Единственият турски град, който се намира под закрилата на ЮНЕСКО, се казва Сафранболу. Градът бе обявен от тази организация на ООН за обект на световното културно историческо наследство през 1994 г. заради великолепните образци на класическата османска архитектура - уникалните къщи с чардаци, които придават невероятна живописност на града.
Името на града идва от растението шафран (на турски сафран), което се отглежда в този край. Наричан “червеното злато”, тъй като е смятан за най-скъпото растение в света, шафранът се ползва като подправка в кулинарията, включително за производството на локуми.
Калдъръмените улички на града, местните чешми, хамами и джамии създават впечатлението за музей на открито. И ако след дългата разходка из забележителностите на града ви се прииска да отдъхнете и да опитате от прочутото турско дибек кафе (dibek kahvesi), отбийте се в Музея на кафето.
Това e първият и единствен засега музей на турското кафе, който проследява историята на традиционната тонизираща напитка, която през 2013 г. бе включена в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство в света. Изложените експонати осветляват пътя на турското кафе с над 400-годишна история.
Музеят се помещава в старинния Джинджи хан от османско време, който също е много живописен. На входа e изписана популярната турска сентенция “Чаят обича тълпата, ала кафето е за влюбени или за усамотяване”.
Отличен е със сертификат ”специален музей” от турското Министерство на културата и туризма. Този сертификат обикновено се дава на музеи, където са изложени произведения на изкуството, събрани от публични институции, фондации или юридически лица.
Музеят на турското кафе е създаден през 2019 г. от Атилла Нарин и Наим Коджа, автори на книгата “Изгубените кафета на Анадола”, и Семих Йълдъръм, който прави кафе с шафран.
Тримата са считани за най-добрите турски специалисти по кафето. За създаването на музея те посвещават четири години.
В този оригинален "музей-кафене" ще ви предложат 16 вида вида кафе и в същото време ще се запознаете с експонати, от които ще научите много интересни неща за историята на турското кафе, датираща векове назад.
В отделни витрини са изложени старинни машини за мелене на кафе, дървени или каменни хавани за начукване на кафените зърна, джезвета, чашки за кафе (финджани), между които финджан, от който си пиел кафето султан Абдулхамит Втори в истанбулския дворец Йълдъз, предмети и посуда за обработка на кафе отпреди 150 години - тави, везни, чаши за вода, захарници, кафени лъжички.
Специален кът е посветен на Ататюрк, основателя на съвременната турска република, който също е бил голям почитател на кафето, но в последните години от живота му лекарите категорично му забраняват да пие кафе. В спомените си осиновената дъщеря на Ататюрк Сабиха Гьокчен разказва: ”Един ден Мустафа Кемал с тъжен глас ми каза: ”Сабиха, ще ти кажа една тайна - забраниха ми да пия кафе, виждаш ли този финджан, това е последната ми чаша кафе, вземи я“. Цели 65 години Сабиха Гьокчен пази последната кафена чаша на Ататюрк. Нейно копие е изложено в музея в Сафранболу.
Посетителите се запознават и с приготвянето на кафе от нахут, чиято история датира от икономическата криза през годините на Първата световна война. Както и с още около 40 вида кафе, които се сервирали при различни поводи.
Дибек кафето всъщност не е отделен вид кафе. Неговата особеност се дължи на начина на смилането на зърната. Изпечените кафени зърна се счукват ръчно в дървени или каменни хавани, така че кафето да запази маслото си.
Кафените зърна са донесени в Османската империя от Йемен в средата на 16 в. Турците прилагат свой начин за изпичане на зърната кафе и приготвяне на напитката, откъдето се налага и наименованието “турско кафе”. Чрез търговците и османските войски турското кафе стига до Европа.
По думите на Семих Йълдъръм Музеят на кафето се посещава от много местни и чуждестранни туристи, включително и от български групи. Сафранболу е побратимен град с Несебър. Предлагат се общо 16 вида кафе, а предпочитанията са според вкуса на посетителя.
"Кафените зърна се внасят главно от Бразилия, а също и от Йемен, Колумбия, Танзания, но се обработват по турска технология, комбинираме ги за различни вкусове. Турското кафе е част от националната ни култура. Ние се стремим да разкажем тази култура на туристите, които посещават Сафранболу от всички краища на света, и има голям интерес", казва той.
В музея на кафето, освен че може да опитате различни видове турско кафе, чиито имена ще чуете може би за пръв път - Шафран кафе, Бурчак кафе, Зингарелла кафе, ще ви припомнят и легендарни в бита на турците сентенции като ”Душата не иска нито чай, нито кафе. Душата жадува за раздумка, а кафето е само повод” или “Едно турско кафе се помни 40 години“.
За вход се плащат 10 турски лири, които се приспадат от цената, ако пиете кафе.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
