Депутати предлагат в просветния закон: Ако домашният ученик не се справя, го пращат в клас
Обсъждането на новия просветен закон, чакан над 10 г., тръгна на бавни обороти. При разглеждането му на второ четене близо час депутатите от образователната комисия се препираха какво трябва да бъде името му. Дали той е "за предучилищното и училищно образование", както предлага ГЕРБ, за "народната просвета", както досега, или за "българската просвета", както компромисно настояха други. В крайна сметка мнозинството надделя, особено след аргумента, че ако запазят "просветата" в заглавието, то законът за висшето образование би трябвало да бъде прекръстен на "за висшата просвета".
Това е най-обемният законопроект, внасян в това Народно събрание, с над 1000 текста, като 729 от тях са депутатски предложения. Една част са технически, но други изискват сериозна дискусия и може да препънат приемането на закона, който трябва да стане факт до края на лятната парламентарна сесия. Комисията ще заседава извънредно, за да успее да приеме документа на второ четене и да го внесе в пленарна зала. Част от заседанията дори ще бъдат извън София, с идеята депутатите да не се разсейват и да се концентрират максимално върху предложенията.
Едни от най-оспорваните текстове, около които се концентрираха дискусиите за образователния закон, са тези за финансирането на частните училища от държавния бюджет, както и за позволяването на домашно образование. Депутатите обаче са предложили редица изменения и на други членове, в резултат на което законопроектът в момента е набъбнал до 296 страници. Прави впечатление, че част от тях дори оспорват първоначалната философия на закона, според който основно образование се завършва в 7 клас, а гимназията се разделя на два етапа. Въпреки че на първо четене народните представители се обединиха около това, депутати и от БСП, и от Патриотичния фронт са предложили край на основното училище в 8 клас, както досега. Депутатът от Патриотичния фронт Милен Михов дори настоява за връщане на техникумите вместо сегашните професионални гимназии, както и за въвеждане на специални
часове по родолюбие и военно дело
като второто подготвя децата как да действат при бедствия и аварийни ситуации, включително тероризъм. Според него предметът трябва да бъде застъпен поне с 10 учебни часа.
Депутатите са се постарали да регламентират много по-сериозно домашното образование, което за първи път се разрешава със закон. Някои от тях настояват в текстовете да се запише, че на децата трябва да бъде разрешено да се обучават самостоятелно у дома, едва след като минат през комисия към регионалното образователно управление, в която има и представители на общината. Бойка Маринска от Реформаторския блок пък настоява, ако между първи и четвърти клас децата не постигнат необходимите умения и знания, изисквани от държавата, те директно да бъдат записвани в училище на следващия етап. Депутатите от ГЕРБ също доразвиват собствената си идея, като внасят предложение децата до 14 г. да могат да учат у дома по желание на родителите, а след тази възраст да могат да минават на домашен режим на обучение и по собствено желание, като мама и татко само дават съгласие.
Бойка Маринска настоява също частните училища, които получават държавна субсидия, да приемат 1/5 от учениците си безплатно. Тя оставя на тях сами да преценят критериите, по които се подбират тези деца. В същото време нейни колеги въвеждат текст, с който се иска стриктна отчетност за какво частните школа харчат държавните пари. Те дописват и предложение, ако училищата се откажат от системата на държавно финансиране, да връщат неизразходваните средства обратно в хазната. Държавата ще отнема парите им и за ниски резултати или нарушения. Лидерът на ДПС Лютви Местан пък настоява таксите, които децата в частните училища заплащат, да имат таван - според него те не бива да надхвърлят 70 на сто от държавната субсидия, която в момента е около 1350 лева на дете.
Местан предлага още няколко сериозни промени, като например в закона да се запише, че скалите на матурите, по които точките се приравняват в оценки по шестобалната система, трябва да бъдат обявявани предварително. В момента това не се прави и по тази причина често възникват съмнения, че просветното министерство напасва резултатите така, че да има малко слаби оценки. Местан настоява и за
минимум 4 часа задължителен майчин език
в училище.
Янаки Стоилов от БСП лансира система, при която децата могат да усвояват занаят още от 6 клас, очевидно с идеята по този начин да бъдат обхванати и учениците, които отпадат рано от образователната система. Иначе той въвежда и идеята за лицеи, които могат да бъдат от пети до 12 клас. В тях трябва да се изучават математически и природни науки, хуманитаристика и култура, а програмите им ще се правят заедно с университетите. Стоилов предлага и въвеждане на училища "Втори шанс", където ще се обучават отпадналите веднъж от образователната система ученици. В неговия проект фигурират и училища за деца с отклоняващо се поведение.
Депутатите от ГЕРБ между първо и второ четене са въвели възможност за ранен прием не само в математическите, но и в хуманитарни и езикови гимназии. Всички те вече ще могат да приемат деца още от пети клас. Неотдавна стана ясно, че от подобни промени смята да се възползва и НГДЕК. Има и доста текстове, които се опитват да регламентират що е това иновативно училище. Борислав Великов от РБ посочва, че това са школа, които или въвеждат нетрадиционни методи на управление и преподаване, или нестандартна обучителна система. Бойка Маринска предлага тези училища да приемат от пети клас.
Част от депутатите са направили предложения, с които се отпуска допълнително финансиране на малките, защитените и средищни училища по специални формули, така че бюджетите да не зависят само от броя на учениците им.
Повечето депутати са предложили и промени в частта, която е свързана с атестирането на учителите. Според приетите на първо четене текстове те трябваше да бъдат оценявани веднъж на 4 г. и при ниска оценка директно да отпадат от системата. Избраници от няколко парламентарни групи обаче настояват за учителя, който не се е справил добре, първо да бъде изработен план за подкрепа, да му се назначи наставник и след обучение той отново да мине през атестиране. Ако и при повторното оценяване резултатите му са ниски, едва тогава да бъде отстранен. Депутати настояват също в комисията, която провежда атестирането на учителите, непременно да има родители.
Депутатът от "Атака" Станислав Станилов пък иска средствата, които държавата отделя за образование от брутния вътрешен продукт, да достигнат 5% през 2018 г., а
при пенсиониране учителите да получават 10 заплати
Любопитно е, че почти няма предложения, свързани с оценяването и броя на учебниците, което беше един от спорните моменти в закона доскоро.
Каква част от тези предложения ще се превърнат в реални текстове, тепърва ще се види. При всички положения обаче, за да заработи той, трябва да бъдат готови и 18-те наредби, с които се въвеждат допълнителните стандарти към закона. Те се разработват от Министерството на образованието и именно чрез тях се изясняват подробностите за промените, които образователната система в момента чака. Дори и законът да бъде приет до лятото, ако стандартите липсват, това сериозно ще спъне промените в българското училище.
Учители пътуват по "Еразъм" в Австрия
Преподавателите от Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване "Н. Хайтов" във Варна ще учат две седмици в Австрия по програма "Еразъм плюс". Обменът е по темата "Усвояване на европейски практики за валидиране на професионалните знания и умения". До участие са допуснати 16 учители и служители след проведен конкурс. Усилената подготовка за пътуването включва посещение на курс по английски език, както и запознаване с териториалното, историческото, политическото и икономическото устройство на Австрия.
"За мен това пътуване е свързано с очакването за повишаване на професионалното ми усъвършенстване. Важни за мен са и контактите, които ще установим с колегите ни от австрийска страна", казва преподавателят инж. Елена Милчева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
