Нужно ли е военно обучение в училище, какво е състоянието на армията ни и как се обучават генерали. За отговор на тези въпроси "Стандарт" потърси комодор Димитър Ангелов, началник на Военна академия "Г. С. Раковски". На 12 април академията отбеляза своята 101-ва годишнина.
- Комодор Ангелов, президентът Росен Плевнелиев даде висока оценка за качеството на обучението във Военна академия. С какво се гордеят сега българските военни?
- Всъщност академията е създадена 30 години преди това - още в далечната 1878 г., но официално е започнала да действа през 1912 г.
До преди 17-18 години в академията са се обучавали предимно военнослужещи, завършили военни училища, които имат за цел да израснат в йерархията. Те получават магистърска образователна степен. За съжаление броят на обучаемите започва да намалява в последните години със съкращенията в армията, но не и на преподавателския състав.
- Намаляването на числения състав на войската доведе ли до промени в учебните планове?
- Преди е имало години, когато са се обучавали и по 300-350 военнослужещи офицери. Сега техният брой е 90 души на випуск. Иначе по отношение на военните планове не бих казал. Но започнахме да обучаваме цивилни в областта на гражданска защита при бедствия и аварии. Така запазихме броя на преподавателите на същото ниво. Сега целта ни е да започнем да обучаваме обществени лидери, като основният акцент е експертността им в областта на сигурността.
- Кои са основните специалности за цивилните?
- Те са 6 на брой. Основната е национална сигурност и отбрана за обучение на бъдещо държавно ръководство. Сред останалите най-популярни са в областта на комуникациите, на логистичната поддръжка, обществените комуникации и ПР. Много силно се развива обучението в сектора на превенцията при бедствия, кризи и аварии. Преди 15 години имахме много силно развито образование в тази област - част от него беше в министерството на отбраната, друга част в МВР, трета в Гражданска защита. За 15 години го неглижирахме, но сега го възраждаме. Активно обучаваме държавната и местната администрация. Всички районни кметове от Столичната община вече минаха обучение по тази специалност. Това е система от курсове по 5 дни.
- В страната колко от кметовете вече знаят как да действат в условия на криза?
- Миналата седмица курс преминаха 12 души. Имаме договореност с националната асоциация на общините да продължим обучението с един курс при нас и в изнесения център в Ловеч. Водим преговори с община Бургас, където да създадем втори изнесен център. Миналата година със съдействието на Института по администрация към Министерски съвет обучихме кметове в областта на екологията и защита от бедствия и аварии в Хасково, Кърджали, Благоевград и Смолян. Много ценна може да бъде помощта ни при възстановяване на плановете за действие преди аварии и кризи в кметства, общини в областните управи. В академията имаме симулационни игри и симулатори за проиграване на това, което се взима като управленски решения в конкретни ситуации. Например как да се действа при разлив на река Искър. Така на екрана всеки кмет може да види в реално време какво произтича от всяко негово решение. От това зависи и евакуацията на населението и защита на икономически обекти, инфраструктура. Вероятно най-хубавата цел, която сме си поставили, е чуждоезиково обучение на английски език. Стартираме курсове, които са по стандарти, подадени като военна част към централата на НАТО в Брюксел.
- Все пак силата на Военна академия е във военното обучение...
- Да, това е несъмнено. Традициите във военното обучение се запазват. Член сме на консорциума на военните академии, дипломите в областта на военното обучение се признават навсякъде. Много са и чужденците от Гърция, Турция, Македония, Германия.
- Какво е предизвикателството за един турски офицер в София?
- Това е част от познанието на съседи на съюзници, част от тях може би ще поемат по пътя на дипломатическата кариера, други в чисто военен аспект. Да не забравяме и старата максима "За да победиш, трябва да познаваш добре този, който стои насреща, врага". Но това е най-лесният начин за създаване на доверие.
- Кое е най-важното сега във военното обучение?
- Нещата откъм оперативното изкуство - тактическо и стратегическо управление, едва ли са се изменили драстично. Но сега реалността е съвсем друга - това, което е трудно като опит и знание, трябва да се съвмести със стандартите на НАТО като реакция и съвместно действие. Възпитаниците на академията във всеки един момент да могат да работят в съвместни щабове на Алианса. Най-важното обаче е връзването на практиката и теорията. Сега ги няма големите учения. Преди се стоеше по месец на терен, на полигона, първо се планира едно учение, след това накрая се провежда. Сега цялата първична подготовка се извършва на компютърните тренажори, едва в последните 3 дни се излиза на полигона, за да се проследи дали всичко от учебните зали се случва така и в реалността. Най-важното все пак остава обучението на курсантите и слушателите да бъдат лидери, да могат да ръководят и да носят най-голямата отговорност - за човешкия живот.
- Каква е мотивацията на военните в момента? Преди всички служеха в името на държавата, след това бяха закрити много поделения...
- Тези приоритети не са оставени в миналото, сега е важно офицерът да знае, че има устойчив път на кариерно развитие. Думите "патриотизъм", "лоялност" към дадени ценности, "взаимопомощ" никога няма да избледнеят.
- Активно се говори за въвеждането на военното обучение в средните училища? Ще се върнат ли отново лагерите от по 2-3 седмици, където се боравеше с автомат "Калашников", момчета и момичета връзваха с турникет и обездвижваха счупени крайници?
- Връщаме се към нещо добре забравено старо. Младите хора в средното училище трябва да се запознаят как се действа в критични ситуации. Как да реагират при пожар, при наводнение, да окажат помощ на паднал човек на улицата. Такова обучение има навсякъде по света. Най-вероятно ще бъдат подготвени хора, които са свързани с армията, ще бъдат обучени, защото трябва да бъдат и педагози. Но и обратният процес е валиден - да бъдат обучени сега действащи учители. Засега се изготвят подобни планове, в края на май заедно с МВР и министерство на отбраната ще бъдат обсъдени, а в края на юни плановете трябва да бъдат окончателно готови. Оттам насетне министерството на образованието трябва да реши кога ще го въведе. Обучението ще се води в клас, но сигурно ще има и седмица-две може би във военни поделения. Защото няма как да разбереш какво е спринцовка и турникет, без да ги пипнеш. В САЩ например задължително е обучението по бокс и борба, защото трябва да се преодолее чувството на допир с друго тяло. Младите трябва да преодолеят шока от това да видят безпомощен човек на улицата, те трябва да знаят какво да направят.
- До какво доведе бумът на технологиите по време на бойни действия?
- Електронизацията доведе войната до нов етап - войските вече не се строяват на една линия, преди това има различни типове разузнаване. Най-важното обаче е философията за съхраняване на човешкия живот - така да бъде осигурен войникът и офицерът, за да бъде запазен неговият човешки живот. Трудно е да се каже, че военната професия е хуманна, но това е целта - да се постигат резултати, без да се губят животи. За възможно най-кратко време да се стигне до врага и да се постигне целта. След 10-15 години войникът ще бъде фигура, която ще бъде управлявана по електронен път. Единствено обаче човекът взима важните решения.
- Близък бой ще има ли?
- Без това не може, но военните действия спират дотам, докъдето се постигнат поставените цели и задачи. Оттам нататък действат политиците. Защото военните изпълняват задачи в един по-общ контекст. Но е факт, че армията, съдебната власт, православната църква - това са стожерите на държавността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
