София. Един геолог и експерт по сеизмология предизвика трус в научната общност в последните няколко седмици. Професорът от Нов български университет и шеф на фонд "Научни изследвания" Рангел Гюров се озова в епицентъра на скандал с раздаването на 21 милиона лева за наука. Над 1000 учени от БАН вече поискаха отмяната на конкурса заради непрозрачност и нарушения, а някои настояват и за оставката му. Както и за напускането на неговия съратник - управителя на фонда Христо Петров.
Името на Гюров разбуни духовете още в момента, когато той оглави фонда. Заради факта, че той не е получил професорска титла от българската ВАК, както изискваше доскорошният закон, мнозина го определиха с популярното вече название "калинка". Гюров обаче тутакси се защити, че всъщност е получил званието в университета на Луанда Ангола, а от две години родният закон признава и чуждите титли. Професурата му е призната и в Португалия, където той е гост лектор на два университета. Въпреки това репортерите продължават да се съмняват под сурдинка, че дълги години проф. Гюров се е кичил с титлата неправомерно от гледна точка на българските закони. Това обаче не му попречи да получи наградата на ректора "Най-добър преподавател" в НБУ, където първи признаха званието му и дори бе избран за шеф на департамент "Науки за земята".
Едва неотдавна Гюров стана доктор на науките в Университета по библиотекознание, а малко по-късно самият университет спечели няколко научни проекта от фонда. Със субсидия се оказаха и изследванията на научния ръководител на Гюров, както и на неговата асистентка, което стана повод да се говори за нови "обръчи" от фирми около фонда. Самият професор обаче твърди, че всъщност именно той е разгонил лобитата, които досега са печелили редовно, като сами си назначавали рецензенти.
Проф. Гюров неведнъж е показвал, че не се бои от опоненти и обича да води битки, включително на научния фронт. От години той е известен сред колегите си с това, че лансира нестандартни тези, които не се споделят от широките кръгове учени. Преди време, в разрез с мнението на останалите сеизмолози, заяви, че земетресения могат да бъдат предсказвани, и сам се нагърби да прогнозира няколко труса у нас. Освен това е убеден, че не е далеч времето, когато земетресенията ще могат да бъдат предсказвани до десетина дни. "Навсякъде по земното кълбо трябва да има наблюдатели, които да събират информация накъде се движат плочите. Няма да е далеч времето, когато ще можем да прогнозираме нещата в рамките на 10 дни, както сега правим с прогнозата за времето", заявява самият той пред медиите. Името на проф. Гюров се свързва и с прогнози за цунами в Черно море, които биха последвали след един по-голям трус. Дали обаче ученият ще успее да прогнозира цунамито, което ще последва труса във фонд "Научни изследвания", тепърва ще стане ясно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
