Игуменката отрича версията за издайника поп Кръстьо
Във всеки ден от Страстната седмица "Стандарт" хвърля поглед към Евангелските събития през историята на български свети места. Пилигримът ни тръгна от манастира "Св. св. Кирик и Юлита" край Асеновград, мина през село Йерусалимово, а днес е в сопотския манастир "Свети Спас", където се е посветил на Бога Васил Левски.
И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?
Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
Боговете ги предават апостолите, твърдят философите. А кой предава Апостолите? Над този въпрос умуваме със сестра Ксения. От два месеца тя е игуменка на сопотския манастир "Свети Спас". Преди повече от две десетилетия днешната монахиня е била учителка по английски в софийския Техникум по икономика и финанси. Била е и в Лондон, където е продължила да усъвършенства познанията си върху езика на Шекспир. Там обаче се случило нещо трудно обяснимо за околните, а напълно естествено за нея. Узряла за идеята да се посвети на Бога. В Калоферския метох преминали двадесет години от живота й. Не съжалява за нито една от тях. Сега мисията й е да възроди манастира, кацнал на живописната височината над града, в който е роден Иван Вазов. Някога тук са служили монаси. След смъртта на последния от тях святото място почти опустяло. Сега монахините са две. Не хранят надежда скоро семейството им да порасне, но са щастливи, че на Цветница дворът е бил пълен с хора.
На днешния ден, велика сряда, един от учениците целунал учителя и така го обрекъл на онази гибел, която го е направила безсмъртен. Дали това действие на Юда не е част от Божията премъдрост, според която Христос ще победи смъртта, питат се днешните му последователи? В човека е вложено изключително богопоклонничество и предателството, смята игуменката. Тя не е съгласна с това, което твърди Дядо Вазов в одата си за Левски:
"Той беше предаден и от един поп,
тоз мръсен червяк, и тоз низък роб"
Монахинята смята, че тези думи клеветят църквата. Че доказателство за такова скверно дело от страна на поп Кръстьо няма. И че в днешните писания на вестниците, които опошляват духовенството, има много измислици и желание то да бъде компрометирано. Това е част от борбата с християнството и църквата. Чедата, обрекли се да служат на Бога, също са хора. Те могат да съгрешат, но от това не трябва да се гради портретът на духовенството, смята тя.
На нея не й е чужда идеята за световната конспирация. Тази глобализация
иска да подготви царуването на Антихриста
Това, разбира се, няма да стане.
Християнството в крайна сметка ще победи, макар и с цената на всичките жертви, които трябва да преживее. Редом със светците винаги са тези, които ще ги продадат, продължават мъдреците.
На 7 декември 1859 година в сопотския манастир "Свети Спас" едва ли е имало предатели. Може би защото още ги е нямало живите, които ще станат светци. Тогава в църквата един синеок, млад и красив карловец - Васил Иванов Кунчев, се посветил на монашеството. Приел името дякон Игнатий. Но красивият му глас не радвал дълго миряните, дошли да се черкуват. Той бързо изоставил монашеската си одая. Връщал се понякога, но за кратко, приютен от нощта и обречен на голямото дело. В името на точно това дело го постигна предателство, а с него и безсмъртието.
Юдите не ги бесят, те бесят другите
Много, много преди това - някъде през двадесетте години на ХIV век, край средновековната крепост "Копсис", столицата на местния владетел Войсил, издигат храм. Той, както твърдят историците, е наследник на манастира "Света Троица", изчезнал два-три века преди това. Новата обител е наречена "Свети Спас", в чест на Спасителя. Цар Смилец я дарява с права и грамоти, но не подозира, че я очакват мрачни дни. По време на Османското владичество манастирът е рушен и издиган отново няколко пъти. През деветнадесети век там има килийно училище и певческа школа. В една от килиите му игумен Партений преписва "История славянобългарска". В манастира издават сатиричен вестник "Остен", а революционерът Тодор Каблешков възстановява Сопотския революционен комитет. Идва Руско-турската война. Храмът "Свети Спас" е опожарен, оцелява само олтарът. По-късно, благодарение на някогашния игумен Рафаил, той отново е възстановен. През 1879 година е построена нова църква, изографисана от Георги Данчев. През седемдесетте години на ХIХ век и пловдивски иконописци рисуват в храма. Днес до южната стена на църквата е запазена една голяма камбана, подарена на гражданите от Сопот, живеещи в Румъния.
Под стъклен похлупак на видно място в храма се пази една скъпа реликва - църковните одежди на дякон Левски.
Тъкали са ги в Русия и със коприната и златото, от които са изработени, се превръщат в истинско произведение на изкуството. Пред тях посетителите се задържат по-дълго, сякаш
говорят с духа на героя, който ги е обличал
Отсреща е най-старата икона в църквата. Тя е на повече от триста години. Очевидци разказват и за онези две лястовици, свили гнезда на тавана - там, където на стената е изрисувана фигурата на Христос. Птичките кацнали точно на гърдите на Спасителя. Под тях винаги, когато има кръщене, отец Марко поставял купела. И когато ехото разнасяло името на новопокръстеното, лястовичките литвали и започвали да кръжат над него. Сякаш така прибавяли и своята радост към онази благословия, която може да дойде само от Господа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
