Под покрива му има изискан ресторант, винен бар и изложбени зали
Ханът "Хаджи Николи" е една от запазените марки на старата столица. Всеки знае Царевец и Трапезица. Но без да си се разходил пеш из Самоводската чаршия, няма как да усетиш духа на старо Търново. Именно там, сред дюкяните на калдъръмената, се крие "Хаджи Николи". Единственият устоял на времето хан сред 70-те, които са посрещали гостите на старопрестолния град. През 1967-69 г. му е направена частична реставрация, а до 1987 г. е отворен за посетители като етнографски музей. През 1992 г. е реституиран и предаден на наследниците на Хаджи Николи. През април 2005 г. "Бул Бек" ООД купува хана "Хаджи Николи" и започва неговото възстановяване, което продължава близо 5 г.
Ханът е построен от Кольо Фичето по поръчка на известния търновски търговец и активен участник в борбата за църковна независимост хаджи Николи х. Димов Минчоолу, един от най-известните и изтъкнати личности на Търново през XIX век, търговец на кожи и кръстник на известния и изтъкнат Васил Карагьозов. Изключителният родолюбец имал търговски къщи в Русе, Букурещ, Виена, Одеса, Цариград. Но изразходвал почти цялото си богатство (над 500 000 златни гроша), за да подкрепя борбата за църковна независимост.
В каменните стаи изтъкнатият търговец хаджи Николи складирал манифактурни стоки, внасяни от Западна Европа и от Близкия изток, както и произведения на търновските майстори - чохаджии, куюмджии, бакърджии и др. В помещенията на югозападното приземно крило са се разполагали магазини. Няколко години преди Освобождението сградата се използвала като фабрика за преработка на тютюн, собственост на индустриалеца Славчо Хаджипаскалев. Години наред пък
подслонявал работилниците на дребни занаятчии
Ханът е един от шедьоврите на Кольо Фичето. Конструкцията на всички крила е масивна, изградена от тухли, камък и желязо, съгласно изискванията по онова време за запазване на стоките от пожар, на които много малко от сградите тогава са отговаряли. За същата цел всички прозорци в хана имат железни капаци, а вратите са изцяло железни или обшити с ламарина. Дюкяните са били затваряни с големи кепенци хармоники.
Досега ханът е претърпял няколко промени. През 1929 г. се засяга югозападното крило, за да се прокара улицата и построяването на Старата поща. Демонтираните каменни колони са били апликирани към стените на магазините, изграден бил каменен надзид с елептични слепи арки и дървена стреха и магазините били приспособени за гаражи. В някои от помещенията са били закрити сводовете и на подовете било поставено за настилка дюшеме, предвид използването им за бекярски жилища. През 1970 г. в сградата е подредена ескпозиция на Великотърновския музей "Възраждане" до 1987 г., после основната сграда е предоставена на Националния музей на архитектурата, а дюкяните на АЕК "Самоводска чаршия". Ханът
през 1992 г. е върнат на наследниците
на хаджи Николи Минчович по реституционните закони. След този период идва новото възраждане за емблематичната сграда. През 2006 г. д-р Васил Николиев, внук на хаджи Николи, продава хана на бившия офицер от американската армия Едмънд Бек, който още същата година започва реставрация и консервация на архитектурния паметник, който е в окаяно състояние. Съдбовният момент настъпва през лятото на 2005 г., когато бившият американски полковник и настоящ предприемач с опит в сектора на недвижимите имоти - тексасецът Едмънд Бек, по време на почивката си в България посещава Велико Търново. Бек е впечатлен от атрактивната Самоводска чаршия, а пустеещият, но все така величествен хан, грабва бързо интереса му. Американецът установява контакти с местни специалисти в недвижимите имоти, които успяват да подготвят сделката за закупуване на сградата, и на следващата година тя е реализирана. Минават 4 г. на прецизна работа по укрепването и възстановяването на хана, в която се търси максимална близост до автентичното излъчване на сградата. Прочутите пясъчни колони и архитектурните орнаменти са възстановени по специална строителна технология. Външната фасада е запазена, вътрешността на сградата е променена и адаптирана към новата функция. През 2010 г. "Хаджи Николи" печели специалната награда на журито в конкурса "Сграда на годината" за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и "Наградата на публиката". Същата година
през март отваря отново врати
като обществена сграда. Днес комплексът се състои от ресторант с лятна градина във вътрешния двор, винен бар, кафене, изложбени зали с музейни експозиции на 2-я етаж, картинна галерия на 3-я етаж. Ханът пленява с уникална атмосфера, съчетана с перфектно обслужване, европейска и българска традиционна кухня, гурме меню, богат асортимент от качествени български и вносни вина, внимателно подбрани от специален екип от енолози. Готвачите в кухнята на "Хаджи Николи" са обучени от почетния готвач на държавния глава и вицепрезидент на "Евро-Ток Интернационал" (Европейско сдружение на професионалните готвачи) шеф Жоро Иванов.
80 икони грейват върху стените му
Изложбените зали на хана са винаги широко отворени за посетителите. Най-известните съкровища на българските ханове Кубрат и Аспарух бяха показани в "Хаджи Николи". Около 20 уникални съда, които са били притежание на хановете, можеха да се видят там през лятото на 2014 г. Изложбата бе озаглавена "Величието на българските владетели" и включваше единствените в света точни копия на двете емблематични средновековни български съкровища - едното от Малая Перешчепина, датирано към VII в., а другото от Наги Сент Миклош от IX в. Експозицията се случи със съдействието на проф. Валентин Плетньов, директор на Варненския исторически музей. Съкровището от Малая Перешчепина, открито през 1912 г., днес се пази в Ермитажа. То включва 25 кг златни и 50 кг сребърни предмета. Експозицията "Благослов" пък, включваща 80 православни икони, може да бъде видяна през този месец в една от изложбените зали на хана. Тя е посветена на християнските празници през декември. Традиционно я организира Българското иконографско сдружение. В нея участват автори от всички жанрове в християнското изкуство - иконопис, стенопис, резба, витраж и др. По-голямата част от иконите са изпълнени в традиционната яйчена техника, в някои са използвани злато, сребро, емайл, обков и полускъпоценни камъни. Авторите представят древни декоративни техники - като гранаре и гратаре, което е гравюра върху злато, синайска нимбова позлата, пробастър и асист. Показана е и миниатюрна резба върху дърво и кост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
