Останките от първата тракийска държава тръгнаха към дерето
"Вижте как склонът натиска мраморните квадри, сечени на ръка от траките. Били са на височина 3,5 метра, по 3 квадри една върху друга. Сега от изток и запад непокътнат е останал само по един пълен ред, тук-таме се вижда вторият, третият е изчезнал". Кметът на Старосел сочи с ръка и с неприкрита емоция показва скални блокове от мрамор, които буквално се търкалят надолу към дерето.
"Траките навремето сами са засипали култовия си комплекс, за да не стигнат до него македоните начело с Александър Македонски. Сега ние го открихме за археологията, но ще оставим природата да го засипе заради безхаберието ни, казва Иван Жутев.
Той е кмет на селото през последните 3 мандата и лично изнасял пръстта при разкопаването на Четиньовата могила заедно с д-р Георги Китов през 2000 г.
Общината сама инвестира пари в изграждането на защитна сграда дървена конструкция с найлони, която да пази преддверието на култовия комплекс от белезите на времето. За десетина години обаче и тя има нужда от реконструкция.
"Осигурихме туристическо обслужване, физическа охрана, видеонаблюдение", казва кметът на Старосел. Но парите не стигат за нищо, трябва намеса на държавата - поне 1,5 млн. лв., продължава Иван Жутев.
Природата не жали и основната носеща конструкция на комплекса. Наричат я крепида - това са каменни блокове - квадри от местен гранит. Те са 6000 на брой и опасват 241 метра дължина на могилата. Блоковете се откъртват и от тежестта на могилния насип се търкулват по склоновете.
Култовият комплекс крие магическата сила на древните вярвания. Той започва с парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромно - диаметърът е 4,80 м и представлява кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.
В камерата се извършвали култови обреди. Древните траки колели по едно домашно животно, символ на доброто - например кон, както и един хищник, символизиращ злото - да речем, вълк. Смесвали дробовете и изтичащата кръв и гадаели какво ще се случи на владетелите, аристократите, както и бъдещото на племето. Това се е случвало в кръглата камера, а начинът, по който се е стичала кръвта по улеите на пода, показвал какво е бъдещето на владетелите.
Според проф. Александър Фол от аристократичните ритуали на траките води началото си гръцкото религиозно учение, наречено "орфизъм". В светилището в Старосел са се изпълнявали тайни орфически ритуали, като целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.
Във вярванията си траките почитат Великата богиня Майка, отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята майка. Освен нея е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор - връзката между хората и боговете.
На около километър от култовия комплекс е и могилата "Хоризонт". Това е единствената гробница хероон в Тракия с колонада. И докато на други места колоните са една или две - тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация.
"Истината е, че държавата няма пари за толкова много арфеорогически артефакти. Но Старосел е център на първата тракийска държава, едва по-късно Терес II отива към Казанлък. Тук е люлката на тяхната цивилизация, за която сега се твърди, че е по-древна от египетската", казва Жутев. "Културните" туристи са много по-богати от обикновените, те прекарват по няколко дни в обиколка на свети места. Затова държавата трябва да погледне с широко отворени очи към малките инвестиции, които се налагат, за да привличаме повече чужденци.
Няма друга такава реклама за българщината и древната история по нашите земи", казва Жутев.
Местните хора от Старосел не се взират само в историята на древните траки. "Селището е най-силно опожареното по време на Априлското въстание. Това обаче никога не е разказвано", твърди Жутев. Защото Захари Стоянов не стигнал до Старосел, а накарал местните да отидат до Красовските минерални бани, на 6 км от селото, където Стоянов бил отседнал. Гордите местни староселци отказали да отидат на крака и така подвигът им изпаднал от историческите анали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
