Древните издълбали нишите в скалите като пчелна пита
Огромното скалното светилище в Източните Родопи е достъпно само за археолози
Глухите камъни е един от най-големите тракийски скални култово-погребални комплекси в Източните Родопи. Възникнал е през ранножелязната епоха и е функционирал през античността и средновековието. Представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок, изсечени в скалата две гробници и стълба, водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата. Като пример за почитта на населението към това място и приемственост между религиите тук е изградена и църква от V-VI в., част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.
Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Намира се в най-високите части на източнородопския рид Гората при надморска височина 500-560 метра в землището на село Вълче поле. То е в рамките на днешната община Любимец, непосредствено до землището на село Ефрем, община Маджарово. До него се достига по черен път, отделящ се от превала при шосето свързващо селата Малко Градище и Дъбовец.
Естествено скалите са насочени на юг към Вълчеполската котловина. Оттук се открива поглед и към началото на язовир Ивайловград при село Бориславци. На около 700 метра източно от местността се намира едноименния връх - Глухите камъни, който е и най-високият връх от рида Гората.
Глухите камъни са посетени и споменати от братята Карел и Херман Шкорпил. В края на 70-те години тук са извършени и теренни проучвания от екип на археолога Иван Венедиков. Известността си получават едва след 1975 г., когато Александър Фол ги описва. През 2008 г. започват същински теренни проучвания водени от екипи на археолозите Георги Нехризов и Дойчин Грозданов. Светилището вероятно е част от цял комплекс свързан с населено място южно от него в посока към река Арда. Интересни са нишите, издълбани в скалата и придаващи й вид на пчелна пита. Основната част от нишите са трапецовидни, но има и засводени или правоъгълни. Подобни ниши се откриват на много места из Източните Родопи. Предполага се, че тук е полаган прахът на умрели знатни траки от района. В подножието на най-западния скален блок са издълбани две килии, за които учените имат версия, че са гробници на местните владетели или пък са служили за баптистерий през средновековието. В единия край на скалата нагоре са изсечени стъпала, които водят до резервоар за вода, издълбан в скалата. На площадка в основата на скалата са открити основите на църква от V - VI век. Вероятно тя е изградена върху езическо светилище. Южно от скалите са открити основите на различни сгради, които вероятно са имали представителен вид, както и останки от крепостна стена. От артефактите интерес представляват съдове, служили за преливане на течности, мраморна плочка с изобразен на нея символ, както и монети, една от които от елинския град Абдера, намирал се при устието на Места.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
