Технологията на производството му била известна само на жреците
Местността край Хасковските Минерални бани, точно над с. Горно Брястово, от столетия е известна като "Шарапаните". Мястото е наречено така заради забележителните и добре запазени паметници от старожелязната епоха в района - шарапаните (винарски камък "шарап таш"). Това са древните винарни на траките. Издълбани са в скалите преди 2600-2800 години. Обикновено са с кръгла форма, по-рядко са правоъгълни корита, с диаметър до 2 м и дълбочина до около 0,60-0,70 м. Басейнчета са наклонен и са свързани чрез улей за изтичане на течността.
Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Наименованието дава основания на повечето изследователи за теорията, че обитателите на тези места са преработвали в древността в шарапаните грозде за вино. Такива съоръжения има и на други места в Баните - в местностите Кара кая, Гарваница, Пожарището, Аврамов камък. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бога на виното и веселието Дионис. В древна Тракия култът към бог Дионис бил широко разпространен. Виното съпровождало древните траки през целия им жизнен път. С вино те посрещали появата на нов живот и пак с вино изпращали покойниците си към отвъдното.
Има обаче и още една теория за тези интересни съоръжения - че са използвани при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода за добиването на благородни метали. Според някои учени, шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време.
Факт е обаче, че в района на община Минерални бани се забелязва най-голямата концентрация на шарапани на Балканския полуостров. Един от поддръжниците на теорията, че шарапаните са винарни съоръжения, е и изследователят на Минерални бани доцент д-р Красимир Лещаков. Виното е било сакрално питие за траките.
Технологията на производството му била известна единствено на жреческото съсловие, което използвало напитката при ритуалите си. Преди няколко години това свещенодействие беше възстановено в Хасковските Минерални бани. Възстановката показа ритуалите, извършвани от траките при правенето на вино преди около 3200 години. При възстановката след като гроздето се набере от масива се изсипва от плетени кошове в шарапаните. Скалният басейн преди това е почистен добре с вода и преметен с върбови клони. Върховният жрец облива каменната винарна със старо вино и благославя еликсира. Нагазват девици, облечени в бяло. Момичетата изцеждат до последно сладкия сок от гроздовете, които мачкат с босите си нозе. Когато се мачка гроздето в шарапаната се пускат и билки, за да е по-уханно виното. Не след дълго сокът потича от чучур, издълбан в края на камъка. В древността гроздовият сок се е събирал в мехове и бил отнасян в пещери на хладно докато стане вино.
Другата теория - че каменните издълбавания в местността са би използвани като съоръжения за добивът на злато, е подкрепяна от факта, че част от шарапаните са разположени доста далеч от терените, на които биха могли да бъдат отглеждани лозя. Според древни летописци, чиито твърдения Херодот отхвърля като недостоверни, траките са отливали злато в подобни съоръжения, разказва археологът Лещаков.
Но, за да се задълбочи още повече мистиката и отговорът да не е еднозначен дали действително шарапаните са се ползвали като винарни, в Маджарово са открити три шарапани. Едната от тях се намира на 700 м. надморска височина. Районът е богат на полезни изкопаеми, а мястото противоречи на каквато и да е теория тук да е имало някога лозов масив.
Древните били изкусни в занаята
Древните траки са познавали около 150 сорта грозде, показва изследване на историка от Хасково Ирко Петров. Римският агроном Колумела обяснява това многообразие с факта, че отглежданите при различни условия лози от един и същи сорт дават различно по качество грозде. Лозарите от тази древна епоха добре познавали не само отделните сортове, но и способността им да виреят при различни условия. В практиката си траките оставяли лозите да се увиват върху засадени специално за целта дървета, като ги провесвали между тях.
Пиршествата се прочули в Рим
"Всички траки са пияници", пише гръцкият ретор и граматик Атеней, който първо е живял в Александрия, а по-късно в Рим. Разбира се, тези негови думи не трябва да се приемат буквално, но за невероятните пиячески способности на траките говорят и други древни автори. При това трябва да се има предвид, че в антична Гърция и Рим консумацията на вино била ежедневие. Явно траките пиели доста повече, за да ги впечатлят. За умението им да издържат на здраво пиене говори един обичай, описан от Ксенофонт. Става дума за бойния танц, наречен "колабрисмос", който траките обичали да изпълняват по време на пиршества. При него танцьорите имитирали истинска битка, разделени по двойки. В края на танца единият удрял другия така че всеки мислел, че действително го е убил, докато той просто падал изкусно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
