Маринела Маринова се страхува, че децата се претоварват, баща им обаче е безкомпромисен за календара на състезанията
Пространство от три квадратни метра с две пиана, прилепени до стената, три стола в отсрещния ъгъл и портретите на Моцарт, Шуман и Лист с погледи, вперени към черно-белите клавиши. Това е кабинетът по пиано на училище "Сава Доброплодни" в Шумен, където близнаците Хасан и Ибрахим свирят етюди пред строгия поглед на педагожката си Маринела Маринова.
В четвъртък сутринта, часове след като стана ясно, че малките пианисти вече имат покана за сцената на "Карнеги хол", двамата са на линия. На чисто новата "Ямаха", подарена на училището от Министерството на образованието след триумфа на близнаците и Крисия на детската Евровизия, свири Ибрахим.
Хасан, сгушен върху коленете на баща си, вглъбено отмерва тактовете, които брат му следва. Права до клавира, педагожката Маринова дирижира Бетовен и обяснява, че стакатото тук трябва да показва лудостта на гения - но да не прилича на Прокофиев. Докато Маринела тактува с уста "та-та-ра-ра", "та-та-ти-ра", Ибрахим извръща глава и хвърля бърз поглед към Хасан, който усмихвайки се, кима. На стола до прозореца седи четвъртокласничката Анет. Тя чака да свърши урока на близнаците, за да седне на свой ред пред пианото. Но госпожа Маринова не бърза да приключва с братята Игнатови. Тя проследява ниските октави на етюда и пита Ибрахим: "Това на кого ще го дадеш?" Хасан е по-бърз и отговорът "на виолончелото" идва първо от него. После урокът свършва и момчетата тръгват за вкъщи, където отново ще свирят, докато дойде време да се върнат в училище за редовните занятия, които започват в 13,30.
В следващата седмица им предстоят две излизания на сцената. В сряда ще свирят в Плевен с градската филхармония, а в събота ще се състезават на международния конкурс "Орфеева дарба" в столицата. Междувременно се готвят за ситното сито на конкурса "Панчо Владигеров" в родния им град, където в началото на април ще мерят сили с пианисти, два пъти по-възрастни от тях.
"Момчетата са конкурсофили. Аз съм против толкова много участия. Страхувам се, че няма да съхранят силите си за важните изпитания, но се съобразявам с програмата им. Подготовката за конкурса "Владигеров" е трудна. Там всеки участник ще трябва да премине през три тура - първо представяне за 20 минути, рецитал за 50 минути, а накрая с оркестър. Всяко от момчетата готви индивидуална програма, участват и като дуо. И понеже няма възрастови ограничения, те с техните 11 години ще се изправят срещу пианисти, които са на 19 и повече", тревожи се Маринова.
Иначе учителката не крие гордостта си от двете момчета, прославили училището. За първи път я впечатлили в края на втори клас, когато след година обучение излезли на училищната сцена за участие в класовата продукция. "Показаха на 100% това, което сме работили. Такава увереност имат само дарените с талант. Те направиха заявка за бъдещите си успехи още в началото на музикалния си път", признава учителката.
Докато педагожката говори за прочутите си вече ученици, бащата Дениз Игнатов е необичайно мълчалив. Главата на семейството се среща очи в очи с педагозите от училището на синовете си, ден след като в медиите излезе гневно интервю с него, в което той обвинява школската управа за несправедливо отношение към децата му.
Повод за родителската ярост, изляла се върху страниците на столичен седмичник, е изчезването на два комплекта бутикови анцузи, подарени на момчетата след техен концерт в Димитровград. Освен за кражбата, Игнатов упреква училищното ръководство и за това, че неоснователно е изключило двете му по-големи дъщери, близначките Мерлин и Нермин, тенденциозно обвинени в агресия срещу съученици и учители. Заради това той заплашва, че семейството му ще напусне държавата.
Дали публично споделеното вече огорчение е отминало, Дениз не обяснява. Но отказва да обсъжда повторно въпроса за търканията си с училищните власти. Прегърнал през рамо синовете си, той обяснява, че сега всичките му усилия са насочени към подготовката на пътуването за САЩ, планирано за май. Многодетният баща не крие, че за него ще е трудно да намери средства за воаяжа до Ню Йорк. Игнатов вече е изчислил, че той и синовете му трябва да бъдат придружавани от преводач, а това означава допълнителни разноски. Кандидатстването за участие в конкурса American Protege вече е глътнало около 2 хиляди долара от семейните авоари, а същинските разходи още не са започнали.
Тревогите за пари стават още по-силни - и заради натоварения с конкурси и концертни участия график на близнаците. Всеки месец те пътуват поне по веднъж, а обикновено и по-често. Чакат ги изяви - у нас и в чужбина. Финансирането на подобна програма би изправило на нокти всеки баща - още повече, че Игнатови имат още две деца и работят за заплати.
Независимо от трудностите и въпреки упреците, че претоварва синовете си, Дениз е категоричен. Хасан и Ибрахим ще свирят пред публика колкото се може повече, защото талантът укрепва и се развива, когато пред него има предизвикателства. Той е убеден, че синовете му са дарени с божествена искрица и счита за свой дълг да им проправи път към световните сцени.
Братята се конкурират помежду си
Сред вицовете за великите музиканти има един, посветен на шуменската фамилия Владигерови, отгледала Панчо и Любен. Когато питали майката на близнаците къде е музикантът, тя на свой ред уточнявала: Кой от двамата - талантът или геният?
Дали този анекдот ще оживее отново и то пак с шуменски адрес, предстои да видим. В момента други двама близнаци, досущ като Владигеровите момчета преди век, мерят сили със света и помежду си, седнали зад пианото.
Първото състезание за класиране се разгоряло между братята през 2012 година, след като в дуо спечелили първата си награда в конкурса за пианисти, организиран от къщата музей "Панчо Владигеров" в Шумен. Тогава ги слушали четирима български професори. Най-младият измежду тях, Ростислав Йовчев, направо казал на бащата: "Те са готови за международни конкурси". И след две седмици излезли на състезание в София с 24 деца от целия свят. Тогава Хасан се класирал първи, а Ибрахим - четвърти.
Разликата от три позиции ударила тежко по самочувствието на едното момче. Дениз и жена му положили огромни усилия да вдъхнат увереност на детето си. Страхували се, че може да се разколебае и да се откаже от музицирането. Постоянно го насърчавали. На следващия конкурс Хасан пък взел първото място, а брат му получил трета награда. "Тогава му казах: видя ли, че се качи едно стъпало нагоре. Скоро ти ще си първи, а той втори", спомня си бащата. През 2013-а на конкурса за немска и австрийска музика във Виена лауреат отново бил Хасан, но Ибрахим вече му дишал във врата с второто място. А няколко дни по-късно при първото си участие в конкурса "Панчо Владигеров" двамата взели по едно второ място, след като първо изобщо не било присъдено.
Конкурират се не само за награди. Борят се и за това, кой ще е по-усърден. Ако единият днес свири 4 часа, другият гледа да е на пианото 4 и две минути отгоре. През 2014-а, когато заради участието им в детската Евровизия ги споходи голямата слава, двамата са имали състезателни участия всеки месец. На конкурса "Вива пиано" в зала "България" Ибрахим става първенец в категория "джуниър" а Хасан взема наградата на публиката. Двамата си тръгват с общо осем медала. Следват триумфи на детските сцени в Истанбул, в Македония, на конкурса "Светослав Обретенов" в Провадия.
През септември в разгара на подготовката за надпреварата в Малта двамата като истински звезди сгъстяват графика и разпределят ангажименти. В един и същ ден Ибрахим отлита с майка си за концерт в дома "Витгенщайн" във Виена, а Ибрахим и баща му кацат в Москва, за да може нашето момче да вземе първата награда за пиано - в надпревара с всичките наследници на великата руска клавирна школа.
Гайди за наш медалист
Четири гайдарчета, съученици на Хасан и Ибрахим, надуха ручилата си вчера в залата за посрещачи на летището в София. Възпитаниците на преподавателя по народна музика Мирослав Минчев били поканени да посрещнат националния ни отбор по бойни изкуства, който се завърна със световна титла.
В нашето училище учат много талантливи деца, както в паралелките по изкуства, така и в другите класове. Обичайна практика е отборите ни по математика и информатика, певците, танцьорите, художниците да завоюват награди от състезания и олимпиади у нас и по света, споделя с гордост директорката на училището Албена Иванова-Неделчева.
Тя признава, че всички в училището се радват много на успехите на Хасан и Ибрахим. Тяхната слава помогна да се разбере колко сериозно работим с децата тук. Ние се отнасяме еднакво отговорно към всички ученици, борим се те да покажат най-доброто, на което са способни, категорична е Иванова. Тя е директор на най-голямото шуменско училище от два месеца.
Убедена е, че словесните престрелки, разгорели се между бащата на близнаците и преподаватели от школото трябва да останат в миналото, защото всички работят за успеха на момчетата. Проблемът с изчезналите анцузи на близнаците засега стои открит. Учителите са научили за липсата им седмица по-късно. До момента вътрешноучилищното разследване не е дало резултат. Албена Иванова не вярва, че някой злонамерено е прибрал вещите на момчетата. Може да са загубени и вън от училище. Ще продължим да ги търсим, казва тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
