Икона на свети Антоний "бута" грешните навън
Стотици миряни се струпаха в църквата "Свети Антоний" навръх Антоновден. Предната нощ вътре в храма пренощуваха близо 30 души. Те присъстваха на вечерната служба, отслужена от отец Димитър и свещеници от Роженския манастир. После останаха да спят в светата обител с надеждата да намерят лек за болките си. Тържествената света литургия бе отслужена от Неврокопския митрополит Серафим. Вътре и край църквата нямаше къде игла да падне, пълно бе с народ. Всички бяха дошли, за да търсят изцеление и опрощение. "Толкова хора не е имало. Не е случайно, че този ден се празнува за предпазване от болести. Вярваме, че светецът ще ни помогне, правил го е много пъти", убедени бяха поклонниците. "За Мелник това е един от най-големите празници, свети Антоний бди над нас. Той е бил лечител, пази ни не само от болести, но и от бесове", твърдят местните жители.
Църквата "Свети Антоний Велики" е една от емблемите най-малкия ни град Мелник. Затова е и паметник на културата с национално значение. Храмът на чудесата - така го наричат местните хора. Мистичната обител е единствена в страната ни, кръстена на този светец. Много са чудесата, които са станали в мелнишкия храм. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в най-малкия ни град специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани. Патронът на храма - св. Антоний, успява да победи изкушенията на Сатаната и е смятан за велик лечител, който предпазва от болести. Не само болежки, но и бесове, и страхове цери църквата. Гони демоните от миряните. Чудесата са ежедневие. Насам прииждат най-вече нуждаещи се от лек или на тялото, или на душата. Хиляди са се освободили от демони и черни магии, от психически и нервни разстройства, твърдят жители на Мелник. Всички тук са добре дошли. Макар църквата да не е отворена непрекъснато. Но 67-годишният Янчо Соколов, който се грижи за нея, не отказва на никого съдействие. Свещеници го посъветвали да не пуска нуждаещи се да преспиват в светата обител. Но той на своя глава отключва портите на църквата. Защото не е християнско да не дадеш шанс и да подадеш ръка на болния да се изцери. Затова винаги е насреща, грабнал ключовете в ръка, за да отвори вратата на чудодейния храм. На празници пък присяда отвън, отваря широко дверите, за да знаят хората, че светата обител може да се посети. Любознателните не пропускат да влязат вътре и още в първия миг са омагьосани от иконостаса и стенописите, както и от разказа на бай Янчо за вълшебствата на църквата. Колона в средата е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангата през годините се е впивала в крака на стотици психично болни, на буйстващи хора.
Тя била заключвана с катинар. Късно вечер ставало доброволното заточение на "налазените" от демони поклонници. Те пренощували и на сутринта нямало и помен от бесовете им. Щом щракнели оковите, погледът им се впивал във всевиждащото око на бог Хор, който бил с глава на сокол. То също има лечебни и защитни сили. Изрисувано е над главата на "арестувания", малко встрани от колоната. Над олтара пък е изобразено на още три места окото на Хор. Където и да застанеш в храма, имаш усещането, че си наблюдаван. Над него са двата дракона /б.а. - символ на бесовете/, които са съсечени от мечове господни, за да не изкушават миряните. Седиш окован във веригите, а насреща ти са подредени само нови икони. Най-вдясно обаче се вижда и една стара. На нея е патронът на храма св. Антоний Велики. Седиш окован, а той сякаш ти сочи правилния път, а не този на изгубените души. "На някои посетители светецът се усмихва, на втори намигва, на други се явява трето око на лицето му. Иконата има голяма сила. Тя отблъсква тези, които са много грешни. Преди няколко години влязоха мъж и жена. Дамата обаче стигна на 3-4 метра от иконата на светеца и спря. Изведнъж тръгна назад. "Сякаш някой ме бута", ми каза тя. Излезе от храма, после пак влезе, но някаква сила така и не й даде да стигне до иконата на св. Антоний. Накрая призна, че е много грешна и си отиде", разказва бай Янчо. Той уверява, че отвсякъде идват отчаяни хора, които тук намират верния път на живота си. Зареждат се с оптимизъм и позитивна енергия. И няма как да е другояче. Защото печатът - двуглавият орел на Цариградската патриаршия, заключва на практика лечебния триъгълник - на изток е Роженският манастир, на юг е църквата "Свети Георги" на Преподобна Стойна, а на запад, в Сандански, е "Св. св. Козма и Дамян". Тук витаят някакви чудодейни сили. Храмът се намира на две свещени линии, които се кръстосват в него. Едната е от някогашния манастир "Света Зона", минава през "Свети Антоний" и стига до църквата "Свети Илия". Другият лъч е от църквата в Мелник "Свети Николай" през "Свети Антоний" до Роженския манастир.
Цветята в стенописите са душите на хората. Някога възрастни съпрузи се принудили да спят отвън, тъй като църквата била затворена. Жената сънувала свети Антоний, който обещал, че ще помогне за излекуването на дъщерята на вярващата. Детето полудяло, докато се готвело за изпит. В съня си жената видяла много вази с цветя върху ктиторските столове и се зачудила защо са толкова много. А свети Антоний й казал, че това са човешки души, човешки животи. Затова има толкова много по стените. А изрисуваните прозорци са наполовина тъмни, наполовина светли. Символиката е, че влизаш с черни мисли в храма, но в него се пречистваш и излизаш със светли помисли. В светлата част на тези прозорци често на миряните им се явяват различни светци, дори и Богородица, разкрива бай Янчо. Той много се ядосва, че са изчезнали всички стари икони от църквата, с изключение на тези на патрона й и на Исус Христос. Преди повече от 40 години държавата решила да се реставрира храмът, който е отворен пак за посетители през 2000 година. Храмът стоял затворен цели 33 години.
Реставраторите изнесли иконите и от тях до днес няма никаква следа. Цяло чудо било, че точно тази на св. Антоний я оставили в друг мелнишки храм - "Свети Николай", та поне тя е върната, където й е мястото. Наслагали нови икони, но тях като че ли светата обител не ги приема. Светата обител е отворена след бунт на местните хора. Те настояли храмът да отвори врати за миряни. Направили литийно шествие на един от църковните празници и тогавашният кмет Яне Пашов накарал свещениците да напръскат със светена вода църквата "Св. Антоний". Идвали няколко комисии от София, най-накрая решили, че нямат право да държат затворен храма. Докато реставрирали старите икони в продължение на над 3 десетилетия, един от реставраторите се опитал да продаде иконата на Исус Христос за 30 000 лева. Но се поболял и приел този знак за предупреждение. Затова се отказал и върнал иконата, споделя Янчо Соколов. Един френски пътешественик сравнява по това време градът с испанския град Толедо, известен със съчетанието на три култури - християни, евреи и араби, както и с множеството си църкви, синагоги и джамии. Французинът дори казва, че Мелник е Втори Йерусалим заради над 70-те църкви и 7 манастира, заради магичните сили и мощните енергийни полета, загадки, непонятни за простосмъртните. Затова и чудесата не секват. Веригите и оковите продължават да помагат на вярващите. Преди десетина години жена от санданското село Джигурово родила дете, но после не искала да го погледне. Имала проблеми с главата. И близките й решили да я доведат в църквата "Свети Антоний", за да я спасят от "бесовете". Цял ден тя стояла с крак в прангата. След това се прибрала вкъщи и прегърнала рожбата си. На масата, където е кофата със светена вода, има малка икона на св. Антоний. Тя е дар от бившия футболист на "Пирин" и на националния отбор Ивайло Андонов, който е бронзов медалист от САЩ 1994 година. "Явно светецът е помогнал или на него, или на някой от семейството му. Преди 4 години дойде жена от Етрополе, която припадна пред иконата на св. Антоний. Падна в несвяст в мига, в който погледна право в очите светеца.
Щом се свести, първите й думи бяха "Аз се преродих". Антоний пречиства организма и душата на човека. Явно тази жена е имала много болежки, светецът я е освободил от тях", твърди клисарят. Тук е идвал и председателят на СЕМ Георги Лозанов със съпругата си. Дълго време и църковният служител не подозирал за чудодейната сила на печата на Цариградската патриаршия. Двуглавият орел бил покрит с черга. Но веднъж куца жена стъпила върху плочата, имала шипове в колената. След 1-2 минути краката на пловдивчанката вече не я болели. "Тогава открихме плочата, която в съчетание с олтара прави един кръст, който лекува. Преди време дойдоха от Благоевград две сестри с баща си. Бизнесът им закъсал. Поставиха техни снимки върху иконата, тя винаги е отрупана с десетки фотоси, както и с листчета с желания. Преспаха в храма няколко нощи. След известно време се върнаха и казаха, че всичко с бизнеса им е наред. Подариха ново кандило на църквата, което е над иконата на св. Антоний", продължава своите разкази бай Янчо. Преди повече от 3 години пристигнали възрастни мъж и жена от Карлово. Донесли снимка на свое внуче, на което му предстояла много тежка и рискована операция в Израел. Детето страдало от тумор в главата. След 40 дни се появили отново, сияели от щастие. Споделили, че първата операция е успешна, вече няма опасност за живота на внучето им, на което остава да се направи още една рутинна операция. Идват насам и много бездетни. От цялата страна, не само от региона.
Те се събуват и стъпват боси върху плочата с двуглавия орел, за да усетят лечебната енергия. После застават пред иконата на св. Антоний , гледат светеца в очите между 3 и 5 минути. Молят се през цялото време. Доста са даровете от семейства, които са се сдобили с рожба с помощта на чудодейната сила на църквата. А иконата действа на всеки по различен начин, предизвиква различни емоции и чувства у миряните. Приятел на бай Янчо - Пепи от София, също намерил лек за терзанията си в храма. Той доста време работил в Лондон. Дошъл в Мелник, преспал 1 нощ в църквата. И готово. Нещата му се подредили. През 2012 г. дошло семейство от Пловдив заедно с дъщеря си. Обяснили, че голямата мечта на детето им е да започне работа на Хавайските острови. Оставили и листче с това си желание върху иконата на светеца. След 2 месеца бащата се обадил и радостно обявил, че мечтата на дъщеря му се сбъднала. 60-годишен литовец също се уверил в енергийната сила на мелнишкия храм. Той прочел в интернет, че в Мелник има църква, кръстена на св. Антоний. Вдигнал се чак от Литва и пристигнал в градчето. Влязъл в храма и ахнал от това, което усетил. Коленичил пред плочата с двуглавия орел. Поставил двете си ръце върху печата на Цариградската патриаршия. Така стоял доста дълго време. Не потрепвал. Накрая станал и отсякъл: "Тази плоча е истинският лечител, както и иконата на светеца". Момиче от Бургас излекувало очите си, глухо момче от петричкото село Кромидово преди много години започнало да говори, щом престояло 1 нощ в църквата. "Този храм е най-голямата гордост на Мелник. А трябва с него да се гордее и държавата ни. Защото прави поклонниците по-спокойни и по-добри. Ако преспиш само една нощ в църквата, на сутринта вече си нов човек, уверяват мелничани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
