- На пътя няма светофари, предимство се взима с клаксон
- Лодка с прозрачно дъно води туристите до приказен коралов риф, любителите на екзотиката хапват камилски стек
България ни изпраща със ситен дъжд по стъклото на самолета. Египет ни посреща с ярко слънце и небе без нито едно облаче. Първото нещо, което ми прави впечатление, е величествената Нил - най-дългата река в света. Отгоре се виждат пясъците на пустинята и различната архитектура на сградите в градовете, която веднага показва бедни или богати живеят в тях.
Кацаме в Хургада в 15,40 часа, след два часа и половина полет. Първото, което правим, е да си върнем часовниците с 1 час назад, да си купим визи на входа на летището, както и египетски сим карти заради роуминга.
В Египет може да се плаща както с тяхната валута -
- лири, които наричат още египетски паунди
/1 лира е около 6 стотинки/, така и с американски долари. Добре е туристът да е обменил валута предварително.
Качваме се с българския гид на автобуса за хотела и приключението започва.
Хургада е най-известният курорт в Египет, разположен е на брега на Червено море. Напук на разказите, които бях чувал за мръсотия и неуредици, шосето е идеално гладко без нито една дупка, а красивите палми по тротоарите напомнят, че сме в тропиците. За час и половина път до хотела така и не видях светофар. Множество автобуси, които возят туристи към хотелите, ловко лавират между автомобили, скутери, мотори, а шофьорите се разбират кой да е с предимство само с помощта на клаксоните.
Посещението ни в Египет е точно по време на свещения месец Рамадан. Мюсюлманският закон повелява през деня вярващите да не се хранят, да не пушат цигари, дори да не пият вода.
Докато пътуваме, слънцето започва да залязва. Като че ли от нищото край пътя изскачат хора, които използват задръстванията, за да
- предлагат на прегладнелите и жадни пътници чай и малки питки
Огрян от последните слънчеви лъчи, хотелът в арабски стил с типичните за Изтока куполи изглежда величествен - не по-висок от три етажа, но върху голяма площ. Наоколо - топли и студени басейни, а морето само на 300 метра от стаята. С две думи - египетска приказка! В ресторанта - от пиле мляко в тристепенното меню: специалитети от европейската, арабската, египетската и китайската кухня и невероятни източни десерти - баклави, локум и други сиропирани вкусотии. Алкохолът - уиски и водка, но ни предупреждават да се въздържим, защото главоболът е сигурен.
На сутринта е време за плаж и първо къпане в Червено море. Пясъкът - като на нашите плажове и много приятен за стъпване. В морето вървиш поне 30 мерта навътре, а водата ти е до глезените. След това изведнъж потъваш в дълбокото.
- Червено море е най-чистото в света
защото в него не се влива нито една река. То е също най-соленото и най-топлото. Дължината му е 1932 километра, а широчината - 305 километра, като в най-дълбоката си част е едва 3 километра.
Всяка година африканската и арабската плоча под него се раздалечават с по 1 сантиметър и така водата става по-топла.
Името на Червено море идва от пясъка в пустинята. Евреите са го наричали Рамсо, което на български се превежда като Тръстиково. Това, по което си прилича с Черно, е, че и двете са източни.
На плажа празни шезлонги колкото искаш. Момче от персонала веднага предлага да ни донесе хавлии. Бакшишът е 1 долар. Още от България туроператорите ни бяха инструктирали, че за всеки жест, който правят местните към нас, трябва да се отблагодарим с малка сума пари.
Затова е добре да се запасите с повече дребни банкноти.
След вечеря решаваме да се разходим из центъра на Хургада. Таксито, което спазаряваме да ни закара и върне, ни излиза 8 долара плюс традиционния бакшиш от $1.
Най-новата улица в града се нарича Манша и е нещо като
- арабска версия на софийската "Витошка"
По нея всичко е доста по-скъпо отколкото на останалите улици в Хургада, но пък е много приятно. Луксозни бутици и малки кафенета, подобни на парижките бистра, предлагат всичко, от което се нуждае туристът.
Хургада е известен още с името Сакала. Той е столица на мухафаза /окръг/ Червено море. Разделен е на 3 части - Ел Дахар, където е старият град, Секала - с хотелските комплекси и Ел Кора - модерното предградие.
В миналото Хургада е бил рибарско селища, но за 40 години градът се е развил изключително много и в момента е един от най-известните египетски курорти. В него живеят 250 000 души. Наблизо се издигат планински възвишения, които са малко по-високи от хълмове. Морската ивица е дълга 35 километра. По нея има множество хотели.
В Хургада, както повечето от градовете в Египет, има квартал, наречен Мубарак. В превод думата означава "щастие" или "празник". Прилича твърде много на софийските квартали "Младост".
На следващия ден ни предстои ново приключение - разходка с лодка с прозрачно дъно. В компанията на гида от България - Станислава, пристигаме на пристанището, където ни чака малка синя лодка. На пръв поглед изглежда обикновена, но крие изненада - долен етаж. Слизаме по тясно стълбище и се настаняваме на столчета пред прозрачните прозорци. След 20-30 минути плаване и малки вълни стигаме до кораловия риф. Около нас -
- на по-малко от една ръка разстояние - цялата красота на морския свят
- риби в жълти, червени, зелени и сини окраски, големи и малки, кръгли, продълговати, ококорени... След това е редът на коралите.
В Червено море има над 350 твърди и 250 меки корали. Те блестят със страхотна красота, като разновидностите им са огнени и каменни. Въпреки великолепието си са много опасни заради острите си ръбове. В Червено море има уникални видове, които виреят само там. Интересен факт е, че растат изключително бавно - на всеки 10 години с 1 сантиметър. Учените са установили, че са много издръжливи.
На връщане от лодката разглеждаме забележителностите край брега. Сред най-впечатляващите е джамията Ел Мина, която в миналото са наричали "Абдул Хасан Елшази".
- Има 25 купола и две изящни минарета
високи по 40 метра, които са блестящо бели и се виждат отдалече. Изграждането на храма е завършено през 1968 година. Християни нямат право да влизат в него, а за мюсюлманите има строг дрескод. На туристите е разрешено да обикалят наоколо и да правят снимки.
Спираме за обяд в малко, кокетно ресторантче до джамията. В менюто преобладават рибни деликатеси, а сред екзотичните предложения е камилски стек. Последният аргумент за колебаещите се дали да влязат или не, е табелата на вратата: "8 долара са достатъчни, за да се нахранят двама".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
