В празника смесваме езическо православие, народна традиция и комерсиалност
Най-големият грях е да се страхуваш, най-голямото чудо е покаялият се грешник
"Ние ли криво се молим, Ти ли, Боже, криво ни разбираш, ама ей на - 2000 години чакаме Твоето Царство и твоята воля на Земята, както е на небето. А то не идва и не идва". Това си мисли беловласата баба Влада, седнала сама край постната трапеза за Бъдни вечер. Така е от години. Откакто се спомина другарят й, а децата се попиляха по света, тя спазва традицията, макар само за себе си. Под светлинката от кандилото пред образа на Спасителя реди на масата нечетен брой ястия, както сега я учат и от телевизора. Гледа да са скромни, че и да ги сподели с други, пак остават. Слага в единия й край чифтовете вълнени чорапи, които сама е наплела за всичките си деца и внуци, както правеше майка й и нейната майка, и другите майки преди тях. После дърпа нишката, за да разплете спомените на 84-годишния си живот. А в него е имало от всичко - и радост и мъка, и смешки и скърби, но тя за нищо не съжалява.
Най-големият грях е да се страхуваш, защото така признаваш, че не вярваш на Бога, Който е над всички и чрез Когото всичко е станало. Най-голямото чудо е покаялият се грешник, та макар и да го е направил в последния си час с последния си дъх, е научила за своите много години бабата.
Сега единствената компания й е телевизорът. Добре че в него се случва да пеят и да танцуват, та така да развеселят самотната й душа. А как беше едно време, дърпа нишката на спомената баба Влада и се връща в детството си на Божич. Суетнята обхващаше целия дом. Пък и това щеше да е последната постна вечер,
а после ще заговеят с печено врабче
и няма да кусат тайно от прясното сирене в цедилката у зимника. Още преди изгрев слънце майка й обличаше сватбената си премяна, обуваше, нечии чужди по-големи обуща, за да не лежат кокошките на празен полог и започваше да меси. Поне 10 кила тесто имаше в нощвите и от него се пръкваха най-малко 12 пити. Но най-важно беше Божето. Първо се меси това колаче, свито като гривна, но със завити в охлюв краища, с дупка в средата, а в нея се слага китка босилек и колно цвете. Това хлебче е посветено на Пресвета Богородица и се пази цяла година, а като има някой болен - и троха да му дадат - оздравява. Към всичките манджи на трапезата жените слагаха и една топеница от чукан чесън, разбъркан със стрито на брашно конопено семе и разредено с вода от ошава. Ей тая гозба от ония години не се повторила.
Вечер ходеха в черквата за вечернята на поп Ангелко, а после се връщаха в къщи. Преди да седнат на трапезата, миеха си краката и обуваха приготвените за всеки нови вълнени чорапи. Дядото кадеше с тамян навред, после палеха свещ на погачата с изрисуван отгоре целия стопански двор, казваха в хор "Отче наш" и след осеняване с кръстния знак, сядаха на постната вечеря. В тяхната къща се слагаше и елха. Украсяваха я с книжни звезди и цветя, памук, дребни сладки, увити във варак ябълки и орехи и свещи. Звездата на върха на елхата е символ на Витлеемската звезда, възвестила на света раждането на Христос, а вечнозеленият цвят на елхата означава вечната вяра в Христос, беше научила тя от майка си, която на младини била слугинче в богатска къща в София и там видяла елхата. Не във всеки дом украсяваха елхи, но борчета за Божич имаше и по други къщи в нейното детство. Тогава и никой не викаше Коледа,
празникът беше Божич
и се пееше "Замъчи се Божа майка да си роди млада Бога от Игнажден до Божик".
На другия ден всички рано отиваха на черква. След празничната литургия всички деца се редяха без изповед пред поп Ангелко за комка, после се нареждаха гологлави мъжете, а след тях и жените, всички със забрадки.
От тогава и е останал споменът за приказката как се родил Христос.
Архангел Гавраил: Ще намерите в ясла повит Младенец
Преди много много години в град Назарет живеел един стар човек на име Йосиф. Той се оженил за скромната и благочестива девойка Мария. Един ден пред нея се явил ангел небесен и казал, че й носи радостната вест, че скоро ще роди син. Бог ще го закриля и той ще царува над своя народ докато свят светува, предрекъл ангелът. Казал, че ще го наричат Божи син и че Той ще спаси хората от злото. Ще ги научи да живеят в добро и да си помагат като братя.
Мария се учудила на думите на ангела, но му повярвала. След време тя и Йосиф трябвало да идат във Витлеем, откъдето бил неговият род. Като стигнали там, не намерили място в страноприемниците и се подслонили в един обор. Същата вечер безболезнено Мария родила своя син. Поела го нежно в ръце, повила го и го положила в една ясла с меко уханно сено, а детето кротко заспало.
В тихата нощ Витлеем спял дълбоко. Будували само едни овчари в полето край градчето, които пазели стадата си от крадци и вълци. Изведнъж над главите им блеснала светлина и пред тях в голямо сияние, блестейки с небесна слава, се явил светият благовестител архангел Гавриил. Като го видели, те се уплашили, но осенилият ги ангел им наредил да не се боят и им благовестил настъпваща за целия свят радост с раждането на Спасителя. "Ще намерите в ясли повит Младенец", казал за достоверност той. В този миг ангели изпълнили небето и известили за раждането на Божия син с песен: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение". Смаяните овчари се посъветвали помежду си и забързали да видят Богобебето и да му се поклонят.
В същото време в небето засияла невиждано ярка звезда. Като я видели, трима източни мъдреци, които изучавали звездите, разбрали, че се случило нещо необикновено. Тази звезда е знак, че се е родил цар, какъвто досега не е имало - той ще възцари мир и обич на земята, прошепнал единият и приканил другите двама да идат да го намерят и да му се поклонят.
Сияйната звезда ги отвела до скромното убежище на Мария и Йосиф във Витлеем. Мъдреците се поклонили на необикновеното дете, за което било предречено, че ще бъде Спасител на хората и му поднесли дарове като за цар - злато, тамян и смирна.
В лицето на източните мъдреци, наричани влъхви, на Богомладенеца Христос се поклонила тогавашната наука, а скъпите дарове, които поднесли, били заслужена почит за необикновения Цар Спасител.
Тая е приказката, разказана в светото евангелие и от четиримата свети апостоли евангелисти. Към нея свещеникът в храма в своята проповед разказва за още чудеса, станали по цялата земя все по това време. В Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър; смятаният за вечен идолски храм се разрушил, идолите се разбили, а на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна разцъфтели лозя, въпреки зимното време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
