- Лошото дете на една друга епоха затъва в дългове
- Дъщеря му Ада е блестящ математик, прави прототип на компютъра
Ако днес на медиите им се наложеше да пишат да Джордж Байрон, вероятно щяха да го окачествят като "Лошото дете на епохата". Навремето това се е твърдяло под сурдинка - доколкото Джордж Гордън Байрон винаги е живял в разрез с всякакви правила.
Авторът на "Странстванията на Чайлд Харолд" и "Дон Жуан" е известен като бохем и авантюрист, чийто живот преминава в екстравагантности, множество любовни връзки и раздели. Обвиняван е в кръвосмешение заради връзка с природената си сестра, в хомосексуализъм. Наследник е на аристократичен род, който обаче запада, и трупа дългове през целия си живот. Умира от треска на 19 април 1824 г., докато, емигрирал от Великобритания, подготвя нападение срещу османската крепост Лепанто по време на Гръцката война за независимост.
Гърция и досега го почита като национален герой
Всъщност поетът е известен не само с творчеството си, а главно с живота, който не се придържа към никакви тогава общоприети социални норми. Склонността да задлъжнява наследява още от баща си - след като той продава имотите на семейството и умира, на майката Катрин се налага да продаде семейното имение и дори титлата си, за да оцелеят заедно с малкия Джордж.
През август 1799 г. Байрон постъпва в училището на Уилям Глени в Дълич. Байрон по-късно казва, че по това време и дори когато живее в Шотландия, неговата гувернантка - Мей Грей, идвала в леглото му през нощта и "си правела шеги с неговата персона." Според Байрон това "е причината за ранната меланхолия на моите мисли, след като изпреварих живота."Грей е уволнена заради слуховете за сексуални контакти с Байрон, когато той е на 11 години.
През времето, когато не е на училище или в колежа, Байрон живее с майка си в имението Бургейдж в Саутуел, Нотингамшър, но отношенията им не са добри. Докато е там обаче, прави първи стъпки в литературата. Той се сприятелява с Елизабет Пигът и брат й Джон, с които изнася две пиеси за развлечение на местното общество.
С помощта на Елизабет, която преписва множество от грубите му чернови, по това време Байрон започва да пише първите си книги с поезия. "Скитнически творби" е публикувана от Ридж от Нюърк и съдържа поеми, написани от Байрон, когато е на 14-годишна възраст. Изданието обаче набързо е върнато и изгорено по съвета на преподобния Томас Бийчър (приятел на Байрон) заради любовните стихове и то най-вече "На Мери". Скоро след това
Байрон се отдава на сатира
но текстовете на "Английски бардове и шотландски рецензенти" до такава степен разгневяват така наречените критици, че те го канят на дуел заради острите фрази, отправени срещу тях. Той решава, че е по-благоразумно да отпътува в чужбина, и след пътешествията си се завръща с нови ръкописи. Тогава се появяват и "Странстванията на Чайлд Харолд", които дори и за изненада на Байрон, критиката посреща с голямо одобрение. За първи път тогава той казва "Събудих се една сутрин и бях известен".
Въпреки своя успех, съвсем скоро Байрон задлъжнява със значителни суми още като млад, което, по думите на майка му, се дължи на неговото "безразсъдно пренебрежение на парите." Докато живее в абатството, самата Катрин е в страх да не би кредиторите на сина й да почукат един ден на вратата й.
От 1809 до 1811 г. Байрон се включва в Голямото пътешествие, което по онова време е съвсем обичайно за по-заможни младежи. Наполеоновите войни са причината поетът да се отклони от обичайния маршрут през Франция и Италия и да се обърне към Източното Средиземноморие. Кореспонденцията сред неговите приятели дава повод да се твърди, че ключов мотив за пътуването е надеждата за хомосексуално преживяване. Има и теории, че отпътува, защото се притеснява да не би да започне нова афера с вече омъжената Мери Чатсуърт - неговата предишна любима (на която посвещава "На една дама: при запитване за причината да напускам Англия през пролетта"). Някои смятат за причина желанието му просто да избяга от всички усложнения, както и интереса към екзотични земи. Поетът пътува от Англия през Испания до Албания и прекарва време в двора на Али паша в Янина, а после и в Атина. През по-голямата част от пътуването негов спътник е приятелят му Джон Хобхаус.
През 1812 г. Байрон се впуска в публично известната си
афера, която шокира британското общество
с омъжената Лейди Карълайн Лам. Байрон впоследствие прекратява тази си връзка и продължава нататък с други афери (като тази с Лейди Оксфорд), но Карълайн никога не се възстановява напълно психически. Тя започва да го преследва, дори след като той се отказва от нея. Тя е емоционално неуравновесена и губи толкова тегло, че Байрон съвсем жестоко подхвърля коментар на свекървата й (приятелката му Лейди Мелборн), че е "преследван от скелет". Карълайн започва да го търси в дома му, понякога предрешена като вестникарче, като по това време подобно действие би разрушило уважението, с което и двамата се ползват в обществото. По време на едно такова посещение тя изписва "Помни ме!" в една от книгите на бюрото му. В отговор Байрон пише поема, озаглавена "Да те помня! Да те помня!", която завършва със следното: "Ти - невярна на него, ти - демон за мене."
Байрон бива обвиняван и в кръвосмесителни връзки със своята полусестра Аугуста. Жени се в крайна сметка за друга, но бракът им не се оказва особено сполучлив. Той се отнася зле с нея и не скрива разочарованието си, когато на 10 декември същата година Ан ражда дъщеря (Аугуста Ада), а не син. По-късно Ада Байрон се оказва блестящ математик, създал предшественика на компютъра. Поетът обаче е присъствал в нейния живот само месец. На 16 януари следващата година Лейди Байрон го напуска, взимайки със себе си едномесечната си дъщеря. На 21 април Байрон подписва договор за развод. След този разрив в семейния му живот, Байрон отново напуска Англия. Този път окончателно. През 1817 г. пътува до Рим. Връщайки се във Венеция, пише и четвъртата песен от Чайлд Харолд. Почти по същото време продава Нюстедското абатство и публикува "Манфред", "Каин" и "Преобразеният урод". Първите пет песни на "Дон Жуан" са написани между 1818 и 1820 г., в който период Байрон се запознава с младата графиня Гичоли, която
открива първата си любов
в лицето на поета. От своя страна Байрон й предлага да избяга с него, но тя отказва.
От 1821 до 1822 г. Байрон завършва песните 6-12 на "Дон Жуан" в Пиза. Живее в Генуа до 1823 г., когато вече се отегчава от живота си в италианския град и приема предложението за помощ от страна на представители на Гръцкото движение за независимост, борещо се срещу османската власт. На 16 юли същата година Байрон напуска Генуа на кораба Херкулес, пристигайки в Кефалония (част от Йонийските острови) на 4 август. Харчи ?4 000 от собствените си пари за подобряване и поправка на гръцката флота, след което отплава за Месолонги в Западна Гърция, пристигайки на 29 декември. Присъединява се към Александрос Маврокордатос - гръцки политик с военна власт. Въпреки военната авантюра, Байрон не си поплюва и в личен план - той непрекъснато ухажва своя гръцки паж Лукас Чаландрицанос, ала без отговор. Маврокордатос и Байрон планират атака срещу турската крепост Лепанто, намираща се на издатина в Коринтския залив. Байрон назначава специалист да се погрижи за артилерията и взема част от бунтовниците под своя команда, въпреки че му липсва военен опит. Но преди да отплават, той се разболява на 15 февруари 1824 г. от треска. Пускането на кръв - обичайният за онова време лек, го отслабва допълнително. Предполага се, че това лечение, проведено чрез нестерилизирани медицински инструменти, е причината Байрон да получи сепсис. Поетът вдига висока температура и умира на 19 април.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
