Опитахте ли от автентичното българско ястие - боб с наденица в Житница? Над 2000 българи, ядоха на корем днес, слушаха Деси Добрева и "Лудо младо" бенд, а после да се хванаха на хорото, което водеха танцовите ансамбли под звучите на 100 каба гайди.
Съборът се прави за първи път и стана възможен след уникално побратимяване на две села, които са емблеми за бг храни. Житница, което е известно с производството на вкуска наденица и Смилян, дало името на едрия и вкусен боб.
Селските кметове - Цецка Йотова и Чавдар Червенков подписаха подписаха официално споразумение за сътрудничество на 15 юли, а после записаха общо видиообръщение, с което канят всеки почитател на българската кухня да се включи в събора.
"Нека седнем на една трапеза и да отпразнуваме храната, която носи българския вкус и традиции.
Табиетлиите от цялата страна са добре дошли
да се присъединят и да празнуват заедно с нас.“, сподели Цецка Йотова.
Съборът се проведе на входа на с. Житница, в района на конна база Тракиец. Организаторите бяха подготвили класически боб с наденица за своите гости, а към събитието се присъедини и шеф Андре Токев, за да овкуси трапезата.
Заедно с кулинарните чудеса на Житница, участниците в събора се наслаждават и на тракийската природа и на културно-историческите атракции, които региона предлага. А те не са малко. Историята по тези места датира още от древни времена.
На мястото на днешното с. Житница през 1646 г. е съществувал
османски чифлик сред гората
За да обработват земята и да се грижат за стадата му, феодалът преселва хора от Сопот. Хроникьорите от онова време пишат, че през 1797 година в селото е имало 54 къщи с 341 католици. Православните християни обаче също посещавали новопостроения храм и наравно с католиците плащали десятък на църквата в натура – жито, мляко и вълна. След Освобождението обаче голяма част от православното население на Житница се изселва в околните села, най-вече в Царимир.
Близо до селото се намира
Кромлехът в Чолакова могила
Той е с. Старо Железаре, община Хисаря. Известен е като "Тракийска обсерватория" и е открит от покойния проф. Иван Китов. Съставен е от 24 каменни стълба с височина от 0.5 до 2 м и диаметър от 6.7 - 7 м. След първоначалното проучване кромлехът не е съхранен и в момента е в ужасно състояние.
Съвсем запазена и реставрирана обаче е
Късноримската гробница
край град Хисаря. Тя е изградена през втората половина на IV век. На територията на община Хисаря са открити общо 3 гробници, но тази е с най-красива и интересна архитектура. Погребалната камера е правоъгълно помещение. В стените са изградени шест ниши с ритуално значение. Смята се, че гробницата е предназначена за семейството на знатен робовладелец.
Старосел
безспорно остава най-силния спомен.
Археологическите находки в района на селото свидетелстват за древни хора отпреди 7 – 8 хилядолетия. През 5 век преди новата ера там е било разположено тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. През 18-ти век е постоено килийното училище, после и голяма църква, която просъществува до Априлското въстание, в което селото взима дейно участие. Обезглавени от въстаналите староселци са 53 турци от с. Айрене. С волски каруци, с децата си и взетата за преживяване покъщнина, керванът староселци се изнася към Дутова поляна и оттам, като от временен бивак и сборен пункт, се събират всички и тръгват към Копривщица.
Старосел дава много жертви по време на въстанието – опожарени са всички къщи, църквата и училището. Разграбено са цялото имущество и хранителните запаси.
Двама от въстаниците – Андрей Митков Пройчев и Иван Добрев Овнаров – успяват да преминат река Дунав и оттам се озовават в Русия. След обявяването на Руско-турската война тези смели мъже се включват в опълченските дружини, участват в боевете на Шипка и при Стара Загора.
Днес Старосел се е превърнал в любима туристическа дестинация на регион Тракия със стилния си комплекс и уникалното вино.
Но ако наденицата и бобът ви откажат от разходка през вековете, може да се отдадета на атракция, която ще е само на метри -
Конен комплекс Тракиец
Той е разположен в непосредствена близост до село Житница, в него има конна база с расови породи.
Тези, които отидоха в Житница, не съжаляват. Да му мислят онези, които нямаха възможност да се включат. На тях им остава да си приготвят сами вкусното ястие. Защото след толкова реклама на боб и наденица, няма как на българина да не му се прияде и то веднага.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
