Учени от Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" предлагат самолети с ядрен двигател за изследвания на Юпитер, съобщиха от висшето училище.
Едно от най-известните и авторитетни научно-популярни списания в света - Popular Mechanics, е публикувало статия за изследване на учени от Физическия факултет на Софийския университет със заглавието "The Nuclear-Powered Aircraft That We'll Use to Explore Jupiter".
Подобно внимание рядко се отделя на изцяло български колективи.
"Работата на колектива създава и обосновава ново направление в космическите изследвания - авиационни наблюдения в атмосферата на други небесни тела", заявява Caroline Delbert от Popular Mechanics. Тя цитира части от научната статия на учените, която е на последен етап на рецензиране в Journal of Spacecrafts and Rockets.
Ядрото на екипа, което прави пробив в една нова и неразработена досега ниша в научната проблематика в теорията на извънземното самолетостроене, са няколко млади учени - Недислав Веселинов, Мартин Караниколов и Владислав Шишкин. Техни научни ръководители са доц. Димитър Младенов, доц. Пламен Петков и доц.Пламен Данков /който, за съжаление, ни напусна в края на 2020 г./ - всички от Физическия факултет на СУ.
Учените вече са готови и с втора статия по темата, а през тази година се надяват да успеят да направят макет на правопоточен ядрен реактивен двигател и самолет /Flayer/, предназначени за работа в атмосферите на други планети. Те разчитат да ги покажат на престижни международни изложения и не са далеч от идеята да представят България като световен лидер в областта на теорията на извънземното самолетостроене.
"Юпитер е уникално подходящ за този вид изследване, защото планетата може да се похвали с няколко характеристики, които я правят особено устойчива срещу човешка намеса", твърдят българските учени в нова статия. Работата им е получила одобрение и скоро ще бъде публикувана в рецензирано списание. Учените от СУ казват, че предлаганият от тях "субатмосферен" самолет е проектиран да работи най-добре в атмосферата на газовите гиганти и поставят въпроса: "Колко близо сме до летенето около Юпитер?".
В статията си учените от Софийския университет обясняват, че "сред планетите от Слънчевата система и техните спътници, Юпитер е най-подходяща цел за изследване, тъй като разполага с плътна атмосфера, подходяща за аеродинамичен полет, няма твърда повърхност, която да може да бъде замърсена след края на мисията, а атмосферните данни за проектирането на летателен апарат са достатъчни благодарение на данните, получени от мисията Galileo".
Основните близки цели на човечеството за космически изследвания са Луната и Марс, които почти нямат атмосфера. Ако там се изградят обитаеми бази, едно от големите предизвикателства ще бъде транспортът между различни точки на тези чужди космически тела.
Атмосферата на Юпитер е достатъчно плътна и там може да се лети със самолети. И докато основните усилия на научната общност са насочени към осъществяването на пилотирани мисии към Марс и Луната, което е изключително трудна за изпълнение задача, работата на българския колектив създава и обосновава ново направление на космически изследвания - авиационни наблюдения в атмосферите на други небесни тела.
Юпитер е толкова далеч от Слънцето, че не можем да се възползваме от слънчевата енергия за задвижване на самолет в атмосферата. Нито можем да разчитаме на горенето, което изисква кислород - атмосферата на Юпитер е 90 процента водород, а той образува експлозивна смес с кислорода. Тогава изследователите предлагат задвижване от типа "ядрена батерия", чието гориво може да издържи десетилетия и което не изисква кислород или слънчева светлина.
"Ядреното гориво има изключително висока енергийна плътност, която позволява месеци, ако не и години, устойчив полет, преди горивото да се изчерпа. За разлика от химическото горене, ядрената реакция не разчита на кислород за производство на топлина. Това дава възможност за полет в анаеробна атмосфера и без необходимост от носене на окислител. Двигателят може да бъде проектиран като правоточен въздушно-реактивен двигател, тип реактивен двигател, при който всмуканият за горене въздух се компресира единствено от свръхзвуковото движение на самолета напред. Няма нужда от турбокомпресор за тяга, което има редица предимства - има малко движещи се части, което свежда до минимум риска от механична повреда и е лек. Последното е от първостепенно значение, като се имат предвид възможностите на ракетите носители и разходите за доставка на всеки килограм в орбита на други планети", обясняват учените от Софийския университет.
Предложеният от българските учени проект за двигател се нарича NPRE /Nuclear-Powered Ramjet Engine/.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
