За българинa Коледата винаги е бил дълбоко семеен празник, чиято подготовка започва още на Игнажден, когато според народните вярвания са започнали родилните мъки на Богородица. Тогава се приготвя бъдникът. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огънят през празничната нощ. Преди да го отсече, човекът моли за прошка. Бъдникът не трябва да докосва земята, след като е отсечен, и се носи на дясното рамо до ввкъщи, където го очаква цялото семейство. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!" В някои краища бъдникът се пали още но Игнажден и гори до самата Бъдни вечер. В края на дървото се повъртява дупка, която се пълни със зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището. През това време жените пеят:
"- Ой ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?
- Аз съм расло тамо горе,
на планина, на рудина,
край езеро самовилско.
Отсече ме вакъл овчар,
донесе ме да ме сади
край огнище, край трапеза.
Аз съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Бъдникът гори цялата нощ. Според народното поверие, за да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци. Вярванията са, че Бъдникът има лечебна и магическа сила. В някои части на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се ползва за лек или се посипва по ниви и ливади за плодородие. В някои краища на странта бъдникът се пали още на Игнажден и гори до Коледа.
Бъдни вечер е първата от трите кадени вечери от зимния празничен цикъл. Най-важна роля при нея играят освен бъдника, обредните хлябове, коледните ястия и коледуването. Обредните хлябове са три вида: същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански (гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски (краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). От ранни зори жените се подготвят за празника. Брашното за обредните хлябове се сее през три сита. Замесва се с прясна "мълчана вода", донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Докато се меси, момите пеят обредни песни. Същинският обреден хляб - боговицата, е украсена с кръст. На втория, наречен на къщата и стопанството, за украса се изобразяват добитъкът, хората, кошарата. Третия тип са вити краваи - колачета, които се дават на коледарите. На този ден момите запазват първия залък от боговицата и я слагат под възглавницата си. Поверието гласи, че когото сънуват през тази нощ, за него ще се оженят.
Трапезата на Бъдни вечер е най-вълнуващият момент от вечерта. Тя се подрежда върху слама пред огнището, покрита е с месали, и е продълговата, за разлика от обикновената кръгла трапеза. Вечерята трябва да започне рано, за да узреят рано житата, по време на вечеря никой не трябва да става, за да не стават кокошките; ако това се наложи, ходи наведен, за да са тежки житата. На коледната софра освен хлябове се поставят и нечетен брой постни ястията - боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, гръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Към тях се добавят различни плодове и изсушеното на свисла грозде. Чесънът се ниже на усукан бял - червен конец и го връзват на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията. От орехите всеки счупва по един, за да провери ще бъде късметът му. Ракията и виното също заемат своите места, но до полунощ, когато църковната камбана възвестява раждането на Спасителя, никой не посяга към тях.
Като стане време за вечеря, най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете. Въглените, с които са кадили, се слагат в огнището и се наричат: за жито, за вино и за царевица. На сутринта се гледа - по който има пепел, там ще е плодородно; който е на въглен, ще е лоша годината. След молитва стопанинът вдига коледната пита с паричката и я разчупва, като първото парче се оставя за Богородица. После всеки сам си взема. На когото се падне паричката, ще има голям късмет. Трапезата не се вдига цяла нощ, за да слезе на нея светецът - покровител на дома, Богородица и мъртвите роднини, душите на които съгласно народните вярвания Свети Петър пуска във времето между Коледа и Ивановден да видят някогашните си имоти и живите родственици. Храната остава на масата, за да може, ако на вратата почука закъсал по зимните пътища странник, да бъде нагостен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
