Военният музей показва днес оригинала на реликвата
Флагът, избродиран от руски монахини, се пази в специално хранилище
Днес Националният военно-исторически музей /НВИМ/ ще извади на показ една от най-редко показваните реликви - оригиналното Самарското знаме. В Деня на освобождението културната институция ще проведе ден на отворените врати с безплатен вход. „През 2016 г. музеят отбелязва своя вековен юбилей и имаме амбицията да покажем 100 от най-емблематичните и интересните експонати и културни ценности, които притежаваме. Показването на Самарското знаме е част от този план", заяви пред „Стандарт" директорът на НВИМ доц. Соня Пенкова. Флагът, ушит от монахини в руския град Самара и е връчен тържествено на 18 май 1877 г. в Плоещ на Българското опълчение. Знамето предствлява трицветен плат - червено, бяло, синьо с размери 1,85 на 1,90 м. с вшити в средата златни кръстове. От едната страна избродирана Иверската Богородица, а от другата - светите братя Кирил и Методий. Живописните орнаменти са дело на петербургския художник Николай Симаков. То е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст". От 2000 г. насам военният музей изнася Самарското знаме за трети път. „Подобна е практиката и на големите световни музеи – уникалните им експонати не са част от постоянната колекция. Миналият път, когато го показахме, над 20 000 души се поклониха на светинята", посочва доц. Пенкова. Байракът се съхранява в специално хранилище и за него полага грижи екип от реставратори. „Знамето има увреждания от времето и въпреки реставрацията, извършена през 60-те в Съветския съюз, се изискват непрекъснати грижи за атлазената коприна, от която е направено", допълва директорът на НВИМ.
По традиция на 3 март музеят ще зарадва посетителите подбрана експозиция. Главната атракция ще бъде залата, посветена на Руско-турската война и национално освободителното движение. „Там е представена войната от различни гледни точки - съставът на армиите, въоръженията и личните вещи на войниците и офицерите, ходът на военните действия, промените в руските части и разрастването на четническото движение, победите на руското и българското оръжие, казва доц. Соня Пенкова. Сред другите интересни неща, които могат да се видят са десантната лодка, с която ген. Драгомиров преминава Дунава, личните вещи на оцелелия знаменосец Никола Корчев, войнишки сухари от 1877 г., бинокли, униформи, ордени и др.
Напоследък все повече се разпалва интересът към славните битки отпреди век и нещо. Често дружества за исторически възстановки се обръщат към военния музей за съвместни представления и прояви. „При нас всеки, който пожелае, може да си направи фотосесия. Ние притежаваме копия на униформи и не бихме се възпротивили всеки да се снима с опълченска униформа. С дружествата за исторически възстановки работим все по-тясно за отбелязването на различни годишнини. Те имат принос във формирането на патриотичния дух и възраждат традициите", отбелязва директорът на НВИМ.
Райна Княгиня ушила 4 байряка
Историк от Хасково търси оригинала от Анкара до Хасково
Надали има българин, на когото сърцето не затуптява, когато чуе рефрена от популярната патриотична песен: "Аз уших байрака, аз му сложих знака: "Смърт или свобода". Тя е за главното знаме на Априлското въстание, развято в Панагюрище, ушито от Райна Попгеоргиева Футекова. По това време тя е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в града. По заръка на Георги Бенковски заедно с още четири панагюрки Райна шие знамето. То е с размери 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Лъвът на пряпореца е нарисуван от Стоян Каралеев-Баненеца по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт" в долния край има и две букви „П" и "О", обозначението за „Панагюрски окръг".
На 22 април – деня на освещаването му, два дни след избухването на въстанието Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. По настояване на Бенковски тя се качва на кон, с който преминава през целия град, развява знамето, за да оповести на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. „Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода", пише в спомените си знаменоската, наречена от хората Райна Княгиня.
Известен факт е, че за честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само две от тях. Едното е във Военноисторическия музей, другото - в родната й къща в Панагюрище, а третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
Какво се случва с оригиналното знаме, развято от Райна Княгиня обаче няма безспорни доказателства. Има няколко любопитни предположения за съдбата му. Според едното, с потушаването на Априлското въстания знамето е пленено и по-късно по време на Освобождението оттеглящите се турски войници са го отнесли в Анкара. Има предположения, че то може да се намира в хранилищата на тамошния Исторически музей. Макар тази теза да се завърта, историците само мимоходом я споменават, но бързо отхвърлят.
Знамето от на въстанието в Панагюрище е ползвано като месал от неуки хора в пловдивско село, е друга мълва, предавана от уста на уста през поколения, стигнала и до ушите на историкът от Хасково, дългогодишен преподавател по история и председател на Регионалното историческо дружество „Клокотница" Ангел Попов. Той обаче смята друга версия на най-логична. Попов е чувал през годините за нея от свои колеги възрастни историци, от краеведи и от местни хора, запомнили от бабите и дядовците си, че първото знаме, ушито от Райна Княгиня е изгоряло заедно с конака в Хасково непосредствено след Освобождението. Тази теза се подкрепя и от колегите на Ангел Попов от Дом-къщата Райна Княгиня в Панагюрище, които в отговор на негово запитване са отговорили, че и при тях е стигала подобна информация. "Категорични доказателства-писмени сведения или истински следи за това обаче не са намерени досега", коментира историкът от Хасково.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
