Експертът влезе в класацията на най-добрите пиари в света
Пренесли посред нощ букетите от "Кемпински" в Народния театър, за да спасят конференцията
ПР експертът Максим Бехар получи световно признание през изминалата седмица. Той бе включен в тазгодишното издание на Global Power Book на авторитетния британски седмичник PR Week. Книгата е класация на най-добрите ПР експерти в света за 2016 г. Това е поредното признание на международно ниво за Бехар, който е и президент на Световната ПР асоциация. Той е единственият представител на Централна и Източна Европа в класацията.
"Когато започвах бизнеса си преди 22 г., имах много мечти, голяма част от тях се сбъднаха. Но никога не съм предполагал, че ще се движа толкова лесно и успешно в една силно конкурентна международна среда. Името ми сред стотината най-влиятелни ПР експерта от целия свят най-вече ме задължава да бъда още по-добър и още по-голям професионалист, още по-организиран и най-вече - още по-добър мениджър. Добавената стойност остава за България. Дали ще се чуе в определени среди моето име, дали е това на Ралица Василева или на Вени Марковски, дали на Стоичков, Бербатов или Григор Димитров, дали е Матей Казийски или Радостин Стойчев, дали е Ирина Бокова или Кристалина Георгиева или просто някой успешен банкер от Лондонското Сити... всеки оставя в своя си бизнес и сред своята си аудитория частичка от това, което наричаме "брандиране на България". Това е процес, който ще трае десетки години и най-радостното, е че в него има все повече участници", призна пред "Стандарт" Бехар, който е съосновател на вестника. Той не крие, че журналистиката е все още в сърцето му, но вече професията има други измерения и изисква тотално различни професионални качества. "Акцентирам на думата "професионални". Личните качества като честност, почтеност, лоялност, морал и всички от тази група винаги ще са абсолютно важни. Не само за журналистиката, разбира се, но за журналистиката особено, защото чрез тази професия авторитетните "пера" често влияят на милиони, а вече и чрез социалните медии - потенциално и на милиарди. В този смисъл двете професии - журналистиката и ПР бизнесът са много сходни и доста еднакво отговорни. В ПР компаниите се създават неща, които журналистите често мултиплицират чрез своите медии, ние създаваме важно съдържание и често носим еднаква отговорност с тази на колегите от медиите. За мен - смяната на професията като че ли стана неусетно, плавно и логично. След легендарните и твърде романтични години във вестник "Стандарт" реших да опитам да направя бизнес, който да помогне на тогава рехавите чуждестранни инвеститори в България да разбират страната ни, а и медиите ни по-добре. Работих денонощно, четях стотици страници всеки ден и до днес продължавам да правя това. Този бизнес просто ме увлече невероятно много. В него има типичните за бизнеса категории - печалби, инвестиции, наемане на хора, всекидневен мениджмънт и взимане на трудни или лесни решения. Но в ПР бизнеса има и това, което и до днес ме държи буден и ме мотивира да ставам все по-добър - творчество и иновативен подход към всеки един проект и към всеки един клиент. Всеки час, всяка минута", категоричен е Бехар. Но и ПР бизнесът е пълен с критични ситуации. И ако до преди десетина години е имало поне 8 часа, за да се решават, защото до излизането на утрешния вестник има много време, то днес и 8 минути са много. "В секундата, в която една публикация е вече в социалните медии, трябва да реагираме светкавично. Ето защо има два важни фактора, които сега, в 2016 г., са неотменими за доброто справяне с кризи - перфектната предварителна подготовка и постоянно, всекиминутно следене на социалните медии. Без тях просто няма професионализъм". За всичките години с екипа си в компанията М3 Communications Group, Inc. са направили близо 5800 проекта и всеки един от тях е минал през очите му. Гордее се, че досега няма провал. Но има ситуации, които не се забравят.
"Когато преди години организирахме първото в историята посещение на първа дама на САЩ в България - Хилари Клинтън, работихме повече от месец с един младеж на име Бейн, продуцент (така се нарича длъжността) на посещението от страна на Белия Дом, както и с един цял отбор от експерти по сигурността. Точно те, още докато правихме първата програма за откриването на една женска конференция с участието на Хилари, категорично забраниха на сцената да има цветя, тъй като според тях имало опасност в тях да има скрито нещо си. Само че някъде към полунощ преди самото откриване на конференцията, което трябваше да бъде в Народния театър, се появи Бейн и учудено се обърна към мен: "Макс, къде са цветята, не мога да допусна моята първа дама на сцена без цветя...". Не помогнаха и дългите ми обяснения за инструкциите на Сикрет сървиз, Бейн си искаше цветята най-късно до 5 сутринта. Обиколих няколкото денонощни цветарски магазина, но никой нямаше складирани толкова голямо количество цветя. Събудих тогавашната шефка на маркетинга на "Шератон" Искра Екимова с гореща молба, но тя категорично отказа да изнесе цветя от хотела, все пак Хилари вече живееше там... Сетих се за "Кемпински", директорката от българска страна Виргиния Денчева учудващо вдигна мобилния си телефон в два след полунощ и полусънено промърмори: "Правя го само заради теб, взимай ги, но утре до обяд трябва да са обратно, че шефът ще ми скъса главата, ако разбере..." Повикахме няколко таксита, натоварихме цветята, Хилари откри конференцията и веднага след това върнах цветята в "Кемпински". И понеже си беше доста хамалогия, а и не бях спал предишната вечер, седнах да изпия едно кафе в лоби бара. Минавайки край мен, шефът на хотела, един ирландец, се спря, погледна ме в очите и ми каза: "Гледах откриването на конференцията с Хилари пряко по телевизията и установих, че ползваме една и съща фирма за цветя. Много са добри, нали...!", с усмивка си спомня Бехар. Началото на вестник "Стандарт" също е изпълнено с мили спомени. "Още през далечната 1992 г., когато стартирахме с моя добър приятел Валери Запрянов, въведохме първата в България компютърна система за одобрение на материалите за печат. Всеки от редакторите подписваше материалите с някаква сигнатура, аз естествено избрах "Мах" от английската транскрипция на Макс, както и досега ми викат повечето от приятелите ми. С огромно учудване обаче забелязах, че много от материалите, които подписвах, не бяха отпечатвани и един ден влетях ядосан в компютърната зала, където легендарният дизайнер Свилен, когото кой знае защо всички наричаха Гойко, ми обясни доста невинно, но и логично: "Виж сега, Бос. Пишеш на статиите "Мах" и аз естествено ги махам. Напиши "тур" и ще ги слагам във вестника занапред". Историите всъщност правят историята. А от всичко най-много обичам това. Да правя история. Защото само тя остава. Нищо друго", обяснява Максим Бехар. Питам го каква е рецептата на успеха?
"Имам една важна формула, която ме следва през всичките тези години. Умения х Усилия х Концентрация. Несъмнено трябва да имаш умения, да имаш обща култура, бързи реакции, мотивация, желание - това всичко слагам към уменията. Трябва и да положиш максималните усилия тези умения да се превърнат в професионални, както и да се концентрираш върху важните неща. Ето това е. Обърнете внимание обаче, че действието в тази формула и умножение, ако един от трите множителя е нула, то и крайният резултат е също нула. Винаги се опитвам да поддържам добри показатели във всеки един от множителите на тази формула и винаги най-големият ми проблем е бил с третия - концентрацията. Занимавам се с много и разнообразни неща, както в България, така и в много други държави и понякога не е лесно да определиш бързо приоритетите си. Когато започвах този бизнес в България, нямаше от кого да се уча, просто бяхме сред първите на пазара. Многото работа, многото проекти, а често и случайност ме срещна с хора като Терънс Билинг, Пол Холмз, Анди Лоурънс, Пол Тейф, Сали Костертън, Мартин Соръл, Дейвид Галахър, Ларс-Ерик Гронтъм, Джак Мартин, които сигурен съм нищо не ви говорят, но са страхотни професионалисти, грандиозни имена в модерния ПР, а някои от тях управляват милиардни компании сега. Единствено Терънс Билинг, моят ментор, приятел и първи учител не е между живите. Но голямата конферентна зала в моя софийски офис носи неговото име, така че за щастие го споменаваме по много пъти на ден".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
