Жена отслабва с 20 килограма със смехотерапия
Твърди се, че побеждава дори и рака
Че смехът е здраве е едно от първите неща, които научаваме веднага след като се родим. Докато сме деца, се съобразяваме с тази мъдрост и се смеем четиристотин пъти на ден. Пораснем ли обаче, нещата се променят коренно. Ставаме сериозни, умислени, стресирани, депресирани и смехът ни секва, като се стопява до осем пъти дневно. Това твърди науката.
Преди лекари и пациенти да започнат да говорят за вълшебните лечебни качества на усмивката, древните философи също са се изказали по този въпрос: Ние сме дошли на този свят да се посмеем. В чистилището и в ада това няма да ни се удаде, твърди Жан Реноар. Смехът удължава живота на тези, които се смеят. А как е с тези, над които се смеем, пита сатирикът Емил Кротки. Кажи на какво се смееш, да ти кажа какъв си, твърди стара поговорка. Аз съм повече песимист, отколкото оптимист, но начинът да се справя е да се смея, което и се опитвам да правя, казва Салман Рушди. С тези си думи големият писател твърде отдавна и може би неволно се е наредил сред пионерите на смехотерапията.
За смеха като лечебно средство днес има книги, научни трудове, свидетелства, поеми, дори песен на вокалната група "Трамвай N 5". Според родните писатели хумористи Михаил Вешим, Йордан Попов и Кръстьо Кръстев със помощта на смеха се лекуват: битова меланхолия, политическо късогледство, безгръбначни изкривявания и темерутство в начален стадий.
Един случай от далечна Америка сочи, че смехът може да бъде и успешно средство срещу престъпността. В един от супермаркетите на град Уиндзър, щата Виржиния, нападател застанал пред касиерката и без да каже дума, поставил пред нея кутия цигари, върху която било написано: Това е нападение. Трите думи обаче били изографисани така неграмотно и с толкова грешки, че женицата на касата едва не умряла от смях. Грабителят явно не бил вещ професионалист, а най-обикновен джебчия, защото веднага си грабнал кутията и си плюл на петите.
Французойката Жана Калме, която в един период от живота си бе най-възрастният човек на планетата и надживя деца и внуци, казва: Винаги съм се усмихвала и затова живея толкова дълго. Мисля, че ще си отида, докато се смея.
В своята "Смехотерапия" незабравимият професор Иван Славов пише: "Смехът е животодарител. При престоя в царството на смъртта съществува забрана на смеха, но влизането в живота е съпроводено със смях. През пролетните празници, например, римските учени били привидно убивани и после възкръсвали. При влизането в живота те трябвало да се засмиват. По традиция, на третия ден след раждането, якутите посещават щастливата майка, сядат на празничната трапеза и непрестанно трябва да се смеят. Дори вглъбени в себе си поети като Александър Геров пишат: В тълпата видях една усмивка./Една единствена./Светът стана друг.
В края на миналата седмица в чудесното предаване "На кафе" Гала и екипът им ни срещна с няколко интересни жени. Петя Иванова разказа как благодарение на интуицията, силната си вяра, добрите лекари във Виена и с активна смехотерапия е успяла да се излекува от рак. Даниела Димитрова път използвала лечението чрез смях, за да се спаси от депресията, да премахне някои от белезите по тялото си и дори да намали теглото си с двадесет килограма. А прочулата се вече терапевтка Моника Балаян показа как с усмивка човек може да бъде здрав и доволен от живота .
Според медицинската наука смехът или мисълта за него снижават кръвното налягане, намаляват стреса, засилват имунната система и както вече бе споменато, са полезни дори при лечение на рака. Те подобряват дишането, стимулират сърцето и белите дробове, отпускат мускулите в цялото тяло, помагат при болка, облекчават храносмилането, балансират кръвното налягане, подобряват умствените функции. Леле колко много клинични пътеки, би казал изтерзаният български пациент. При това съвсем безплатно.
Науката твърди, че когато се смеем, повишаваме енергията и оптимизма си. В този случай негативните мисли се заменят с положителни, подобрява се самочувствието. Добиваме увереност, че ще се справим с всички трудности. Изследвания показват, че петнадесет минути смях се равняват на половин час бягане за здраве.
Д-р Уйлям Фрай от Станфорския университет е по-подробен: Смехът е равностоен на хубаво бягане за здраве, направено в неподвижно състояние: Това влияе добре на мускулатурата, на гръдния кош и горните крайници. Дишането става по-дълбоко. В белите дробове влиза повече въздух и съответно повече кислород стига до кръвта. Кръвообращението се засилва и човек изпитва приятно чувство. Според физиолога от Цюрих Рудолф Хюпшер смехът благоприятства и засилва отделянето на хормона на растежа. И нека пак прочетем древните философи: Според Кант смехът помага да се освободят натрупаните напрежения. Фройд го нарича удоволствието да се върнеш към детството, а Бергсон: Инструмент за поправяне на психическите и физически несъвършенства.
Човекът, който разсмя смъртта
Наскоро издателство "Хеликон" пусна на пазара бестселъра "Човекът, който разсмя смъртта". В него авторът разказва как с хумор и активно участие в медицинските процедури е победил страховита болест.
Кой е всъщност човекът, решил се на такава авантюра. Норман Казънс е бил редактор в "Сътърдей ревю". През 1964 година постъпва в болницата с остри болки, висока температура и частична парализа на краката, шията и гръбначния стълб. "Доколкото не можех да помръдна, не ми беше нужно да се убеждавам в това, че в мое лице специалистите имат тежко болен, пише той. Но в дълбочината на душата си бях уверен, че имам някакви шансове за оздравяване, надявах се да успея да се измъкна."
Ключът към оздравяването журналистът открил в могъщото лекарство, наречено смях. Той с радост открива, че десет минути утробен кикот действат като анестезия. След тях спокойно, без да е измъчван от болката, човек може да поспи поне два часа, казва.
Принуден да лежи неподвижно в болница в Ню Йорк, Казънс моли една сестра да му чете хумористичните статии на И.Б. Уайт и Макс Истмън, а също и да му организират прожекция на филми на братя Макс. В резултат на преживяното той пише статията "Анатомия на болестта". Читателите му отговарят с 5000 писма. Той е изумен, та сега му пишат много повече, отколкото през всичките 31 години, през които е бил редактор на "Сътърдей ревю".
Кариерата на Къзинс поема в съвсем друга посока. Той пише и книгата "Лекуващото се сърце", в която описва колко полезно се е оказало неговото сътрудничество с лекарите, които са се грижили да се изправи на крака след инфаркт през 1980 година.
Детенце с парализа проходи
Николай Николаев, актьор
- Г-н Николаев, на първи юни преди шест години вие известният актьор, сменихте професията си и започнахте да лекувате деца. Станахте д-р Роко, завеждащ единствената в Европа детска клиника по смехо и психотерапия. Как се роди идеята?
- Дванадесет години с моя партньор актьора Марин Неделчев, светла му памет, работихме в Норвегия. Шоуто си изнасяхме в круизните кораби, които кръстосваха северните морета. Публиката ни най-често се състоеше от поне двеста деца от цял свят. Говорехме на три езика. По-късно гледах един невероятен филм "Пъч адамс". Главният герой бе студент по медицина, който влиза при болните деца с червен нос и играчки. Второкурсникът прави фокуси, жонглира с топки, танцува със статива за кръвопреливане, сякаш с жена, после обявява невръстните пациенти за клоуни и ги кара да правят същото. За съжаление докторите виждат всичките тези негови щуротии и са ужасени. Спираш или си тръгваш, предупреждават го. Бъдещият лекар обаче мечтае за едно: Да лекува със смях. Накрая един болен от рак милионер му предоставя замъка си и мечтата му се сбъдва.
- Искате да кажете, че в основата на идеята ви е един филм?
- Преди шест години ме връхлетя много зловещ рак. Проф. Красимир Василев от ВМА успя да му счупи пипалата. Излязох от болницата и се зарекох: Колкото години ми остават до края, а те не са много, ще се занимавам само с болните деца на България. Ще ги лекувам с най-старото лекарство - смеха. Наред се това обаче и с вяра, надежда и любов. В "Пирогов" одобриха идеята. Тогавашният шеф проф. Раденовски създаде клиниката за смехо и психотерапия и до ден днешен аз съм нейният завеждащ.
- Каква по-конкретно е задачата ви?
- Ние сме помощници на истинските лекари. Облечени като клоуни, два дни в седмицата, отиваме при тежко болните, претърпели операция, или подложени на трудно лечение деца и ги убеждаваме, че са здрави. Всяко получава книжка, на която са написани десетте рецепти на д-р Коко. Всъщност това са най-елементарни съвети за това какво трябва да прави едно дете, за да не влезе в болницата.
- Как се почувствахте, когато за първи път влязохте при болните деца?
- Потресе ме миризмата на болница, която ми беше вече добре позната и ме потискаше. Видях безпомощни създания, някои от които в такова тежко състояние, че биха разплакали и Господ. Притесних се. В "Пирогов" има осем детски отделения със 140 легла: хирургия, травматология, урология... Ние знаем от какво страдат малките пациенти във всяко едно от тях. Болните по принцип имат стрес от бялата престилка, от инжекциите. Ние с пъстрите си костюми сме на другия полюс. Затова ни чакат с нетърпение.
- Как успявате да им помогнете?
- Ще започна малко по-отдалеч: 1974 година Хачо Бояджиев ми поръча да подготвя за новогодишната програма на телевизията смешен номер с илюзии. Така се роди фокусникът Тренчо Гогов Прасков с артистичното име ТренГоПрас. Асистентът му се казваше Кънчо и се играеше от Стефан Данаилов. В основата на реприза бе антифокусът. Тренчо прави илюзии, а Кънчо ги разваля. Публиката умира от смях, а двамата магове гледат тъпо. Този номер изпълняваме и пред децата в "Пирогов". Но моята система на лечение не е просто правене на смешки. Уникалното в нея, че тя кара децата да вярват в чудеса, те самите правят фокуси, радват се на успеха си и оттук вече започва психотерапията. Втълпяваш им: Страшното е минало, ти вече си победил болестта. И затова получаваш награда: Меч за момчетата или котенца за девойките.
- На кого сте помогнали. Може ли да бъдете по-конкретен?
- Преди пет години правим голям купон в детската хирургия. Гледам едно дете в инвалидна количка. Церебралната парализа е засегнала силно двигателната му система, но това не му пречи да се хили като лудо. Месец и половина детето участва в нашите сеанси, опитва се да прави фокуси, уших му клоунски костюм. Децата започнаха да ръкопляскат на изпълненията му, при което той стана и се поклони. Никога дотогава не бе го правил. Видя ли, че проходи, казах му. Година и половина продължихме сеансите и в момента момчето вече ходи. Трудно, с бастунче, но върви.
- Явно децата вярват на клоуна. Какво им казвате още?
- Убеждавам ги, че който се смее, оздравява два пъти по-бързо. Да се посмеем три минути заедно, предлагам. И започваме. После решаваме всеки да разкаже по някоя смешна случка. Ние клоуните лекуваме духа и така оздравяваме и физическото тяло. България е най-бедната държава в ЕС, трета по раждаемост, първа по смъртност и забележете - първа в света по детски самоубийства. Това не е тревожно, това е ужасно.
- За съжаление вашият партньор Марин Неделчев почина наскоро. Млад актьор трудно би се хванал с такава работа. Намерихте ли?
- Един студент от Нов български университет Калоян Дерменджиев прие много присърце тази работа. Той стана д-р Роко 2. Не знам какъв обмен на положителна енергия и радост протича между мен и децата, но аз също вече нямам никакви разсейки. Излиза, че ние взаимно се лекуваме. Статистиката показва, че тези от малките пациентите на "Пирогов", които добре са се посмели и повярвали в чудото, си тръгват два-три дни по-рано. Това е констатирано и от самите лекари. Явно смехът като лекарство действа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
