Сега, когато се суетим за начина на съвместяването на абитуриентските балове с нощните алкохолни забрани, наложени от европейските избори на 25 май, известният конституционалист и общественик Гиньо Ганев предлага да си спомним за едни други конституционни ограничения, предизвикани точно преди 80 г. Става дума за военния удар на българското офицерство, извършен през нощта на 19 май 1934 г. срещу установения ред.
С акта на 19 май се осъществи кардинална реконструкция в българската държава и в административното устройство на страната. Той разпусна парламента, отстрани правителството и отиде по-нататък - забрани политическите партии. В резултат на този радикализъм възникна нова система на управление: 19 май установи т.нар. безпартиен режим, който просъществува в България 10 г. - от 1934 до 1944 г. В известен смисъл това бе проява на реализъм, защото този режим се адаптира към трагичните обстоятелства на Втората световна война. Той бе политическият модел на България през всичките тези години.
От гледище на конституционализма и съвременната цивилизация не може да се одобряват тоталитарните черти в акта на 19 май. Защото той е антипарламентарно и антидемократично действие. Отрицанието му, обаче, ни заставя да се замислим за подбудите и причините, които породиха този феномен. Защото превратът бе рожба на българската армия и на офицерския корпус, който бе родолюбива формация и не се блазнеше от амбиции да създава режим с военна физиономия, при който офицерството да играе самостоятелна роля.
19 май, по замисъл и стремеж, е с национално значение. Той се възправя срещу нетърпими публични язви и злини.
Първо, партийно-парламентарната система бе проядена от разтление, локализъм и корупция. Това е тежък факт. Историята ни показва, че такава система може лесно да се деформира. Нищо на този свят не е застраховано от грехопадение. Партиите пренебрегваха националните интереси, те се биеха "за постни и тлъсти дробчета", по тогавашната терминология, гледаха на държавата като на трапеза за изхранване.
Второ, 19 май прояви воля за налагане на държавния суверенитет над цялата територия на страната. Квазипатриоти го обвиняват, че е забранил ВМРО и е подвел под отговорност водачите му, но не бива да се забравя, че в нашата страна не може да има сепаратизъм и да господства една организация успоредно със и даже над държавата. 19 май влиза в историята с пресичането на ненужната и антибългарска "македонска междуособица".
Трето, 19 май показа радикализъм и в стопанската област. Правителството взе спешни мерки за облекчаване на селските дългове, гласува първия закон за електрификация на страната и утвърди държавен монопол за търговията с тютюна и минералните масла. Това бе удар срещу спекулативния и паразитен капитал.
Четвърто, 19 май издигна повелята за по-динамична и национална външна политика. Защото България през 1934 г. бе опасана от един имперски обръч, наречен Балкански пакт, който в заслепението си стигна до там да клевети обезоръжената след войната България и да я третира едва ли не като агресор.
Днес, когато си спомняме за 19 май, не бива да боравим с еднопосочни и стари шаблони. Повикът на този акт е повик срещу недъзите и злините на деформираната партийно-парламентарна система.
Уроците са много, но един е доминантен: Да имаме ефективен, честен, безкористен и компетентен държавен организъм, за да се надмогват кризисните процеси, които се стоварват върху плещите на народа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
