Днес наследниците търсят корена на прапрабаба си Радка от село с несъществуващо име
Началото на тази история разказа нашият колега Исак Гозес по спомени на покойния диригент на Детския радиохор Христо Недялков. А тя е свързана с един разделен род от двете страни на океана. И с едно американско семейство, което се опитва да намери българските си корени. Христо Недялков успява да помогне, издирвайки прапрадядото на нашите емигранти. Сега те се опитват да намерят повече информация за своята прапрабаба, за която българинът Христо Андронов се оженил на американска земя.
Когато го въвличат в тази история, Христо Недялков е на турне в САЩ заедно с Детския радиохор. Към края на обиколката стигат до градчето Левинстоун, близо до границата с Канада. Когато концертът свършва, диригентът заварва две жени, които го чакат. "Ние сме наполовина българи, дядо ни Христо Андронов е дошъл от вашата страна", казват те.
Оказва се, че Христо Недялков е първият българин, когото виждат. Затова и се престрашили да го помолят да потърси повече информация за рода им, с когото са прекъснали всякакви връзки в годините на социализма. Дават му плик с най-скъпите си спомени - снимки и документи, които дядо им Христо е пренесъл преди време с кораба до Америка. И Недялков скланя да помогне.
Началото не е обещаващо - в документите е написано, че мъжът произхожда от село Влашица, каквото на картата ни отдавна липсва. Никой не може да подскаже къде трябва да бъде търсено то. Диригентът обаче забелязва, че на една от снимките има морски капитан. За него се знае, че се казва Димитър и е брат на дядото на жените - Христо Андронов.
Картичката е изпратена през 1935 година от Панама
Това предопределя първата дестинация на издирването - Варна, с надеждата, че може да получи по-подробни сведения във Военноморското училище. Когато достига до Варна обаче, решава да пробва с друга тактика - започва да звъни на всички от телефонния указател, чиято фамилия е Андронов. И съвсем скоро научава, че единият наследник на капитана живее в Германия, а другият - през няколко улици. Именно от него диригентът научава, че село Влашица, изписано в старите документи, днес се казва Върбица. Това е следващата му отправна точка - само след ден той вече е открил хората, които значат толкова много за двете жени от Левинстоун. Така двата рода най-сетне се оказват свързани. Оказва се, че причината за скъсаните през годините връзки е в това, че роднините в Америка пречат на Димитър да расте в кариерата. А той е истински морски ас. За да може да работи спокойно и властите да не вгорчават живота му, скланя да се откаже от близките в чужбина и декларира, че няма такива. Един ден Христо от Америка получава писмо, че роднините му са избити във войната - да не ги търси повече. Контактите са прекъснати - до намесата на един диригент, решил да помогне на едно семейство да се събере отново.
По-трудно обаче се оказва издирването на прапрабабата, за която дядо Христо се е оженил веднага след емигрирането й. И в основата на проблема стои документално недоразумение - родното село на Радка
се оказва изписано по различен начин в различните американски документи
Очевидно чиновниците, които са ги попълвали, са се затруднили от непривичната българска дума и са изписали най-близкото подобие на онова, което чуват. При това в България към момента село с подобно име няма - независимо от начините, по които е изписано. В единия вариант - Бовлори. В другия - Бухлари.
Тази година наследничката на двете жени от Левинстоун Крис иска да посети България с идеята да открие повече следи от прапрабабата Радка. В писмо до българските си роднини тя разказва, че сред документите на кораба, с който дядо Христо е доплавал до Обетованата земя, има списък на пътниците. Някъде на неговото дъно се намира повече информация за Рада и Йордан Боневи, брат и сестра, които също са решили да си опитат късмета в Америка през 1923 година. "Аз вярвам, че именно Рада Бонева е моята прапрабаба", пише Крис. В този документ Рада Бонева е написала като последно място на пребиваване Ески Джумая /Търговище/ и село Бухлари. В друг документ като местопребиваване е посочено Assikovo Popovsko.
"Никога не съм била в състояние да намеря информация за бабата на моето семейство. Имало ли е, или има ли село Бухлари около Ески Джумая?", пише на българските си роднини тя.
По-късно Крис изпраща и второ писмо, с което съобщава, че е открила сред забутаните документи и брачния договор на своята прапрабаба. В него името на баща й фигурира като Боно Koleff, а майка й е записана като Иванка Voselff. В този документ името на селото е изписано по по-различен начин - Bovlory, България. Това обаче не помага особено в издирването - Бовлори или Бухлари не е част от днешната ни карта. Ако някой разпознава сходно име на българско селище в района около Търговище, нека се обади в редакцията на "Стандарт" - може би така ще успеем да свържем връзките на Крис с нейното минало.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
