30-годишният хасковлия Антон Тончев заряза журналистиката заради занаята на дядо
Че рекламата е голяма работа и хулен или одобряван, един филм може да изпоти дори и 30-годишен занаятчия, намира своето доказателство в Хасково в работилничката на най-младия сарач у нас. Тръгналият да шества на големия екран на 14 февруари "50 нюанса сиво" отвори сериозна работа на журналиста по образование, но майстор на конски амуниции по призвание, Антон Тончев. Буквално. Само за последните два месеца и половина, откакто лентата се върти по кината, поръчките за камшици към хасковлията са се увеличили тройно.
30-годишният сарач, който е най-младият от малцината представители на занаята в България, почти не смогва да изпълнява поръчките. И ако доскоро камшиците са поръчвани от конярите, то напоследък в работилничката му зад автогарата в областния град влизат съвсем непознати мъже и жени, за да си поръчат бич като аксесоар. Модата тотално е завзела младите, а предпочитанията им за кожените камшици са във всички нюанси на дъгата.
Антон обаче изпълнява всичко прецизно, не надава ушенце за това кой как ще използва поръчката си. Младият сарач е свикнал с какви ли не прищевки в работата си. Издава само, че заявките от клиентите му, собственици на коне, също понякога са претенциозни. За каквито и да е пари обаче е категоричен, че
не би направил нещо кичозно
не би изпълнил поръчка, която според него не е естетична.
Всичко, което прави като оборудване за конете, Антон образно нарича "обличане за кон". Затова държи да измери мерките на животното лично. Понякога му водят конете до работилницата, друг път ходи на място - там, където се отглеждат. Прави го, защото обяснява, че е като при човека - ако една дреха не ти е по мярка - не е удобна. Държи конете, които "облича", да се чувстват комфортно в приготвените от него джаджи. Тези познания за четириногите е натрупал по време на 15-годишния си опит в сарачеството.
Научил е занаята от дядо си Грозю Райчев. Той станал частник през 1984 г., когато кооперацията, в която работил като майстор, се разпаднала. Оттогава внукът Антон започнал да влиза в ателиенцето за изработване на конски амуниции. Като по-малък само се мотаел в работилничката метър на два. Едва като седмокласник влязъл, за да работи в нея. И оттогава не я е напускал, дори когато следва. Завършва спортна журналистика задочно в Бургаския свободен университет заради страстта си към футбола. Цял живот е бил фен на ЦСКА.
През последните години обаче, покрай приятелството си с някои от момичетата в хасковския женски отбор по баскетбол, е голям фен и на този спорт. Дори е в агитката на успешния тим, пътува с тях и
носи барабан, за да ги подкрепя в залата
Малко по малко, с годините Антон се почувствал по-уверен в майсторлъка си и дошъл ден, в който дядо му му отстъпил стола и инструментите си като титуляр.
Сега Антон е истински моден корифей в бранша.
Макар че сарачът е запазил основите в занаята и работи всичко на ръка, понякога обича и да експериментира - със зелени и с червени, с кафяви кожи. Споделя обаче, че черната винаги е на мода. Работи само с естествени материали - естествено дърво, ръжена слама, и то - жъната на ръка. Предпочита българската кожа, взима я от майстор в Габрово. За турската казва, че повече е лъскава, отколкото здрава. Много от джаджите, с които работи сега младият сарач, са му подарък и от други майстори от града. Носят му ги, защото
повечето от тях нямат наследници
в занаята, а ръчно изработените инструменти са им мили и, попадайки в ръцете на Антон, започват да живеят втори живот.
Понякога е в ателието по 12-13 часа. Споделя, че работа има. Има и интересни поръчки. Една то тях е за хасковлия, собственик на четири коня. Изискването било да измайстори и еднакви амуниции и за четирите жребци, така че да изглеждат напълно еднакви, когато са един до друг. Оглавник за кон с бронзови фигури е друга от екстравагантностите, които е правил. Поръчката обаче се води луксозна, доста скъпа е и малцина могат да си я позволят, защото от обикновен оглавник, този с бронзови фигури
скача като цена с 50 до 150 лева
Освен за коне, той има поръчки и за аксесоари за хората. Майстори брезентови покривала, боксови круши, палатки, чанти, калъфи, кании за ножове, каишки за гимнастици, оборудване за щанги. При него се поръчват и патрондажи, дори колани. Често му се случва да подари свой колан на приятел, който го е харесал. "Свалям го и му го давам, това ми е голям кеф. Затова и аз, като в онази приказка за обущаря със скъсаните обувки, най-редовно съм с празни гайки на дънките", споделя майсторът.
Въпреки че няма свой кон, Антон признава, че му е истинско удоволствие, когато присъства на кушия и жребец, "облечен" от него, победи. "Искам да работя това, което ми доставя истинско удоволствие", казва Антон, затова макар и да признава, че често трудът му е изморителен, никога досега не му е минавало през ума да смени занаята си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
