Владислав избра да учи в България, Румен заедно с още 7 наши е в Масачузетс
Кои са ТОП 10 на Научните чудеса на България? Как те са променили историята на страната ни и обществото днес? Какъв е техният отглас в света? Кои открития на българи са дали тласък на световната икономика или наука? Това ще кажем всички ние в новата кампанията на "Стандарт" и Българската академия на науките - "Научните чудеса на България". В следващите месеци ще откроим, разкажем и класираме големите български научни постижения. Ще отделим специално внимание на децата на България, които имат потенциал за научна кариера. Гласуването ще се осъществява на специален сайт. То ще е в две категории - "Научни чудеса на България" и "Млади откриватели".
Разликата със САЩ не е в нивото, а в подхода към учениците, разказва шампионът Христов
Днес ви срещаме с двама от младите "царе на компютрите" Владислав Харалампиев и Румен Христов, които са шампиони в редица от най-престижните състезания по програмиране по света и у нас. Вижте защо единият избра да следва в България, а другият пое към Масачузетския технологичен институт в САЩ.
Свикнали сме българските таланти да носят медали от всички точки на света, докато са ученици. И много бързо да изчезват от радара на България, когато завършат. Част от тях обаче опровергават тази представа - Владислав Харалампиев например е един от призьорите по информатика, избрали да завършат университет у нас. Двамата с Румен Христов са носители на редица призове от наши и чужди състезания по програмиране, включително и от най-престижните.
"Тук крайната цел е да натрупаш колкото се може повече знание, не да "се доказваш", разказва Румен Христов. Българският шампион по информатика в момента учи компютърни науки в MIT. В трети курс е, но иска да направи и магистратура. Все още не смее да каже какво иска да работи, защото "всичко тук е много динамично. Големите компании в тази сфера са млади - Google, Facebook. Може би следващия месец ще се появи още по-голям играч от тях? Или някой ще изчезне. Кой знае", не смее да прогнозира той.
"Бях убеден, че преподавателите в MIT са много "по" от тези в България. Не е така. Говоря си с приятели от различни школи по света, разлика в нивото почти няма. Разликата е в подхода им към ученика, към начина, по който той трупа или доказва знание", разказва Румен. "В MIT да не ходиш на лекции, защото нещо не ти се учи, е почти изключено. Но се случва някои лекции наистина да не са добре посетени. Тогава преподавателите сядат, мислят и представят на студентите си някакъв модел за мотивация, някаква миникампания, която да върне интереса им към тяхната дисциплина. Защото е ясно, че не става въпрос за мързел, а за липса на интерес", твърди информатикът. "Без моите преподаватели в школата "А&Б" в Шумен - Бисерка Йовчева и Петър Петров, аз нямаше да бъда тук. Те ми дадоха и знанията, и желанието да стигна по-далеч. Най-големият плюс за мен от олимпиадите е, че обиколих света.
Между 7 и 12 клас пътувах страшно много
Имах и времето да преживея тези пътувания. Сега, и да имам пари, няма да е същото. Защото ще имам още куп неща, които ме ангажират. Тогава просто решавах задачи и се наслаждавах на случката", разказва той. "Главното, за да се занимаваш с компютърни науки, е да научиш английски. Точка. После да започнеш да програмираш. Наскоро Барак Обама демонстрира как за час и нещо можеш да придобиеш елементарни умения в програмирането - нещо като "в 3 лесни стъпки" за всички, които си мислят, че науката е супер трудна и недостъпна. Не е", казва Христов.
Според Румен едно от най-впечатляващите неща в университета е мотивацията. "Тук всеки, който знае повече от теб, те мотивира и това е страхотно. С приятели, сред които и българи,
живеем 40 човека в една къща
Това е нашето братство. Братството е много яка работа, нещо като тайно общество, но без страхотиите от филмите. Нашето се казва Номер 6 и е на стотина години", споделя той. "Мисля, че в България това го няма - силната принадлежност, гордостта, че учиш някъде. А е супер важно за репутацията на един университет", разказва Румен. "В MIT има 7 българи, които учат за бакалавърска степен, и още много други, които карат магистратура и докторантура. Приятел съм с много от тях, с някои живеем заедно в братството. Едни се занимават с математика, други - с механично инженерство, с инженерство, тук то е основното", обяснява още Христов.
Образованието му струва 60 000 долара годишно. "За щастие, по-голямата част от сумата се поема от университета въд вид на стипендия. А и всяко лято работя. Не е толкова трудно да стигнеш до Щатите. Малко хора биха ми повярвали, но с доста работа и правилната подготовка всеки може да стигне до тях. Ако имаш правилните ресурси и започнеш да се подготвяш от 8-9 клас, имаш реални шансове да го постигнеш. Друг е въпросът, че пътят е дълъг и труден и в крайна сметка невинаги си струва", споделя информатикът.
Владислав Харалампиев пък е възпитаник на СМГ, където за първи път започва да участва в състезания. "Най-големият ми стимул беше, че ще пътувам в различни държави. В началото не бях добър, но за това трябва много практика. Трябва да научиш много неща, а и да развиеш умение да си много бърз в писането на програма без грешка", разказва той. Владислав е от малкото информатици, заложили на българското - учи "Компютърни науки" в Софийския университет.
Бил е на антарктическа експедиция на остров Ливингстън
и твърди, че там е срещнал най-интересните си колеги. "Проф. Пимпирев ме покани да участвам в техен проект за GPS системи. Експедицията беше свързана с геодезични замервания и теренни наблюдения. По принцип, повишената слънчева активност влияе на сигнала на GPS системите и особено на тези, от които се изискват голяма точност - GPS системите на ракетите и самолетите. Отидохме на експедицията по време на т.нар. соларен максимум, т.е. момент на особено интензивна слънчева активност. В тези условия трябваше да замерваме, а когато се върнем в България и да обработим различни данни. Такива изследвания се правят на Антарктида, защото там има по-малко замърсяване със сигнали", разказва Владислав.
"От университета никога не са ми отказвали нищо, дават ни много възможности за научна дейност - всяка година ни изпращат на обучения в Украйна, изпращат ни на всички олимпиади, имаме достъп до научни конференции. За жалост обаче отборите в университета намаляват всяка година. Моите съотборници, които са две години по-големи от мен и вече завършиха, са ми разказвали, че по тяхно време отборите били 4, две години по-рано - 10, а в момента са 2... Мисля, че все повече хора се отказват от състезанията и заниманията с научна дейност, защото животът в София е скъп и
всеки започва някаква работа, която го уморява
споделя той. Владислав се занимава и с авиомоделизъм, дори си направил програма за автопилот. Твърди, че му липсва конкурентната среда - "няма с кого да обсъдиш анализа на задача за състезание, няма кого да попиташ. Аз говоря за тези неща само със съотборниците си", разказва информатикът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
