След ремонта торпедоносецът е като оживяла реликва
Гостите могат да видят къде е свиквал с моряшкия живот Вапцаров
Голямата гордост на бойния ни флот -корабът "Дръзки", е атракция номер 1 това лято във Варна. Български и чужди туристи го щурмуват всеки ден откакто е отворен за посещения след близо три години ремонт. Само на 4 август, първия ден на отварянето му, десетки гости са се качили на борда на "Дръзки", каза за "Стандарт" шефката на Военноморския музей във Варна д-р Мариана Кръстева. Повечето от тях са чакали доста преди работното време, за да влязат и да се потопят в атмосферата на торпедоносеца герой от Балканската война. Тези дни посещаемостта гони вече рекорда от 600 души на ден, който е постигнат през 2008 г., когато се чества юбилей на музея, както и годишнина от първата експозиция в него, а той е в ремонт.
Инцидентно отварят кораба тогава, като кръщават мощната инвазия от посещения на него с "3 дни с миноносеца Дръзки", заимствано от заглавието на известното стихотворение на Кирил Христов, писано някъде през 20-те години. В него поетът е възпявал трудното ежедневие на моряците на борда на "Дръзки", където е споделил за кратко съдбата им. Част от историята на кораба е свързана и с поета Никола Вапцаров, който кара стажа си на него през 1930-31 г. Той му посвещава стихотворението си "В кубрика", чийто ценен оригинал, изписан ръкописно, е в експозицията на Военноморския музей.
"Вапцаров има и по-популярни стихотворения от този период, но който иска да се докосне до поета моряк, без това стихотворение не може. Само "Едрите звезди над Фамагуста..." не стигат", категорична е д-р Мариана Кръстева.
"Дръзки" е единственият в света запазен военен кораб от този клас. Ремонтът му стана неотложен, след като корабът се килна застрашително от свлачището под него. Беше обявена дарителска кампания, но необходимите около 100 000 лева за ремонта са осигурени от бюджета на НВИМ, чийто филиал е Военноморският музей във Варна. Направени са проучвания в дълбочина на основите на кораба, а след това и ремонт, изпълнен от фирмата" Пътища и мостове". Заради особеното място нямало как да се използват големи тежки машини.
Цялата основа е била повдигната, подменена е настилката, за да не прониква вода. Помещенията са освежени , запазено е оригиналното обзавеждане - шкафчета, масички от времето на активната експлоатация, защото корабът е претърпял преустройства години наред. В предното помещение е кубрикът, където основно са били моряците - общо 25-30 с офицерите на борда, мястото, откъдето се зареждал носовият торпеден апарат, самият вход на настройката, където е седял командирът при лошо време.
Могат да се видят и летният мостик откъм кармата, там е и щурмелът с мястото за компас. На палубата е печката, както и тоалетната на моряците - галюнът. По времето на Балканската и Първата световна война изобщо не можело и да се мисли за отопление или за какъвто и вид климатизация. Любопитен детайл са оцелелите чистачки на илюминаторите, които още се задвижват при включване. Отворени са две помещения, като е онагледена обстановката с фоторазказ и интересна екскурзоводска беседа за драматичните събития с участието на кораба герой. Входът е само 2 лева за всички над 7 години, като хлапетата задължително трябва да са с придружител, защото обиколките по отвесните стълби и из помещенията крият опасности за тях.
А това, което предстои, е с дарителските средства да се продължи ремонтът след сезона със сваляне на всички слоеве стара боя, пребоядисване в автентичните цветове, ремонтиране на всички дървени части, които са повлияни не по-малко от времето.
Раната на комина напомня за подвига срещу "Хамидие"
На втората димова тръба на "Дръзки" пазят рана като символ на първия боен успех отпреди 103 години. Тогава капитан II ранг Димитър Добрев повежда отряд от четири торпедоносеца в съдбоносния поход срещу гордостта на турския военен флот-новия мощен бронепалубен крайцер "Султан Абдул Хамид"("Хамидие"), заплашващ да разруши Варна и Балчик с артилерията си. След като е забелязан силуетът му, Добрев дава заповед за атака, като нарежда изрично да не се чака втора такава.
В първите часове на 8 /21/ ноември 1912 г. "Летящи", "Строги" и "Смели" нападат крайцера, но торпедните изстрели са несполучливи. Последен от почти неразумната дистанция по-малка и от 100 м атакува "Дръзки" под командването на мичман I ранг Георги Купов. Оглушителен взрив показва, че целта е торпилирана, на "Хамидие"е нанесено тежко поражение, изваден е от строя и повече не участва в бой до края на войната. Парче от снаряд пробива комина на "Дръзки" и тази пробойна се пази като свидетелство за първата бойна слава на българския военен флот.
Легендарният кораб е създаден в корабостроителния завод на фирмата "Шнайдер и Сие" в Шалон на Сона, Франция. От 1904 до 1908 г. там са построени шест еднотипни торпедоносеца - "Дръзки", "Смели", "Храбри ", Шумни", "Летящи","Строги". Техническите им данни са водоизместване 98 т, дължина 38 м, ширина 4.40 м, имат по два парни котела и развиват максимална скорост до 26 възла, въоръжени са с три торпедни тръби с калибър 450 мм и с две 47 мм оръдия. По време на
Първата световна война те изпълняват разузнавателни и охранителни задачи, поставят минни заграждения, превозват десантните части в Добруджа през есента на 1916 г.
Торпедоносецът "Дръзки" е открит като кораб музей на 21 ноември 1957 г. в присъствието на командира му от Балканската война - капитан I ранг о.з. Георги Купов, който тогава е още жив.
След това името "Дръзки" носи стражеви кораб от 70-80-те години, а сега и фрегатата "Дръзки" от състава на ВМС.
Тато и Арафат се качвали на борда
Бившият Първи в държавата Тодор Живков се е качвал на "Дръзки" и е написал посвещение от визитата си, което пазят във Военноморския музей. Посещение е правил и президентът Желю Желев, както и повечето военни министри у нас. Още се пазят спомени за визитата на бившия палестински лидер Ясер Арафат и строгите мерки за безопасност и охрана тогава. На "Дръзки" е била посрещана делегация и на Генералния щаб на Турската армия, когато Турция и България са били врагове. А още по-интересното е, че самият крайцер "Хамидие" е акостирал през 1938 г. на пристанище Варна, пристигайки на официално приятелско посещение. За Деня на флота, когато вчера се отбелязаха 136 г. от създаването на ВМС, беше открита изложбата "Под български флаг" на варненския художник маринист Христо Петров-Морския. Музеят и корабът "Дръзки" бяха отворени за безплатни посещения.
Светиня е за българските моряци
Д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей
- Д-р Кръстева, какво е "Дръзки " за българите?
- Светиня е за българските моряци, а българите го приемат като един интересен факт от нашата история, с който можем да се гордеем. Кораб музей "Дръзки" днес е носител на историческите традиции на българските военни моряци. Той е един от акцентите в общата българска военна история, която ние, музеите, обединени в НВИМ, представяме.
- Но защо е интересен и за чужденците?
- Това е единственият запазен кораб в света от този клас - с това въоръжение, тонаж от почти 100 т. А и в света не са толкова много останали кораби от този далечен период в историята. Който познава съвременните кораби, трудно си представя тези условия за живот и битки - тук няма електроника, сателит, джипиес, както видяхте само чистачки на илюминаторите, защото видимостта през тях е била единствената връзка между командира, вахтения офицер и околния свят в морето при лошо време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
