Финансовият и икономически център на Република Южна Африка - Йоханесбург, покорява с две неща. Първото е съвременната и традиционна архитектура. Второто - че няма място в града, което по един или друг начин да не е свързано с Нелсън Мандела - бореца за свобода срещу апартейда. Не можеш да отидеш в Йоханесбург и да не посетиш музея на Апартейда и къщата на Мандела.
Местните казват, че ако не си с чисто сърце, може и да не издържиш на това, което ще видиш в музея на апартейда. Там е показана борбата на цветнокожите за свобода, равенство и демокрация. Още на входа туристът има възможност максимално да почувства времето, когато хората са били разделяни заради цвета на кожата им - билетите са за бели и черни и има две врати, през които се влиза. Посреща ви стена от камъни покрай алеята, водеща към сградата, която символизира загиналите в борбата срещу апартейда. Сред туристическите атракции на града е площад "Мандела", на който се извисява фигурата на бореца за свобода на цветнокожите. В създаденото някога гето, съществуващо и до днес - "Совето", също има площад. На него се издига кула, в чиято основа са изписани върху мраморни плочи 10 мисли на Мандела, които са залегнали в днешната конституция на страната. Истинската гордост на Йоханесбург е улицата, където е къщата на Мандела, в която е живял за кратко. В съседство пък е къщата на Дезмънд Туто. Африканците не без гордост подчертават, че това е единствената улица в света, на която са живели двама Нобелови лауреати за мир. Къщата е възстановена в сегашния й вид през 2010 г., като правителството е похарчило за това 2,25 млн. ранда.
В къщата могат да се видят лични вещи от бита на семейство Мандела - Нелсън и Уини, както и множество предмети, свързани с борбата му против апартейда. Сред снимките, които са изложени, е и тази, на която той получава наградата за мир "Нобел" и позират двамата с Дезмънд Туто. Любопитен експонат са и множеството банкноти от цял свят, които хората са му изпращали, за да подпомагат борбата за свобода и равенство на африканския свят, като на тях са писали и своите послания към водача на борбата. В специална витрина е изложено и писмено извинение от Джорд Буш-младши, отправено към Мандела за участието на ЦРУ в залавянето му. "Всъщност Буш не се извинява. Смятам, че дълбоко в себе си той още смята Мандела за терорист", казва възрастната екскурзоводка.
Холисаса е рожденото му име
Женил се е три пъти, забранявали на децата му да ходят на училище
Нелсън Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в град Везо на Източния връх. На училище тръгва в град Куну, където учител му дава името Нелсън, защото се затруднявал да произнесе рожденото му име - Холисаса. В превод това означавало човек, който прави бели, разказва възрастна екскурзоводка в къщата на Мандела. След училище бъдещият борец за свобода заедно със своя приятел О.Р. Тамбо, чието име днес носи международното летище на Йоханесбург, постъпили в университет. След 2 години обаче били изключени. Така през 1941 г. Мандела напуснал Истър Кейп, бягайки от уреден брак, и пристигнал в Йоханесбург, където започнал работа като пазач в златна мина. Не се задържал дълго и бил уволнен. Тогава заедно с Тамбо наели кантора в "Алекзандър" - квартал за черни - макар да знаели, че не могат да работят като юристи. Причината била, че правителството не позволявало такава работа на цветнокожи. През февруари 1956 г. двамата били арестувани и осъдени на 6 месеца затвор.
След като излежал наказанието си и се прибрал вкъщи, Мандела разбрал, че първата му съпруга - Евелин, е взела двете им деца и го е напуснала. "Тя никога не е участвала в политиката. Била е член на сектата "Свидетели на Йехова". През декември 1956 г. Мандела се развежда с Евелин, а две години по-късно - през 1958 г., се жени за Уини, от която има две дъщери", разказва дамата екскурзовод. Мандела има общо трима наследници - една дъщеря от първата си съпруга, която е антрополог и е омъжена за професор от Гана, и две дъщери от Уини. През 1961 г. Нелсън Мандела напуска ЮАР, като бяга, за да се присъедини към другарите си и да се обучи във военно дело. Година по-късно Африканският конгрес го праща отново в ЮАР, като той носи със себе си доклад за президента в действие. По пътя е арестуван в Дърбан с помощта на ЦРУ. На 12.06.1964 г. Мандела е осъден на доживотен затвор заедно с още 30 членове на Африканския конгрес. През 27-те години, в които е в затвора, животът на Уини и двете момичета е много тежък. Уини често е арестувана, а къщата им - подлагана на обстрел от полицията. На децата не било разрешено да ходят на училище - нито в гетото Совето, нито в Йоханесбург.
През 1977 г. бяла жена на име Хелен Джоузеф извежда двете момичета от страната, за да ходят на училище в Свазиленд. През същата година Уини е изгонена от Совето и Йоханесбург и заточена в свободния щат Брандфурт. Там тя живее до 1986 г., когато без разрешение се връща заедно със свои приятелки. На 11.02.1990 г. Мандела е освободен от затвора и живее 11 дни в къщата си, която днес е музей. Но решава да се премести, защото нямал лично пространство. През 1992 г. се разделя с Уини, а четири години по-късно - през 1996 г., официално двамата се развеждат. През 1998 г. се жени за трети път - за вдовицата на президента на Мозамбик - Самора Машел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
