София. Преди години не можехме и да мечтаем за толкова мащабно рок стълпотворение по концертите в летните жеги. Сега обаче ситуацията е високоволтова: днес феновете ще куфеят на "Хелуин" в Каварна, а на 6 юли предстои "София рокс", където ще купонясваме с хедлайнерите 30 seconds to Mars и The Offspring. И трите банди имат емблематични фронтмени зад микрофона, от различни поколения, жанрове и стил, но и заемащи еднакво високи върхове в рок и метъл музиката. Това са Джаред Лето от "секундите", Декстър Холанд, който провожда вечните пънкари за първи път у нас, както и гласовитият маестро на пауър метъла Анди Дерис. Ето най-любопитните детайли от живота и кариерата на тримата големи.
Анди се пръква от котилото на Kiss
Три са немските банди, чиито принос в рока и метъла е най-значителен: "Рамщайн", "Скорпиънс" и разбира се "Хелоуин". Виртуозите на пауър метъла пристигнаха вчера в Каварна и са хед лайнери на емблематичния фестивал днес. А един от основните отговорници за славата на бандата, както често става, е вокалът - Анди Дерис.
Анди, който тази година ще навърши 50 години, е вече ветеран, с десетки албуми зад гърба си. А юбилеят му напомня за това колко неусетно една банда, която дълго време считаме за част от новата и модерна вълна, вече е преминала в категорията на "рок динозаври". Анди влиза в "Хелоуин" през 1993 г., замествайки току-що напусналия вокалист Михаел Киске. Дерис е един от най-харесваните певци в метъл историята изобщо и има защо - спектърът от тонове, които покрива, е максимално широк, прави добро шоу и е записал вече библейските 9 албума като фронтмен на бандата, като през това направи и няколко солови албума.
Интересното е, че Анди се причислява към оная група рокаджии, които имат радикално несъгласие с политическата система. Дерис задвижи проект с музиканти от цял свят, които да запишат албум, вземащ на прицел банки, банкери, мениджъри и изобщо всякакви други "хедлайнери" на системата.
А заниманията му с музика започват с фалстарт - Дерис е в първи клас, когато родителите му го записват на акордеон. Анди никак не обича разгъващия се "радиатор", както го нарича в интервютата, но пък в същото време е музикално дете. Проблемът се решава в гимназията, когато Анди хваща китарата, заучавайки любимите си песни на къпещите се в световна слава "Кис" - банда, за която признава, че е основният му извор на вдъхновение. Най-забавното е, че парите за новия инструмент идват оттам, че в музикалния магазин разменил акордеона за китарата. Вкъщи бая го нахокали, но сега едва ли мислят по същия начин.
Анди е от рокаджиите, които са напълно чужди на всякакъв "хеви" лайфстайл - не прекалява с алкохола и фенките, а за наркотици не се е чувала и дума. Главната причина да спазва благоприличие е, че трябва да пази гласа си - супервисоките тонове, които хваща, биха били недостижими, ако редовно блъска отрови в гърлото си.
Въпреки че като всеки немец изпитва дълбока любов към родината си, Анди не живее в Германия от години - вместо това предпочита слънчевите Канарски острови.
Дерис винаги обича да разказва една случка, в която дал 40-минутно интервю на журналист. А журналистът накрая не се сдържал и го попитал: "Извинявайте, но вие на коя група бяхте вокал?.." Вероятно причината за подобен гаф е, че Анди не разчита на никаква екстремност: семеен е, възпитан, тялото му не е изрисувано в татуировки и други отличителни белези на събратята му по микрофон. За сметка на това Дерис има един-единствен коз, но какъв само: зверски богат глас, на който феновете в Каварна ще се радват тази вечер особено, когато дойде моментът, в който Анди ще избухне с обичаната If I Could Fly.
Декстър остана бунтар докрай
Вероятно всеки, който е бил тийнейджър през 90-те помни онзи особен момент, в който Pretty Fly for a White Guy се превърна в химн, ако не на поколението, то поне на няколко лета. Стилът на Декстър Холанд е разпознаваем и от първия тон: готин, свежарски и купонджийски на макс. "Офспринг" са от малкото банди, които никога не се решиха да робуват на мейнстрийма и модерното, а предпочитат да следват най-верния път: да си правят кефа, пък каквото стане. Интересното е, че русолявият фронтмен притежава сериозна диплома - молекулярна биология. Декстър заедно с колеги от университета има престижна научна публикация, посветена на СПИН. Освен това е закачил на стената и престижна магистратура по специалността. Прякорът му идва именно от имиджа му на "зубър", докато е ученик и студент - справял се с математиката виртуозно и за разлика от повечето музиканти бил цар на точните науки.
Холанд върти бизнес със собствена марка чили, издържан в мексикански вкус и стил "Гринго Бандито". На етикетчето е самият Декстър с револвери и сомбреро, изглеждайки досущ като Панчо Виля. Идеята му да почне такъв бизнес го сполетяла, докато хапвал чили и се зачел в етикетчето. Там пишело: "Хората, които обичат чили, са едни и същи. Те са страстни. Имат бутилка с алкохол, където и да се намират. Луди глави". Това съвсем паснало на описанието на самия Декстър и той решил да затвърди собствения си образ с чили лично производство...
Подобно на друг вокал от съвсем различен жанр - Брус Дикинсън, Декстър е лицензиран пилот. Има собствен самолет, на който е изписал Anarchy Airline, добавяйки огромен изрисуван анархистичен знак.
Фронтменът на пънкарите има една дъщеря - Алекса, която също вече се занимава с музика. За нея споделя, че са напълно на един акъл и не вижда онази разлика между дете и възрастен. "Колкото повече пораствам, толкова по-голямо дете ставам. Няма нищо по-приятно от това", казва пънк легендата.
Джаред Лето нещо не остарява
В интернет могат да се намерят десетки снимки на Джаред Лето, под които феновете недоумяват как e възможно да изглежда почти като 20- годишен, при положение, че е на 42. Джаред в момента се радва на най-силния период в живота си - грабна "Оскар" за поддържаща роля в "Клубът на купувачите от Далас" и е на върха на славата с 30 seconds to Mars.
Джаред е заклет вегетарианец и много придирчив, дори капризен човек. Достатъчно е само да прегледаме изискванията му за концерта на бандата на "София рокс", за да се убедим в горното: той поиска гримьорната му да е от две стаи - черна и бяла, а температурата в тъмното кътче да бъде точно 26 градуса, докато в светлото да не надвишава 16. Добре известно е, че Лето е силно привързан към майка си Констанц, която винаги пътува с него по време на турнетата - вози се в буса при музикантите без никакви притеснения. "Мамо, обичам те. Ти ме научи да мечтая", обърна се към нея Джаред, държейки статуетката си.
Детството му е особено интересно. Лето отраства с майка си и втория й мъж, с брат му Шанън Лето и доведените си братя. В един момент живее в хипи комуна. "Оттогава ми остана навикът и удоволствието да се вмъквам в домовете на чужди хора. Чувствах се много удобно в нечия празна стая", мотивира се той. Със семейството живеят номадски, сменят често домовете си, а Джаред все е в центъра на лошите момчета - в десети клас напуска училище. Все пак завършва по-късно във Вашингтон, а след това записва изобразително изкуство в арт университета във Филаделфия, откъдето се прехвърля в училището за визуални изкуства в Ню Йорк. И до днес това е любимият му град, въпреки че живее в Ел Ей. Отива там преди 22 години с идеята да пробие в музиката, но за да се издържа, се съгласява на спорадични участия като актьор. Две години по-късно получава роля на Джордан Каталано в телевизионния сериал, спечелил му отраз женското обожание. След края на сериала ангажиментите го заливат лавинообразно -"Градски легенди", "Луди години", "Боен клуб", "Тънка червена линия". Въпреки участието му в хитови продукции Лето успява да привлече вниманието на критиката и зрителите едва като наркомана Хари Голдфарб в "Реквием за една мечта" през 2000-та.
През същата година участва и в "Американски психар" на Мери Харън. Двата филма стават тотални хитове, а пътят му към славата е вече трасиран. Както често става обаче в подобни ситуации, свръхнапрежението поваля Лето: решава да се премести в Португалия, за да се отърве поне за малко от продуцентите. Нещата обаче не се получават - съвсем скоро поема още култови роли: в "Паник стая" с Джоди Фостър, "Александър" с Колин Фарел и "Цар на войната" с Никълъс Кейдж. В един момент е толкова изтерзан от света на киното, че отказва роля на режисьор, към който всеки изпитва огромен респект - Клинт Истууд и предложение за "Знамената на нашите бащи". Казва, че с музиката си почива от киното, а с киното от музиката. Успехът на бандата му идва най-вече с втория и третия албум: тези от 2005-а и 2009-а A beautiful lie и This is war.
"Всъщност съм много дискретен. За моя живот няма много детайли в медиите, което ме радва. Не съм риалити звезда, а и по принцип този статус не ми допада. Когато отидох в училището по изкуства, смятах, че ще стана артист. Това е всичко, което наистина исках да споделя с хората - моята работа, а не личността си. Все още се чувствам по същия начин", призна носителят на "Оскар". Все пак няма как да скрие годежа си с Камерън Диас през 2000 г., с която се разделя две години по-късно. Когато не пише песни и текстове и не работи върху нова роля, Лето се отдава на хобитата си - сноуборд, скейтинг, катерене из планини. Рисува и често се захласва пред статива. Под псевдонима Бартоламю Къбинс Лето режисира музикални видеоклипове. Приемал е и доста ангажименти в модния бизнес, което отново доказва, че талантът му е необятен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
