Вълко Мишев, роден и израснал в Монтана, вече притежава "Златен витяз" - голямата награда на популярния славянски фестивал на изкуствата в старинния град Суздал. Получи я за сагата "Пратеникът от Леванта". Отличието бе връчено от президента на форума Николай Бурляков, народен артист на Русия. А като че ли най-големите овации дойдоха от световноизвестния Любиша Самарджич, който веднага каза: "Това е готов филм!".
44-годишният лауреат е по-известен като поета с китара. Пише текстове и песни и сам ги изпълнява. "Заради работата си - в службите за сигурност, не можех да участвам в общоградски четения и фестивали, да афиширам своето истинско призвание. Но това не ми попречи да правя това, което искам с цялата си същност - да създавам стихове, да композирам и да пея", споделя Вълко. През 1999-а издава първата си стихосбирка - "Муза". Получава медал от съюза на независимите писатели. На "Бардфест" в Ловеч, издание на военното министерство, също печели престижна награда. Лауреат е и на осмия национален поетичен конкурс във Варна през 2007-а - "Любовта, без която не можем". От 2002-а до 2009-а печели серия от призове, приет е за член на обществото на бардовете.
През 2010-а изненадва всички с историческо-приключенски роман. Издателство "Христо Ботев" пуска сагата му "Пратеникът от Леванта", за която получава "Златният витяз". Наградата носи и превод на сръбски език, а вече я има и на руски.
"Не написах романа на един дъх. От дете имам дълбок интерес към историята. Родът ми по майчина линия е от Чипровци и съм слушал много разкази и легенди за миналото на градчето, за големите му личности от XVII век. Впечатляваха ме имената на Франческо Соймирович, Петър Богдан, Петър Парчевич, за които ми казваха, че са наследници на болярски родове, избягали през XIV век от Търновград и избрали Кипровец за спасение от турците. Изучавах жадно всичко, което можеше да се намери в учебници и книги. Години по-късно започнах романа. Исках да разкажа романтична история, случила се на един от великите чипровчани. Това ме увлече и разбрах, че са ми нужни знания за още исторически събития. Започнах да се ровя в архиви и за моя изненада стигнах до факти, които са малко известни на днешния българин. Те станаха основа за сюжета на романа ми", разказва лауреатът.
Мишев се връща във времето назад - в непознатия XVII век. Започва от тайна среща, състояла се през 1656-а в днешния румънски град Търговище - на български, сръбски, гръцки, влашки и молдовски мисионери. Те замислят заговор срещу поробителите турци, които вече владеят Югоизточна Европа. В съзаклятието участва неговият герой - Георги Кипрович, определен за пратеник на православни и католици от Балканите пред Светия престол. Той получава задачата да подтикне Запада към организиране на нов кръстоносен поход към Константинопол, който да доведе до освобождението на поробените. Георги Кипрович, наследник от родовете Парчевичи и Пеячевичи, преминава през изпитания и приключения, през опасности и предателства. Влюбва се в дъщерята на един от съзаклятниците - черногореца Джорджевич.
Местата, в които се развива действието, са историческите Будва, Рагуза, Венеция, Рим, Виена, исторически са и някои от образите - папа Инокентий ХI, папският легат отец Марко Давиано, тайните съветници барон фон Детхен, султан Мехмед IV, великият везир Кара Мустафа, полският крал Ян III Собйески, руснакът Иванушка Добровин, пратеник на регентката София, сестра на руските царе Иван и Петър по време на двуцарствието в Русия, и т.н. "Този период обаче, когато католици и православни християни се обединяват за отпор на настъпващия полумесец, е тъмно петно в нашата история", смята писателят.
Романът "Пратеникът от Леванта" не е четиво за българската, а за балканската история. Авторът внушава, че нито едно от големите събития на Балканите не е станало с участието само на един народ. Векове са се вплитали събития и съдби на хората, заключава той. И досега има родове, които са изпъстрени с представители на различните националности.
"Романът е само първата част на замислената трилогия "Жарава в пепелта". Едва сега имам време да седна и да работя дни и нощи над нея", хвали се той. Заради историческата тематика на творбата му след "поета с китара" Вълко Мишев печели популярност и като "монтанската Вера Мутафчиева".
18 години в службите за сигурност
От ученик в Монтана Вълко Мишев знае, че ще продължи образованието си с български език и история. Родителите му го насочват към полицейската школа в Симеоново. С изпити по двата предмета влиза в първия й факултет и го завършва без проблем. 18 години работи в полицията в Монтана. "Не ми забраняваха да пея и да се явявам на фестивали, но и не гледаха с добро око на моето много различно от службата призвание. Затова преди 2 години реших да напусна. Имах възможност да започна като юрист, но предпочетох да се отдам на това, което ми диктува сърцето - да пиша. По-добре детектив в историята, отколкото в сегашния живот. Продължавам сагата на пратеника", споделя Вълко. Писането го сближило с кръга творци около издателството "Български писател". Редактор на книгата е Георги Дромбозов, мнение му дава и Славимир Генчев.
Любиша Самарджич пита: Кога ще има филм?
Романът свързал Вълко Мишев с големия актьор и режисьор Любиша Самарджич. Кореспондират си от две години. Прочутият сърбин се интересува от интересни балкански истории и намерил сагата за много добра. Предложи я за екранизация, казал му той категорично. Създаването на филм не може да стане без обединение или сдружение, без министерството на културата, казва му. Но кой у нас днес се вълнува от историческо кино, пита авторът. През 2011 година подарил екземпляр от романа на президента Росен Плевнелиев. Това станало в Чипровци, където чествали 400-годишнината от рождението на Петър Парчевич. Очаквал да получи някаква вест - знак, че е създал нещо полезно. Пълно мълчание. И на фестивала "Златен витяз" руски кинорежисьори се поинтересували има ли той идея за екранизация. Ако се стигне до проект, те са готови да станат партньори. Вълко Мишев има идея, дори е готов със сценария, но само това далеч не е достатъчно.
Любовта, без която не можем
Във живота, забързан и сложен
неусетно как стана не знам,
любовта, без която не можем
вече мина на другия план
По сърцето ми грях уталожен
загасил е горещия плам,
любовта, без която не можем
тлее бавно, оставена там
В моя свят натежал и тревожен
на отминали чувства и блян,
любовта, без която не можем
бе намерила място едвам
Номер n-ти на брой каталожен
с презентация лична от свян,
любовта, без която не можем
тихо моли се шанс да й дам
Труден разговор, дълго отложен
уж започнах, а гледам я ням,
любовта, без която не можем
опрощаващо милва ме с длан
И се чувствам ужасно безбожен,
че предал съм от нея и грам,
любовта, без която не можем
коленичил пред нейния храм.
Вълко Мишев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
