Цар и държава продължават да спорят чия собственост е дворецът "Кричим". Върховният касационен съд (ВКС) заседава в понеделник по делото и трябва да се произнесе по допустимостта му.
Това ще е последната инстанция по спора, след като Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза поискаха съдът да възобнови процеса за собствеността на двореца. В имота в Кричим има дворец, масивна двуетажна сграда, още една едноетажна постройка, Австрийска къща, Къща на управителя, конюшня с баня, кухня, Къща на Келерер, цветарник, бункер и няколко ниви. Царските наследници атакуват решението на магистратите, които през юни м.г. присъдиха двореца на държавата. Искането на юристите на Сакскобургготски за възобновяване на делото е свързано с представянето на нови документи около основния спор - дали Интендантството на Цивилната листа на Н. В. Царя е държавна или частна структура.
Стенограма от 19 в. може да реши спора между Симеон II и държавата. Адвокат Ели Христова, която защитава интересите на царската фамилия, разказа пред "Стандарт", че са предоставили на ВКС извадка от протокол от заседанието на Великото народно събрание пред октомври 1885 г. Тогава депутатите са обсъждали въпроса дали секретарят на тогавашния княз Фердинанд е държавен чиновник и може ли да бъде депутат. Народните представители преценили, че няма пречка да е един от тях, обяснява адвокат Христова. А от това решение днес юристите допускат, че Интендантството има статут на частна канцелария на монарха. Миналата година ВКС реши точно обратното - че службата е държавно учреждение. Тогава адвокатите на Сакскобургготски са искали съдът да допусне историческа експертиза, но магистратите отказали. И сега се надяват, че документът от 1887 г., открит през декември 2012 г., може
да наклони везните в тяхна полза
Досега царското семейство получаваше отказ след отказ за връщане на двореца "Кричим" и имотите около него от Окръжния и Апелативния съд в Пловдив. Държавата проведе продължителна съдебна битка със Симеон II и Мария Луиза, след като бившият пловдивски областен управител Тодор Петков анулира решение на предшественика си Гьока Хаджипетров, с което "Кричим" отиваше в ръцете на експремиера и сестра му.
Дворецът е един от 17-те царски имота, национализирани през 1947 г. След решението на Конституционния съд от 1998 г., с което беше отменен указът за одържавяването им, наследниците на Цар Борис III поискаха реституиране на седем имота. От тях му бяха върнати шест - дворците "Врана", "Царска Бистрица" и "Ситняково", две планински хижи в Рила и 16 000 дка гора.
Резиденция "Кричим" грейна след ремонта, който започна миналата есен със средства, отпуснати от тогавашния министър на финансите Симеон Дянков. За целта бе ремонтиран входът на жилищната сграда, минати с латекс са стените и таваните в двореца, отстранени са течовете и пукнатините по стените, оставени от времето. Направена е вентилация. Персоналът в момента е спретнал офанзива по основното почистване на сградата, както и подреждането на мебелите. Те са семпли, тапицериите са в пастелни цветове и без никакъв лукс. Нищо в интериора не е променяно, всичко е запазено в автентичния си вид, обяснява управителят на резиденцията Венцислав Парпулев и допълва, че най-сериозен бил ремонтът в покоите на царицата и кабинета. В спалнята са премахнати пукнатина по стената и теч на тавана. Основно ремонтиран е олющеният таван на кабината, поставени са и нови тапети. Освежени с латекс са киносалонът и всички помещения. "Поддържането на двореца е като поддържането на всяка къща, само дето тази е по-голяма", споделя Парпулев и допълва, че
всеки ден минават с прахосмукачка
почиства се и прахът от мебелите. С това основно са заети Катя Иванова и Магда Дачева. "Започваме от единия край на двореца и докато стигнем до другия, е дошло време да започнем отново", обяснява Катя. Всичко в къщата е мислено и правено с много вкус. "Всеки ден, когато почиствам и се вглеждам в детайлите на мебелите, килимите, разбирам колко ценни са и професионално направени", споделя Катя. Обновяването на двореца бе свързано с намерението на министъра на финансите Симеон Дянков да отвори "Кричим" за посетители. Миналия юли той обяви, че това ще стане не само за провеждане на конференции и семинари, но и за посещения в определени дни от месеца.
Резиденция "Кричим"
десетки години е била в ръцете на УБО
сегашното НСО, и се е ползвала предимно от тогавашния политически елит. За издръжката се харчат около 700 000 лева на година. Огромен парк, гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки са част от двореца. Историята му започва в началото на 20. век. Тогава една гора в Пловдивска околия, бивш султански имот и останка от "Великата българска гора", привличат вниманието на княз Фердинанд. Вековните дъбове от Кричимската кория очаровали княза и той решил да създаде ловен парк. През 1905 г. е построена и първата сграда - Австрийската къща. После е засадена допълнителна растителност, заградена е земята и са внесени елени лопатари. Градинари оформят първоначално малък парк, които постепенно се разраства и днес е на площ около 2000 дка. Направени са пясъчни алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност. Всичко е така подбрано, за да може през цялата година и през всички сезони да има цъфтящи растения. За гръбнак на парковата композиция са използвани част от съществуващите вековни дъбове.
Дъб на 500 г. посреща посетителите
при входа на самия дворец. Постройката, която е започната от Фердинанд като ловна хижа, е завършена 1936 г. от Борис III. Тя е на два етажа, всеки на площ от 750 квадрата с традиционна архитектура, в която се забелязват и белези от модернизма. Вътре има 55 помещения, като само 12 са баните. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, атракция представлява масата, която е изработена по уникална технология - от пакет за 4-ма и да може да стане за 24 души. В двореца има киносалон, занималня за царските деца, а непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им, в които всичко е запазено непокътнато. Цялостното обзавеждане на имението е докарано от Германия и се пази старателно в автентичен вид.
Развръзка за "Ситняково" и "Царска Бистрица"
Две от четири дела за царските дворци "Ситняково" и "Царска Бистрица" са на финалната права в Софийския окръжен съд, научи "Стандарт". Там ще се гледа и искът, който държавата заведе срещу наследниците на царската фамилия за връщане на 16 000 дка рилски гори. То обаче е далече от финала заради сложността при събиране на доказателства. Делата за двореца и стопанството "Врана" са в Софийски градски съд. Първото заседание по него бе насрочено за 16 април т.г., почти 1,5 г. след внасянето на исковата молба. През това време страните са излагали писмено становищата си и са представили писмени доказателства. Папката вече е набъбнала до 2000 листа. Още преди започване на делото по същество част от ответниците, наследниците на цар Фердинанд - херцозите Вюртенбергови, заявиха изрично, че признават държавата за собственик на двореца и парка "Врана".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
