Тони Димитрова в момента няма ангажименти в бургаския театър, където изгрява със спектакъла "Паднал от Марс". "Това беше първото ми съприкосновение с театъра - много драматично за мен. Тогава всъщност разбрах колко се страхувам от сцената и от мечтите си. Хубаво е човек да мечтае, но когато желанията му се сбъднат, той се парализира. При мен беше точно така. Най-много съм мечтала да стана актриса, но никога не намерих смелост да кандидатствам във ВИТИЗ. Можеше и да ме приемат, не се знае. Но никога не опитах и това дълго време ми тежеше. Големият Велко Кънев и Борето Чакринов чули в някакво интервю за мечтата ми и ме поканиха – адско треперене му ударих. Беше ме страх, направо ужас. Бях дръвче, докато Велко Кънев не стана и ми показа какво трябва да правя“, спомни си певицата, гостувайки в "Другото лице".
Всъщност любовта й към театъра започва в 7 клас в Сливен. „Местехме се често, тъй като татко беше военен. Та там имаше страхотен кръжок в Пионерския дом – издекламирах стихотворение на Вапцаров и Стоян Памуков ме взе за детски спектакъл“.
Сега Тони съжалява, че Велко Кънев не доживява да я види в следващите й превъплъщения – там е по-вярна интонационно. „На едно парти Борето Чакринов ми каза: „Ти знаеш ли, че ставаш за Едит Пиаф?!“. И започна уникално преживяване. Играхме спектакъла из България и дори в Лондон. Посред нощ се събуждах, за да си уча няколко песни на Един Пиаф на френски. После изчислих, че всяка от тях съм изпяла по 700 пъти. След това Йосиф Сърчаджиев ми звънна и ме покани за „Веселите уиндзорки“, връща лентата още Тони.
Тя играе и Джуди Гарланд в „Под дъгата“ – за последните месеци от живота на холивудската звезда, която под въздействието на алкохола и наркотиците изпада в крайни състояния. „Театърът ме освободи“, категорична е Тони след петте постановки, в които е участвала досега.
Друга страст на Тони Димитрова са пъзелите. Тя обича да реди и барчето в бургаския театър "Адриана Будевска" е пълен с нейни творения. Споделя, че има лимит - не се захваща с пъзели над 2500 парчета.
"През първите месеци, след като дъщеря ми се роди и аз не можех да спя, някой ми подари пъзел. Ставах през нощта и докато цялата къща спеше, редях на масата в хола. Но тогава бяха малки пъзели и само два-три вида. След това нямах време за повече заради работата ми. Минаха години и изведнъж просто си казах "Аз ще нареждам пъзели" и отидох да си накупя. Започнах, но понякога беше кошмар - някои дори не ги довършвах веднага. Един даже го изхвърлих, защото изгубих няколко части. Но винаги се връщах да довърша започнатите и няма пъзел, който да не съм могла да наредя", Звездата коментира, че големите пъзели не са удобни за носене и няма как да ги изнесе от дома си. Случвало се е да нарежда и на улицата.
Тони има критерий за картината, която реди - трябва да е красива. "Нареждала съм Мона Лиза. Имам пъзели на операта в Сидни, на градове, на красиви гледки, и бебешки личица. От Германия мои приятели ми донесоха на Мерилин Монро. Най-труден е едноцветният пъзел", споделя Тони, която дори няма представа за точната бройка, минала през ръцете й.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
