Славейков учи децата на четмо и писмо в местното школо
Аз съм роден в средновековната столица на България Велико Търново. Пътувам често натам, правя и мащабни археологическите разкопки. Естествено познавам отлично историческите забележителности край древния град. По време на априлското изложение за културен туризъм във Велико Търново през 2014 г. обаче откривам, че съм пропуснал една от най-важните. И без колебание се запътвам към отстоящата на 40 км Трявна - един от символите на българското Възраждане.
Китното градче е живописно сгушено в северните склонове на Централния Балкан. Тук вероятно е имало селище още по време на Второто българско царство, но най-важната част от историята на града започва през втората половина на ХV в. Тогава местните хора добиват статут на дервентджии в Османската империя - хора, натоварени със задачата да пазят планинските проходи. Султански указ от 08.04.1565 г. узаконява техните свободи и привилегии. Това помага през ХVI-ХVIII в. да се развият различни занаяти като дюлгерство, златарство и особено художественото изкуство на уникалните тревненска иконопис и дърворезбарство.
Към средата на ХIХ в. Трявна се превръща в един от най-красивите и богати български градове. И днес е запазен нейния прекрасен централен площад и моята разходка започва именно оттам. Високо над него се издига стройният силует на символа на селището - Часовниковата кула с бронзовите камбани на върха. Първата ми спирка е построеното през 1836-1839 г. Тревненско школо. Мащабният за тогавашното време ансамбъл включва вътрешен двор, ограден с помещения от всички страни.
Това е едно от първите български светски училища,
където цели 8 години преподава самият Петко Рачов Славейков.
После разглеждам характерния стил на оцелелите двуетажни възрожденски къщи с широки стрехи и издадени към улицата еркери. Най-стара е издигнатата през 1804-1808 г. Даскалова къща. Впечатляващи в нея са невероятните тавани в двете гостни стаи с форма на слънца - шедьоври на дърворезбата от епохата на Възраждането. Известните тревненски резбари са оставили произведенията си не само в града, но и в съседните села Боженци, Скорците, Енчевци и др.
Сред върховете на местната архитектура са вдигнатите от майстор Димитър Сергюв къщи - Калинчевата (1830), Добревата (1834), Сергевата (1841), Райковата (1846) и Киревата (1846). Те отново са двукатни с представителна и обърната към улицата фасада със задължителен дюкян на нея. Жилищният етаж се издава навън, а там е характерният просторен чардак, гледащ към обширния вътрешен двор.
Като всеки голям възрожденски град, Трявна е духовно средище на християнството. Още през ХVIII в. край старинния площад се е издигала църквата "Св. Архангел Михаил", която през 1798 г. е опожарена заедно с голяма част от селището от страшните кърджалии. В 1819 г. храма е възобновен като трикорабна псевдобазилика с притвор. Иконите са изработени от зографите на известната Витанова фамилия през 1820-1821 г.
Втората стара църква на Трявна е "Св. Георги" и е обслужвала Долната махала. Строена е по проект на първомайстора Димитър Сергюв през 1848-1852 г. Тя отново има характерния за българското възраждане план на трикорабна псевдобазилика и притежава открит притвор с колони, поддържащи пет арки. Особено интересен в нея е иконостаса, изработен от един от най-добрите местни художници, Димитър Дойковчето. Фреските са изпълнени от представители на известната Захариевска фамилия и от тази на поп Димитър Кънчов. Иконите пък са изписани от талантливите Витановци.
Въобще именно неповторимите зографи донасят на града най-голямата слава и я разнасят по всички краища на поробената българска земя. Заедно с ненадминатите строители и умелите резбари те изграждат уникалната за епохата тревненска художествена школа. Професията се е предавала по наследство,
като в продължение на две столетия са се оформили седем зографски семейства
По имената на основателите си това са Витановската, Захариевската, Поп Димитър Кънчовата, Миневската, Венковската и Минчевската фамилии. Резултат от тяхната дейност е прочутата тревненска икона, шедьовър на възрожденското изкуство. Тя съчетава в себе си традицията на средновековната иконография с реализма, богатия колорит и одухотвореността на Новото време.
От няколко години посетителите на Трявна имат възможността да се насладят на уникална експозиция от икони. Тя се намира в покрайнините на града, където през март 1944 г. е открит санаториум за възстановяване на болни деца. Той е направен с помощта на петте милиона лева, дарени от царица Йоана. Към него е бил построен и параклис, който никога не е функционирал като църква, поради настъпилите след половин година драматични събития в България.
Именно в него през 1984 г. е създаден музея "Тревненска иконописна школа". Удивен съм от показаните повече от 160 творби на местните зографи. Изложбата проследява цялото развитие на тукашната иконопис. Забележителна е и възстановката на зографско ателие от ХIХ в. В него с оригиналните инструменти са илюстрирани всички етапи на художественото творчество.
Възхитен от видяното, аз се прибирам към Велико Търново. Минавам покрай Килифаревския манастир, който е символ не само на Средновековието, но и на Възраждането. И си мисля за самобитната българска култура, оцеляла цели пет столетия в тъмнината на робството.
Легендата за Часовниковата кула
Според летописеца поп Йовчо, символа на Трявна, Часовниковата кула, е построен през 1814 г. Преданието разказва как било добито разрешението за строеж от османските власти. За да го получат, тревненските жени трябвало да се откажат да носят красивите си набори за глава, сокаите, наподобяващи короните на някогашните търновски болярки.
Димитър Сергюв строи мост за чудо и приказ
Заедно с Часовниковата кула, емблема на града е и каменния мост над Тревненската река. Наричат го Гивгирения или Гърбавия. Съоръжението е с три арки и е издигнато през 1844-1845 по проект са Димитър Сергюв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
