София. Популярността на правителството и парламента продължава да спада, но пък расте доверието в полицията, прокуратурата и църквата. Това показва февруарското проучване на "Екзакта", правено по поръчка на агенция Фокус.
За последните два месеца Народното събрание е изгубило 4% от одобрението си и в момента получава подкрепата на едва 15% от българите. Кабинетът е с 25% одобрение, което е с 2% по-малко от декември. С 4 на сто се покачва неодобрението на работата и на двете институции. Близо половината от избирателите (47%) смятат, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори. Една трета, колкото и преди два месеца, подкрепят оставането на правителството до края на мандата му.
В сравнение с данните от края на миналата година одобрението за полицията и армията е скочило с 5%. С 2% се е покачило и доверието към съда и прокуратурата. След трусовете и скандалите църквата и патриархът също си връщат подкрепата на народа, като дядо Неофит има 48% одобрение.
Ако изборите за членове на Европарламента бяха на 11 февруари, то ГЕРБ би получил 21.7%, а БСП - 19.2%. "България без цензура", ДПС и АБВ делят третото място с по 6%. Шанс за евродепутат има и Реформаторският блок с 5.6%. Зад борда засега остават Обединението НФСБ - ГОРД - НИЕ - 3%, "Атака" -1.8%. 25.6% нямат намерение да гласуват.
Продължаващият възход на "България без цензура" се обяснява с обвързване на националните идеи и проблемите на хората.
Партията на Бареков е популярна сред младите българи, както и тези между 50 и 60 г. Влиянието й расте сред хората със среден стандарт и сред жителите на градовете извън столицата.
Бареков и АБВ ще стават по-силни
Лидия Йорданова, Exacta Research Group
- Госпожо Йорданова, какви са обществените настроения три месеца преди евроизборите?
- Обществените нагласи са пренапрегнати от очаквания да настъпят подобрения в живота на хората, както и промени в политическото статукво. Политиците са наясно, че форсирано се "отваря" пространство за нови формации и че евровотът ще се окаже мястото и времето за тяхното апробиране. Тенденциите, които регистрираме в електоралните нагласи към ГЕРБ и БСП, не бележат драматични промени. През последната година ГЕРБ неизменно получава известна преднина пред БСП в изследванията, в които съм участвала. Разликата между първите две партии днес предвещава извънредно ожесточено съперничество.
Напоследък българите ежедневно стават свидетели на разрастваща се като епидемия вълна от агресия, компромати и манипулации в политиката. Това отблъсква почтените хора от политиката. Но въпреки това те едва ли ще останат безразлични към случващото се, защото вече става дума за ценностен и цивилизационен избор. Без преувеличения може да се твърди, че вече цяла година в страната тече предизборна кампания. Тонът на политическо говорене не само че не смекчи своята острота след парламентарния вот от май 2013 г., но премина в политическа истерия, която властва вече твърде дълго. Паралелно с това видимо нарасна ресурсът на гражданското общество, което стана незаобиколим фактор в правенето на политика у нас. Всеки, който не си дава сметка за това, е обречен.
- Казахте, че има нови формации, които ще тестват влиянието си на предстоящите евроизбори? Бихте ли споменали нещо повече за тях ?
- Преди всичко бих искала да уточня, че новите формации като "България без цензура" и АБВ са възприемани по-скоро като политически проекти за евровота. За дългосрочно тяхно бъдещо влияние в политиката е рано да се говори. "България без цензура" успя да удвои електоралната си тежест за три месеца, а АБВ още с появата си и с първия месец от своето съществуване даде сериозна политическа заявка. АБВ печели и от огласяването на своя водач на листа Ивайло Калфин, доколкото за една трета от българите той е най-успешният ни евродепутат.
АБВ дръпна между 10 и 15% от избирателите на БСП, но в същото време печели периферия от леви избиратели, които по една или друга причина се оказват разочаровани от сегашното ръководство на БСП.
Като се има предвид, че Георги Първанов е сред тримата най-одобрявани политици в страната, а Николай Бареков се ползва с одобрението на една пета от българите, става ясно, че подценяването на двата проекта не би било в полза на политическия разум.
Партията на Бареков в съюз с ВМРО дърпа избиратели главно от националистическите партии и в по-малка степен от двете големи партии. ББЦ я подкрепят и заради това, че обвързва националните идеи с проблемите на хората.
- Не споменахте нищо за Реформаторския блок?
- Реформаторският блок е възприеман като конфигурация на познати и по-традиционни партии. В този смисъл в момента той не се намира в епицентъра на масовия политически интерес. Въпреки това има своето трайно политическо място и перспективите му зависят предимно от това да се консолидират десните избиратели.
- Къде в тази политическа картина е мястото на националистическите формации?
- В едно от предишните ни изследвания измерихме, че 72% от българите считат себе си за патриоти, а малко над една трета се определят като националисти. От данните днес се вижда обаче, че всички формации с националистически профил са с далеч по-малко влияние, отколкото е реалният националистически потенциал. Няма съмнение, че предстои прегрупиране на националистическите партии в името на спечелване на повече избиратели.
(Пред Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
