективен рудник сред останалите два в дружеството - "Крушев дол" и "Петровица". Първо, заради все още недостатъчно проучените запаси с оловно-цинкова руда в него, и второ, заради най-близкото му отстояние до обогатителната фабрика. Концесията за "Върба" е до 2042 г., но Атанасов е убеден, че добивът ще продължи много след това. Така както благодарение на инвестициите в техника и оборудване е удължен животът на мина "Петровица" от 2008 г. до 2020 г.
Тази година въпреки трудните месеци март и април, когато добив почти няма заради порои и наводнения, във "Върба-Батанци" ще успеят да постигнат планираните 70 хиляди тона добив. Сривът на цените на оловото и цинка с 30% обаче няма да откажат собствениците от нови инвестиции. Следващият проект, който е планиран да започне догодина, е цялостно реновиране на обогатителната фабрика, което ще струва над 10 млн. долара. Това е добра новина за жителите на Рудозем не само защото може да доведе до нови работни места, а и заради подобряването на екологията в града.
"Сривът в цените на металите няма да се отрази и на заплатите", успокои всички миньори на празника Николай Вълканов. А те са много чувствителни на тази тема, защото само допреди 2-3 години преди "Горубсо Мадан" да се сдобие с новите собственици, неплащането на осигуровки и забавянето на заплатите ги бе изнервило до краен предел. Миньорските бунтове тогава бяха и причината държавата да се намеси, за да се намери нов, по-надежден концесионер. Днес "Горубсо Мадан" дава хляб на 840 души, от които 170 са новите работни места, разкрити във възстановената мина "Върба Батанци".
В тази професия надницата трябва да е поне 100 лв.
Николай Вълканов, председател на УС на Минстрой холдинг
- Г-н Вълканов, как закрита заради неефективност мина може да стане печеливша?
- Първо, собственикът е различен - тогава е била държавата, сега е частен собственик. Второ, за да стане ефективен рудникът, ние вкарахме много нови технологии и съвременно оборудване, което повишава производителността. Третото условие е сериозно отношение към работниците. Това означава добро и редовно заплащане. Хората трябва да са сигурни, че на 25-то число ще си получат заплатите. Откакто сме тук от април 2012 г., няма ден да не са получени заплатите на това число. Всеки се чувства спокоен и уверен, като знае, че насреща си има сериозни партньори и работодатели.
- Колко инвестиции са направени в "Горубсо Мадан" от 2012 г.?
- Покрихме 40 млн. лв. стари задължения към доставчици и към работниците. Само 10 млн. лв. платихме за осигуровки, защото работниците не бяха осигурявани. След това над 30 млн. лв. са инвестирани в трите мини - Върба, Крушев дол и Петровица. Във Върба-Батанци всичко е ново - армировка, шахти, подемни машини, вагони, вентилатори. Инвестирахме и 4-5 млн. лв., така че да заработи обогатителната фабрика. Сега целта ни е да увеличим добива и да слизаме в дълбочина, където е по-богатата руда. Инвестираме и в другото дружество, което е 100% собственост на Минстрой - "Горубсо Златоград". То също бе спасено, когато го купихме през 2003 г. с над 20 млн. лв. задължения.
- Предстои ли разкриване на нови работни места?
- Имаме остра нужда от работна ръка. В Батанци само трябва да назначим още 250-300 души. За съжаление нямаме такива специалисти в региона и в България. Затова съвместно с общината и министерството на образованието правим паралелки в гимназията в Мадан за обучение на средни минни техници. Тази година завършва една паралелка, за следващата година ще се открият две. Много млади хора, които бяха напуснали България, сега започват да се връщат. Имаме идея за тях да разкрием професионален обучителен център в Мадан. Той ще бъде за новопостъпващи миньори, които ще бъдат обучавани от наши водещи специалисти инженери от "Горубсо Мадан" и "Горубсо Златоград", с помощта и на преподаватели от Минногеоложкия университет. Надяваме се така да преодолеем нуждата от работна ръка - с обучение, образование и високо заплащане.
- Какво означава високо заплащане?
- Ако един миньор не получава 100 лв. надница, значи не е добро заплащането. Т.е. заплатата трябва да е около 2000 л
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
