Свещеник претворява Плиска и Преслав в Украйна
Моите пътувания по света обикновено са замисляни от дълго време. Понякога обаче събитията се развиват светкавично за няколко дни. Така става в началото на март 2016 г. Обажда ми се моят голям приятел от Варна Младен Станев и ме пита как да стигне до град Драма в Северна Гърция. Казали му, че там добиват отличен мрамор, а аз познавам добре пътищата по южните склонове на Родопите.
Но най-интересен е поводът, заради който той търси красивия камък. Обаждат му се от Асоциацията на българите по света и му разказват за уникалната инициатива на нашите сънародници, живеещи на територията на Украйна в историческата област Бесарабия северно от делтата на Дунав. Те строят нова църква в град Арциз, чието име чувам за пръв път. Желанието им е да намерят мраморни плочи за пода на храма. Младен е бизнесмен с широко добруджанско сърце и решава да дари за това чудесно начинание четири ТИР-а със скъпоценната суровина.
Междувременно той ми праща по електронната поща снимки на строежа и съм потресен от неговите мащаби. Както и от доста странния и архаичен силует, който ме изненадва като археолог. С Младен сме били заедно в много пътешествия по света. И сега не мога да го оставя сам и затова три дни след като се е върнал от Драма, аз вече съм във Варна. И на другия ден ще се отправим на път към далечния Арциз.
Преди това набързо съм прегледал кратката история на това селище. То е основано в 1816 г. от немски колонисти от Вюртенберг, намерили нов живот в необятните простори на Руската империя. Малко по-късно с императорски указ получава името си, идващо от френския град Арси-сюр-Об, където през март 1814 г. обединените войски на руснаци, австрийци и баварци разгромяват армия на Наполеон. След разпада на СССР Арциз е на територията на Украйна и днес наброява около 15 000 жители, като преобладаващите етнически групи са руси, украинци и българи.
Съдбата на нашите съотечественици по тези земи е много трогателна. Многобройните руско-турски войни често се водят и на българска територия. След изтеглянето на императорските войски
хиляди хора поемат на север, спасявайки се от репресиите на османците
Особено активни са тези процеси в края на ХVIII и първите десетилетия на ХIХ в. Отначало българите избират земи на територията на княжествата Влахия и Молдова, които са най-близо до Родината. На 29 декември 1819 г. император Александър т издава указ и на българите е разрешено да се заселват в пустинните земи на присъединената към Русия Бесарабия. Семействата получават земя, кредит за закупуване на добитък и се освобождават за дадено време от данъци и военна служба.
Именно тогава започват активно да се основават села и градчета. Неофициална столица на българите става Болград, създаден през 1819 г. на мястото на село Табак. На 29 октомври 1838 г. там е осветен красивия храм "Преображение Господне". Когато в 1856 г. Русия губи Кримската война, западната част на Бесарабия влиза в границите на Молдова и по-късно на Румъния, а североизточната си остава в империята.
Българи от тези места участват в освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. След рухването на империята в 1918 г. Румъния превзема цяла Бесарабия, но в 1940 г. със спогодбата "Молотов-Рибентроп" тя вече е в границите на СССР. Така накрая се стига до краха на Съветския съюз, когато многострадалната територия е поделена мижду новосъздадените държави Молдова и Украйна.
Въоръжени с тези знания, с Младен и дейци на Асоциацията на българите по света вече пътуваме към Арциз. Влизаме в Румъния през Кардам и пресичаме цяла Северна Добруджа. Минаваме през града на хъшовете, Браила, за да пресечем при Галац молдовската граница. След това при Рени вече сме на територията на Украйна и поемаме към голямото пристанище Измаил. Пътищата тук са ужасни и, както Младен Станев обобщава, просто ги няма. След 11 часа шофиране най-сетне пристигаме в първата ни спирка - голямото и населено с българи село Суворово.
Посреща ни Димитър и прекрасното му семейство. Типично по български с отрупана с ястия маса и чудесно вино. На другия ден с гордост ни води до местната църква, чиито кубета той и други бизнесмени току-що са позлатили. После поемаме с джипа му към Арциз, като отново преодоляваме дупки като бомбени ями.
Ето че най-сетне сме в заветния град. След малко пред нас изникват кулите на храм, сякаш излязъл от филм за ранното християнство в Римската империя. Наоколо е истинска строителна площадка, а сред камионите и бетонобъркачките виждам снажната фигура на свещеник на средна възраст и облечен в сиво расо. Това е отец Генадий - човекът, на когото се дължи всичко, свързано с грандиозното начинание в Арциз.
След минути той вече ни развежда из монументалния строеж и разпалено обяснява. Преди време е бил запленен от руините на Старата митрополия в Несебър, издигната още през V в. Но после решава, че в ансамбъла трябва да влязат елементи и от средновековната християнска архитектура на България. Така в проекта се появяват особености от Голямата базилика в Плиска, от Златната Симеонова църква във Велики Преслав, от църквата "Св. Димитър" във Велико Търново. А като специалист аз бързо разкривам, че интелигентният отец Генадий използва при възстановката на горните части на интериорите храмове от раннохристиянските базилики в Северна Италия.
Но прави това с вкус и такт. Без да достига до т. нар. "бутафории", за които толкова се спори в момента в България. Помагат му хиляди българи от цялата Одеска област.
Само преди седмица идват над 500 души, които за един ден помагат с доброволен труд
А мнозина питат кога ще ги събира пак.
След като сме разгледали величествения строеж, виждаме и другите вече осъществени идеи на отец Генадий. Той създава голяма зала, в която децата и възрастните хора на Арциз могат да спортуват. Когато висши църковни среди му опонират, той намира цитат от св. Климент Александрийски, че това е допустимо от канонична гледна точка.
Накрая сядаме на отрупаната с вкусни блюда маса. С нас е и кметът на Арциз Владимир Михов, който също е българин. Вчера е имал рожден ден и ни черпи с по чашка водка. А отец Генадий ни разказва странната си история. През 90-те години той е луда глава и се занимава с всякакъв "бизнес", дори с внос на скъпоценни камъни от Бразилия. В един момент обаче заболява тежко двугодишният му син. Това кара бащата да се обърне с гореща молитва към Бога, който спасява по чудотворен начин детето.
Сега Генадий е друг човек. Вярата му буквално блика от него и заразява останалите. А на въпроса ми как и кога смята да завърши грандиозния строеж отговаря: "Когато Господ реши. Няма значение дали храмът ще е готов след година или десет. За хората е важно той да се строи и те да вярват в него".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
