Страхотният актьор си отиде от хронично белодробно заболяване
Васил Попов вече ще разказва вицове и истории в рая. Страхотният актьор, който неотдавна навърши
81, почина от хронично белодробно заболяване. Преди три години той е имал подобна криза, но тогава организмът му е успял да преодолее опасността. Сега в продължение на десетина дни са се опитвали да го спасят във Военно-медицинска академия, но напразно. "В него вече нямаше живец и мотивация", е казал вчера един от лекарите. До един от най-известните комедианти на България плътно са били двете му племеннички - Милена и Диляна, дъщерите на поета Петър Караангов.
"Говорехме си за всичко. Вуйчо Васко
вече нямаше никакъв страх от смъртта
Много философски приемаше нещата от действителността. Той остави прекрасни послания към всички нас. Винаги казваше: "Хората трябва да се разбират, да се обичат. Не бива да се отказват от доброто", сподели Милена Караангова пред "Стандарт".
Въпреки че Васил Попов открай време е прочут с благия си характер и с отличното си чувство за хумор, той като че ли е искал вече да отиде при любимата си Беба. Съпругата е най-важната жена в живота на артиста, бил дори Хамлет и крал Лир. Той признава това и в своята автобиографична книга "Изповед без причастие", която излезе в навечерието на рождения му ден - 25 юни. Тя е винаги до него - вдъхновява го за десетките му роли в Сатирата, в телевизионния театър, в сума ти филми и сериали. Сред най-дорите му превъплъщения са тези в "Демонът на империята", "Краят на една ваканция", "Момчето си отива", "Буна", "Опасен чар", "Криворазбраната цивилизация"...
Както самият той се шегуваше, късметът го споходи отново на стари години - той влезе в "Столичани в повече" в ролята на бай Милчо. На екрана бяха страхотен любовен дует със Стоянка Мутафова. Двамата са бойни другари още от златната епоха на трупата, която никога не напускат. Той играе често с нея, с Парцалев, с Калата, с Пацо... Но най-верният му авер е Хиндо Касимов - те са буквално неразделни, както на сцената, така и извън нея. Обикалят страната с представления и програми, снимат мюзикхолове и кабарета, пеят и танцуват с кръшни балерини от Оперетата. Семействата им изключително близки - душевно и всекидневно. Истински любимци на публиката - обикновени мъже с голям талант и големи сърца.
Винаги излъчващи
доброта, позитивизъм и вяра
че "нещата ще се оправят". Нито Васил, нито Хиндо бяха сред баш "народните", които вдигаха наздравици близо до Тодор Живков след поредната премиера в Сатирата, но пък разполагаха с любовта на народа. Но това никак не ги вадеше от равновесие.
"Не разбирам защо хората се товарят с тегоби - затова винаги се усмихвам. Насълзявам се, но гледам да съм сам - никой да не ме вижда. Емоционален съм. Но не мисля, че е лошо. Самотен съм! Всъщност откакто я няма Беба, моята съпруга. Със самотата на вдовеца не можеш да свикнеш. Понякога се радвам, че тя си отиде първа, защото не знам, ако тя беше останала сама, нямаше да се справи", споделя Васко пред вестник "Над 55". И продължава: "Примирих се, че животът те изправя пред трудности, които трябва да приемеш, за да продължиш. Ако нещо ми тежи, това наистина е самотата. Тя е едно от най-трудните изпитания, които ни изпраща съдбата. Реших, че трябва да измисля нещо, за да се спася от нея. Наскоро разглеждах едно списание и ми хареса снимка на две котенца. Оттогава започнах да събирам изрезки на разни сладки животинки и вече имам над триста. Самотата и старостта са трудни за преодоляване, но иначе какво можем да направим. Остава да отидем на онзи свят. Все си мисля, че е рано и може още малко да вземем от този кратък живот.
"Бързай бавно". Това не е моя мисъл, но много я харесвам.
Всеки ден излизам на разходка в живота, нещо да си купя, да изхвърля боклука... Първото, което си мисля, е да не падна, после си гледам за мои хора в кафенцето. Става ми мъчно, но дори и да няма никой, сядам, поръчвам си кафе, пък все се намира някой приятел да мине на раздумка. Философията на моя живот е, че всеки сам за себе си трябва да си помисли, че дори да е най-малкото винтче, трябва винаги да се усмихваш. Животът трябва да се живее. Добре че отказах цигарите преди 4 години, когато лежах с месеци в болниците. Исках да се самоубия и опитах, но не успях. Цяла нощ плаках заради това, че не се осъществи моят опит. След време, като се замислих и се съвзех, си дадох сметка, че моите близки и приятели щяха да бъдат много разочаровани от мен. Казаха ми, че явно Господ още не е искал да отида при него. Тогава реших, че ще се взема в ръце, за да се даврандисам. Човек до какво ли не стига понякога".
Васко никога не е крил, че
театърът му липсва
За жалост, последните овации ще гръмнат далеч от любимата му сцена - Сатирата е във ваканция и явно няма кой да отвори вратите на храма. Поклонението е утре от 12 часа в един друг храм - "Свети Седмочисленици". Актьорът ще бъде погребан в Алеята на славата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
