Първият по рода си Празник на траханата в България се проведе тази събота, 3 август. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, се случи на площада в село Пелевун, община Ивайловград, по идея на Теменужка Матева.
"От няколко години се опитвам да популяризирам и възстановя на родния пазар този уникален български продукт, забравен през годините заради трудоемкото приготвяне", разказва тя специално за Радио България и признава, че събитието е сбъдната мечта за нея.
По думите й, само допреди двайсетина години траханата е била основна закуска на домакинства из цяла Беломорска Тракия, а днес малцина са онези, които знаят за нея. Факт, който е изключително тъжен не само от кулинарна гледна точка, но и от етнографска. Затова Теменужка и нейното семейство са посветили времето и енергията си във възраждане на основите на познанието ни за тестеното изделие, за да може един ден тази толкова полезна и питателна храна да се върне на българската трапеза. Истината е, че и до днес траханата се изработва ръчно от нашите баби в районите на Странджа и Родопите, но остава скрита в мазетата и в избите на хората. Липсата на масово производство я прави непозната за повечето българи, обяснява Матева.
"Траханата е вид тестено изделие, приготвено с квас. И тука вече идва онова, което я прави уникална – квасът е с дива ферментация и се прави от бобови растителни култури и билки – обяснява ни българката. – Билките се берат рано сутрин, за да има бифидус бактерия, която ние ферментираме. Самият процес на изработване продължава средно между три и шест месеца и дава възможност за тристепенна ферментация до крайния продукт, което прави траханата богата на млечнокисела бактерия. Никъде в направата й няма термична обработка, което пък я превръща и в един от най-старите естествени пробиотици."
Имайки вече готовия квас, започва втората ферментация на извлека, като се прибавя брашно от лимец. Замесва се много твърдо тесто, което отново се остава да ферментира, след което се претрива през сито, слага се да съхне на непряка слънчева светлина за около седмица, в зависимост от температурите навън. По традиция траханата се приготвя лятото, когато жътвата е преминала, житото е събрано и слънцето е най-силно, за да може добре да се изсуши. След това готовите тестени "трохи" се съхраняват в платнени торбички на тъмно и се консумират през зимата.
"Абсолютно за всичко може да се използва – като основно ястие, за супа, за да обогатите вашите вече приготвени ястия. Може да се консумира сладка и солена, сварена или просто смесена с прясно или кисело мляко или бульон. Траханата има изключително полезни свойства за организма, а предвид факта, че се приготвя изцяло от лимецови продукти тя е и много засищаща" – пояснява Теменужка Матева.
Според старите източници траханата води началото си от древна Персия и до днес се среща в кулинарните традиции на Югоизточна Европа и Близкия изток. За да покажат цялото разнообразие на уникални рецепти в направата й тази събота в село Пелевун ще гостуват майстори от Гърция и Турция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
