Симитли. Чувствата пречат на работата. Необходимо е хладнокръвие, за да се окаже светкавична помощ на пострадалите. Това е мотото на спасителя Валентин Костадинов, който ръководеше акцията по издирването на затрупаните в "Ораново".
Той ръководи минноспасителната служба в Бобов дол. Потомствен миньор е. Като прадядо си и баща си. Станал работник 3 дни след казармата. Преди това завършил Техникума по минна промишленост, а после задочно Минно-геоложкия университет. Бил е и крепач, и завеждащ смяна, и заместник-началник на участък. Съпругата му Захарина приела избора му да се захване с тежката и опасна мисия на минен спасител.
"Голямата ми дъщеря Кристина ще е в 11 клас, а малката Весела - в пети. Поне те няма да станат миньори", казва с облекчение Валентин. Захарина, Криси и Веси му дават сили да преодолява трудностите. "Надявам се да успеем да отидем на море и планина, макар и за кратко. Но не правя планове, че звънне ли телефонът, зарязвам всичко и тръгвам на акция", обяснява спасителят. Моли се да няма повече такава авария като тази в "Ораново".
"Защото срещу природата сме безсилни и ние. Никой от нас, спасителите, не е Господ", допълва началникът на минноспасителната служба в Бобов дол. Не е суеверен. Не изпълнява ритуал за късмет, преди да тръгне на поредната акция. Не се кръсти, не тръгва винаги с левия крак, не носи в себе си икона.
"Това е моята съдба, моята работа. Пък и каквото е писано на глава, на камък не ходи", твърди 39-годишният минен спасител. Сигурно е, че никога няма да забрави датата 16 юли 2013 г. Точно десет дни след рождения му ден получават сигнал за авария в рудник "Ораново" в Симитли. Веднага едно бойно поделение от 6 души потегля с автомобил "УАЗ" към мястото на инцидента. Тръгнала и линейката, но се развалила по пътя. Още в началото предлага да започне изработката на обходна галерия. Стигнало се и до пререкания.
"В такава ситуация не се съобразявам дори с министъра. Защото аз нося отговорност, аз слагам подписа си. Те решиха да чистим до пробива във фаталната 64-та галерия. Но в един момент непрекъснатият теч на кал постави на карта живота на хората ми. Бях категоричен, че няма да рискувам да загубя спасител и си тръгваме, ако не направим обходна галерия", разказва спасителят.
Гордее се, че нито един от подчинените му не се отказал през тези 18 дни на операцията. Никой не мрънкал, никой не попитал дали няма да получи допълнително възнаграждения за непрекъснатата и опасна работа. Хобито на Костадинов е да ловува, има две ловни пушки, както и две кучета. При преследването трябва да си внимателен, да не се разсейваш, да си прецизен и точен в стрелбата. За да не пропуснеш мишената.
"Все неща, които важат и за работата ми на спасител. Прецизност и точност, за да не пропуснеш възможността да спасиш човешки живот", казва Костадинов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
