Учените проучват течност на 20 века, намерена под костите
Ритуално погребение на местен владетел от тракийското племе беси откриха археолози в могила до пловдивското Ново село в сряда. Екипът на Костадин Кисьов от Пловдивския археологически музей първо се натъква на мраморен саркофаг, заровен на 12 м дълбочина и покрит с 200-килограмов каменен капак. Под него била положена урна с кости, направена от внесен от Египет алабастър.
"По всичко личи, че на мястото е погребан местен владетел", убеден е археологът Костадин Кисьов. Той с почуда открива под костите около 2 л течност на близо 2000 години. За нея предполага, че е или вино, или вода с благовонни масла, предназначена за обредно измиване на останките от мъртвеца. "Няма как да е проникнала отвън при наличие на 19 000 кубика насип отгоре", недоумява Кисьов и допълва, че тепърва предстои микробиологичният анализ на двувековната течност. Учените
взели 100 г от нея за целите на проучването
и я прибрали в хладилна камера, а останалата препогребали.
На 7 м от гроба на владетеля археолозите откриват и три скелета на коне - единият е ездитен, а другите два - впрегатни. Животните са убити и положени в дълбока 1 м гробна яма. Именно те са едно от доказателствата, че покойникът е бил със знатно потекло. "Само тракийските владетели по тези земи са имали възможност да притежават ездитни коне. Тези животни са били свещени за тях и затова са последвали в отвъдното своя господар. През римската епоха основното божество за племето беси е Хероса, който представлява конник и е бил олицетворение на тяхната битка с Рим. В случая чрез тракийския Херос е бил обожествен и самият цар, чийто гроб открихме", обяснява Костадин Кисьов. Най-големият от конете е положен легнал с извита на запад глава, на която личат юздите и сбруята. Кисьов предполага, че
именно това е бил любимият кон
на владетеля, който той е яздил приживе. Останалите два коня са погребани в краката на първия, като се предполага, че те са теглили колесница. Трите жребеца карат Кисьов да допуска, че откритата двувековна течност може да е и кръвта на животните, смесена с вино и благовонни масла. Конете са заровени със сбруите си, а на места близо до челюстите археолозите откриват следи от железни юзди, украсени с бронзови апликации на слънчевия символ. Личният кон на владетеля пък бил покрит с наметало, изработено от кожа и също украсено с бронзови апликации. Част от него е останала непокътната от следите на времето, затова археолозите сe надяват да научат повече, след като продължат проучванията си. Интересното е, че според размера на скелетите конете имат същата големина като съвременните си побратими.
"Няма съмнение, че
покойникът е управлявал територията около Бесапара
столицата на бесите. Племето е населявало Западните Родопи и северните им склонове, както и части от сегашната Пазарджишка област чак до Ихтиман", обяснява Кисьов. Според него находките са от I-II век след Христа, когато племето беси воюва с римските императори, за да запази своята религия и идентичност. Археологът обаче не смее да твърди категорично, че откритият гроб е на царя на бесите, макар находките да навеждат именно към тази мисъл. До момента там не е откриван гроб на владетел.
След продължаването на разкопките археолозите очакват да се натъкнат и на богати гробни дарове, които най-вероятно са заровени на друго място в могилата. Засега тя е разкопана само до половината, защото екипът я проучва от края на юни. Много е възможно
да бъдат намерени и предмети от благороден метал
с който покойният велможа си е служил приживе. Археолозите смятат, че съвсем скоро ще се натъкнат и на колесницата на тракийския владетел, която също трябва да го е последвала в отвъдното. Те продължават с разкопките, които в случая се явяват спасителни, тъй като иманяри са ги започнали първи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
