На 28 август се навършват 70 години от смъртта на последния реално управлявал български монарх - цар Борис III. Въпреки многократните експертизи и протоколи, заключаващи, че тя е в резултат на болест, споровете и конспиративните теории около нея продължават да вълнуват българското общество. Или поне любителите на историята.
"Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикателство", твърди нееднократно царица Йоанна. Сестрата на монарха, княгиня Евдокия, до края на живота си упорито раздухва в западната преса твърдото си убеждение, че Хитлер има пръст в преждевременната смърт на брат й.
Същата теза застъпва и царският съветник Павел Симеонов Груев, чийто син, Стефан Груев, е автор на книгата "Корона от тръни". Личният шофьор на Борис III не е на по-различно мнение. "Сигурен съм, че Негово Величество беше отровен". Единствен принц Кирил е изразил различното становище, че смъртта на царя не е насилствена. Но по-късно пред Народния съд "коригира" изказването си, заявявайки, че неговият брат е жертва на германците.
Версията, че Адолф Хитлер е отровил Борис III поради намерението му за излизане от Оста, е несъстоятелна. По същата причина фюрерът е трябвало да отстрани италианския крал Виктор-Емануил, който сваля Бенито Мусолини, а също така румънския крал Михай и унгарския регент Хорти, които са заговорничели за завой във външната политика.
Хитлер само деликатно загатва
че е информиран за техните намерения. В статията си "Борис III жертва на Хитлер ли е?" французинът Филип Делорм цитира бившия български дипломат Никола Николов, според когото монархът вече е на легло, когато непрекъснато питал дали е възможно германците да са му дали някаква отрова със закъсняло действие. Началникът на царската канцелария Светослав Помянов опровергава всичко с едно изречение. "Царят много добре се разбираше с Хитлер".
Слуховете за това, че немците са отровили царя, тръгват още тогава. Затова и нацистката пропаганда "взема мерки", като директно обвинява балдъзата на царя - италианската принцеса Мафалада, че е отровила зет си. И сестрата на царица Йоанна завършва живота си в германски концлагер.
Някои автори допускат предположението, че Борис III е бил отровен от англичаните. Само няколко дни след смъртта на българския монарх Уинстън Чърчил произнася заплашителна реч, в която гневно заявява, че това, което се е случило с Борис III, ще последва и останалите германски съюзници. Наистина, доста английски политици са имали зъб на Борис не само заради сътрудничеството му с германците, но и заради писмото му от есента на 1938 г. до лорд Чембърлейн с препоръка Судетската област да се пожертва за спасението на чехословашката държава и мира в Европа. Тогава се стига до спогодбата от Мюнхен, след която Германия окупира не само Судетите, но и цяла Чехословакия. След посещението си в Англия Борис III признава, че е написал писмото по поръчение на Хитлер.
И тази теза обаче не издържа на критики. Монархът е в добри роднински отношения с английския кралски двор и е приятел с определени политици. Поради тази причина той дава ценни съвети на Хитлер и обкръжението му да не насочват главния си удар срещу Англия. "Докато вие се борите помежду си, един червен Петър Велики ще се възползва".
За смъртта на Борис III съществуват и други версии, изключващи отровата. Едната от тях гласи, че
става въпрос за самоубийство
Царят дублира изкачването си до връх Мусала и последния си лов, работи денонощно в кабинета си - като че ли е искал умишлено да стигне до предела на физическите си възможности. Това поведение на монарха е било странно и неприсъщо за него, то е впечатлило обкръжаващите го, които по-късно в спомените си го определят като безразсъдство.
За съветски пръст в смъртта на царя пък говорят Хитлеровите министри Ялмар фон Шахт и Фриц фон Папен по време на Нюрнбергския процес, твърди френският професор Жак дьо Лоне в книгата си "Загадъчната смърт на именити съвременници". В нея има няколко страници, посветени на смъртта на Борис III.
Първият учен, издигнал тезата, че последният български монарх е убит от Сталин, е американският историк Робърт Конкуест, автор на прочутото изследване "Червеният терор в Русия". В една от книгите си Конкуест описва тайната среща между Борис III и Сталин, опирайки се на протокола, запазен в този архив. Българският цар пристигнал в Кремъл през Турция. Сталин бил груб и се държал с Борис III като със слуга. Поискала от него веднага "да смени влака" и българката армия да влезе във войната срещу Третия райх. Когато царят му споменал, че в замяна на това би искал да запази Македония, Сталин креснал, че "ще му приседнат тетовските ябълки". Връщането на Борис в България е станало пак по същия начин със самолет. Дали наистина обаче са сложили на царя кислородна маска, в която е имало отрова - каквато впрочем е и версията за убийството на царя от нацистите - остава загадка. Ако все пак някой от неговия кабинет е имал информация, това със сигурност е пълномощният министър в Москва Стаменов, чиято съпруга е била назначена за научен сътрудник в химическа лаборатория, ръководена от шефа на съветските тайни служби Лаврентий Берия, твърди бившият шеф на СМЕРШ генерал Павел Судоплатов. Не звучи убедително, особено изразът на Сталин за тетовските ябълки. "Бащата на народите" едва ли е бил чак толкова наясно с геополитическите реалности и свързаните с тях изрази на Балканите през 1943 г. И по-точно - с географията на Македония. Още повече че съществува и съвсем друга версия за случилото се на тази среща.
В началото на юли 1943 г. шефът на Абвера, адмирал Вилхелм Канарис, който отдавна играе двойна игра с англичаните, на път от Атина за Берлин се отбива в София. На четири очи Канарис споделя с цар Борис, че
немските тайни служби подготвят атентат
срещу Рузвелт, Чърчил и Сталин по време на срещата им в Техеран. Царят решава да използва тази информация и да играе ва банк. Оттук насетне събитията се развиват стремително. На 9 август 1943 г. при царя се явява пълномощният министър на Райха Адолф Бекерле и му съобщава по молба на Хитлер, че трябва да отлети за срещата с него на 13 август, петък. Позовавайки се на своя фатализъм, в който и Хитлер, и неговото обкръжение вярват, царят отклонява поканата да лети в този ден. "Не, в двойно фатален ден - 13, че и петък!". И в крайна сметка се разбира с немския посланик пътуването да стане на 14 август. Като веднага обявява, че заминава на лов.
На 10 август самолет "Юнкерс-52" с български отличителни знаци и с немски пилоти излита от Божурище за Анкара. Сред летците има резервен пилот - българин. "Малка повреда" на единия от двигателите принуждава самолета да кацне аварийно на резервно летище край Истанбул. Тук "резервният пилот" Борис III слиза от самолета и отива в близкия хангар, където го посрещат двама съветски разузнавачи. Самолет на съветското разузнаване превозва царя от Истанбул до Кавказ, а оттам в Москва.
Срещата на Борис III със Сталин в присъствието и на Георги Димитров се е състояла на 11 август вечерта. Борис изиграва своята карта -той съобщава за готвеното покушение в Техеран. След което пита директно: "Ваше Превъзходителство, може ли да се помогне на малка България да оцелее след войната?!"
И българският цар
получава твърдата гаранция на Сталин
за съдбата на България. В този момент Борис III се просълзил и капки пот се появили върху челото му - отбелязва Георги Димитров в тефтерчето си. Обръщайки се към двамата, Йосиф Висарионович казал шеговито, че "някои държави могат да вървят към социализма и като монархии". По обратния път царят се завръща в София на 13 август в двойно фаталния ден.
Всичко това звучи като супертрилър. И все още не може да се докаже. Но факт е, че след една година командващият войските на Трети украински фронт маршал Толбухин поднесе два букета руски цветя на покойния български владетел - единия от името на Сталин, а другия - от Георги Димитров.
Противно на желанието на царица Йоанна група лекари правят балсамация на тялото му. Описанието на патологичните изменения и до днес не е оповестено. А балсаматори на тялото са проф. Иван Москов и неговият екип от Съдебномедицинския институт. Извадените органи - сърце, бял дроб, стомах, черва, черен дроб, бъбреци били подложени на допълнително изследване. При него не са открити следи от отрова. Мозъкът на царя, противно на законите на аутопсията и балсамацията, не бил отстранен и изследван. Обяснението - да се избегне обезобразяване, тъй като височайшият покойник е бил плешив. Останалите органи били изсушени и поставени в ковчега. Експертизата на органите не е била назначена по процесуален ред и не е вписана в журнала на катедра "Съдебна медицина". Всичко това дава повод за оспорване на изводите за естествената смърт на монарха.
Истината е, че последният български цар е бил доста здрав мъж, смята известният наш патоанатом проф. Стойчо Раданов, който през 1991 г. извърши допълнително изследване. Но и той не оспорва диагнозата, вписана в смъртния акт.
Като доказателство, че смъртта на цар Борис е била "естествена", привържениците на тази версия сочат запазеното в стъкленица сърце на царя, чиято коронарна артерия е запушена от кървав съсирек, дълъг над 2 см. Заключението от това изследване напълно съвпада със заключението от протокола, направен по време на аутопсията, че смъртта на Борис III е причинена от болест, а не от отравяне. Ако бяха верни твърденията на професор доктор Ханс Епингер и тези на Фон Папен, споменаващ за индийска отрова, при която се "забелязвали признаци на пълно разлагане" на вътрешните органи, то това неминуемо щеше да се забележи при огледа на балсамираното сърце на Борис III, направен през 1991 година. Мозъкът на царя обаче не е бил изваден при аутопсията през 1943 г. Което продължава да оставя една голяма въпросителна. Навярно царица Йоанна е била права - истината все още се намира в руските архиви.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
