София. На 1 януари източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики, който е един от най-великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Празникът се нарича Васильовден или Сурваки.
Васильова литургия започна в 10 часа в храм-паметника "Св. Александър Невски" по повод днешния празник.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Обичаите повеляват на този ден да ни сурвакат, за да сме здрави през цялата година и в домовете ни да има много берекет. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник пък деца също обикалят домовете и сурвакат стопаните за здраве и благоденствие.
Сурвакането е продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. Коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
Ето една от най-популярните благословии за Васильовден:
Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина
По традиция вечерта срещу Сурваки стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Дряновото дърво се смята от народа за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.
Трапезата на Васильовден трябва да е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На масата, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
