Пазят частица от мощите на св. Климент в столичния храм
Най-видните художници изрисували иконите благодарение на дарители
Св. Седмочисленици - славянските просветители - светите братя Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България. Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век. На 27 юли 916 г. е починал първият от тях - св. Климент. Тази година се навършват 1100 г. от успението му. По този повод се очакват големи тържества наесен, в които участие ще вземе и гръцкият архиепископ Йероним. Ето историята на храма в София, в който се пази частица от мощите на св. Климент.
За едно селище и за хората, които живеят в него, може да се съди преди всичко по храмовете и училищата. В тази мисъл има голяма доза истина и тя е водещ мотив, за да имаме днес столичния храм "Св. Седмочисленици".
Църквата има дълга история. До 1900 г. това е било "Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия", известна още като "Имарет джамия". По-възрастните софиянци я знаят като Черната джамия. Построяването й се свързва с великия везир на султан Сюлейман т Великолепни, а именно бошнака Мехмед паша.
Когато султанът минавал през София с войските си на път за Виена, се отбил при своя везир и при тази визита се установило, че градът, макар да е седалище на румелийски бейлербегове, да е красив и уреден, няма достатъчно ориенталски вид, тъй като в него няма нито една голяма и хубава джамия.
Везирът счел това за свой пропуск и решил да бъде построена голяма и просторна джамия, която да отговаря на името и значението на града в султанската империя.
Според друго предание, Черната джамия била вдигната за възпоменание на победата на турците срещу маджарите в битката при Мохач през 1526 г. и превземането на Будапеща.
Строежът бил възложен на прочутия султански архитект Коджа Синан /1489-1587г./ Според едно от преданията той бил българин по произход, роден в Широка лъка. Като дете е взет от родителите му и възпитан в Истанбул като еничар. Там неговият самороден талант на строител бил забелязан и това му дава възможност да се издигне до главен архитект на империята.
Неговото дело е колосално: построил 81 джамии, 33 дворци, 35 бани, 26 библиотеки, 7 водопровода и множество мостове, гробници, кервансараи и чешми. Като венец на творчеството му се сочи джамията Султан Селим в Одрин. Когато вдигнал Черната джамия в София, Синан бил едва 39-годишен.
Най-добро описание на молитвения дом дава 100 години по-късно известният турски пътешественик Евлия Челеби: "Коджа-дервиш Мехмед-пашовата джамия е на везира Мехмед паша. Тя се именува Имарет джамия и е един светъл храм. Като султанска джамия, и тя е с високо кубе. Отвътре, както и отвън, е много величествена. Чудните кубета са покрити с олово. Минарето е много високо и симетрично. Тая светла джамия е майсторска работа на архитект Коджа Синан, който в този везирски храм е показал голямото си изкуство".
И Евлия Челеби, и други пътешественици свидетелстват, че към джамията имало медресе - духовно училище; имарет - място за приют на бедни и болни хора, и безистен, където се предлагали за продажба различни стоки и с печалбата от тая дейност се издържал целия комплекс. В близост до джамията пък имало хан - керван сарай и баня. За тях споменава Вратислав от Митровица, който останал много доволен, когато в 1591 г. отседнал в страноприемницата и му направили впечатление чистите и удобни стаи и добрата храна. Когато руските войски влизат в София, заварват джамията, превърната в склад за муниции, а изоставените сгради към нея по-късно стават затвор. Тази мрачна картина дава повод на някои да смятат, че оттук идва названието Черната джамия, но това не отговаря на истината. Няма съмнение, че това название се налага поради факта, че минарето е било изградено от витошки гранит, който е черен на цвят. Това минаре е паднало при земетресение през 18 век.
Когато София била провъзгласена за столица на третото Българско царство, градът започнал бурно да се развива и да нараства. На мястото на изселилите се турци започнали да прииждат хора от цялата страна и в югоизточна посока се оформил цял нов квартал, наричан Алигина махала. Така дошла необходимостта от църква, която да обслужва религиозните нужди на православното население.
Възникнал въпросът на кое място да бъде построена църква в тази част на града. Преобладавало мнението тя да бъде в градинката пред Черната джамия, където сега се намира училище "Граф Игнатиев". Храмът трябвало да бъде наречен на св. Иван Рилски, тъй като се смята, че Черната джамия е построена върху основите на древен манастир, посветен на светеца. През 1897 г. обаче Министерският съвет решава Черната джамия да се преустрои в църква и тя да бъде посветена на Светите Седмочисленици. /в."Мир" бр.403, 25юни с.г./
Характерна особеност на храма е неговият иконостас. Той е зидан, покрит с богата гипсова орнаментика и е така хармонично разположен в пространството, сякаш е едно органично цяло. За красотата му допринасят многото и различни по големина икони. Те са рисувани от известни художници, поставили основите на Художествената академия, наричана тогава Рисувалното училище.
През 30-те години на миналия век на камбанарията от западната страна е монтиран един от малкото останали в града стенен часовник, който работи и до сега. Направен е от Георги Хаджиниколов, завършил специалното си образование в Женева. По-късно той се прибира в родината и основава фабрика за часовници "Гномон".
Още при оформянето на фасадата над главния вход под часовника на камбанарията е оставено рамкирано място за храмовата икона. Едва през 2002 г. това се осъществява с дарение на анонимен дарител.
В началото се е замисляло цялостно изографисванe на стените в храма. През 1926 г. д-р Нешо Салчев прави крупно дарение за тази цел. Тогава обаче е изографисан само куполът. Образите на светите Седмочисленици, на св. цар Борис и ангелите са в цял ръст. Тези стенописи са дело на проф. Никола Маринов и Господин Желязков, а орнаментите са на Харалампи Тачев.
През 1975 г. се прави ново дарение, с което се изписва олтарната абсида от художниците-иконописци Николай Ростовцев и Димитър Бакалски, а орнаментите са направени от Александър Сорокин. Работи се по проекти за цялостно изографисване, направени от Николай Ростовцев и одобрени от Левкийски епископ Партений, викарий по това време на Софийския митрополит. Основната идея е работата по изписването на църквата да хвърля светлина върху българската църковна история и родните светци.
Почитаме и лечителя Св. Пантелеймон
На същата дата, на която почитаме Светите Седмочисленици - 27 юли, се чества и Св. Пантелеймон. Той живял в Никомидия през III век. Син на сенатора Евстрогий. Учил при знаменития лекар Ефросин. След като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството. Св. Пантелеймон бил убит през 305 г. по времето на император Максимилиян след жестоки мъчения. Вместо кръв от тялото му потекло мляко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
